Сега съм на 47 години и последните 13 години се

Сега съм на 47 години и последните 13 години се пробвах да те направя щастлива, скъпа. Но напъните ми останаха напразни. Още щом те видях за първи път, разбрах че това си ти – дамата, с която желая семейство. Купонът се вихреше, а ти беше неустоима, недостъпна в своя искра и друга от другите дами там. Аз също бях на равнище – спортно тяло, занимателен, обаятелен, с прохождащ, само че перспективен личен бизнес с мебели. Когато разказвах история, всички ме слушаха с интерес. Успях да те склоня да ми дадеш телефона си, след това първа среща, десета среща.
Общи ползи – спектакъл, музика, тенис.
Споделяхме едни и същи полезности и разбирания за вярно и неверно. През тези дни мислех,че съм необикновен късметлия с жена като теб.

Година след купона, се преместихме в ново жилище, с цел да живеем дружно. А след няколко месеца се сгодихме. И всичко се промени – внезапно и окончателно. Започнах да те изгубвам, мълчанието се настани сред нас. В началото мислех, че е просто интервал. Но не беше. Организира сватбата сама, не ме попита даже дали утвърждавам листата с гостите, а в случай че те питах нещо за това, ти ми отговаряше, че това е твоята женитба!
Оженихме се. Дари ме с нашите прелестни деца, а аз ви осигурих организиран, първокласен дом, за теб помощ в семейството. Продължавах да виждам в теб жената-мечта. Но ти…ти стартира да се държиш с мен като с зложелател – постоянно неразбиращ, незнаещ, неможещ непознат човек. Когато се прибирах, ме посрещаше с крясъци или пък не ми обръщаше внимание, тъй като беше заета да крещиш на децата ни.
На фамилни или другарски сбирки, когато желаех да опиша нещо, ме прекъсваше или ме подлагаше на критика пред всички.

Искаше да се изявиш, да покажеш превъзходството си и кой командва в нашето семейство. Та аз в никакъв случай не съм желал да съм водач, съперник за власт в фамилията ни! А най-лошото и тъжно е,че се опитваш да настроиш децата ни против мен. Всяка вечер лягаш до мен в леглото, само че стаеният яд, който изпитваш към мен, кънти в тишината на стаята. Питам те „ Защо? ”, не знаеш, не ми казваш какво чувстваш, била ли си засегната преди, самотна ли си, нищо. Правим с*кс, само че не и обич.
Но аз съм уединен. Единственото, което желая от теб е да ме попиташ в миналото „ Как си, Жоро? Как са нещата при теб? ” Но такива въпроси не се задават в нашата къща Да ме погалиш, да положиш старания да бъдеш блага с мен и децата ни – нали пред непознатите твърдиш, че фамилията ни е най-важно за теб.

Не се пробвам към този момент да бъда непосредствен с теб. Ето ме през днешния ден направил съдбоносна крачка – оставям те. Емоционално. Истината е, че в никакъв случай няма да те оставя, поради децата ни. Но няма да бъда и трагичен – ще намеря човек, който да ме желае, да приказва с мен, да е съкровен с мен. Преди имах вяра,че двойните игри в брака, са плод на комплекси, само че в този момент предпочитам за себе си извънбрачната връзка като единствена опция на потребността ми от благополучие и приемане.
Защото излиза, че от време на време най-близкият ти човек не може да ти даде това.
Инфо: vsyakajena.com