Париж, Олимпийските игри и преоткриването на един град
Сега съм френски жител след две десетилетия, живял в Париж, тъй че можех да гласоподавам на последните парламентарни избори. Така можеше и моята родена в Париж щерка, неотдавна навършила 18 години. Сутринта на първия кръг вървяхме дружно по нашия бул., около банери, предвещаващи идните олимпийски игри. В нейното остаряло начално учебно заведение, нашата локална изборна секция, се наредихме на опашка измежду най-вече бели, заможни хора, които населяват центъра на града. Това бяха значими избори: френската последна десница имаше най-хубавия си късмет да завоюва властта след рухването на режима на Виши през 1944 година
По-голямата част от историята на Париж от 20-ти век е в това малко учебно заведение. На външната стена има плоча в памет на еврейски възпитаници, убити през Втората международна война. В подножието на основното стълбище има монумент на някогашни възпитаници, паднали в Първата международна война. Детската площадка, с нейното игрище за хоп, беше мястото, където децата ми се пробваха да осмислят терористичните а...
Прочетете целия текст »
