Един Г*З Т*ШАК и една надгробна плоча
Сега разбрах за какво не ѝ върви на София.
Изведнъж ми просветна.
Защо да вземем за пример ремонтът на „ Графа ” се трансформира в аутодафе и за управници, и за проектанти, и за реализатори. Защо градинките на „ Кристал ”, на „ Св. Седмочисленици ” и пред Университета от въпреки и поохлузени, само че приятни места се трансфораха в озъбени гледки от далечните покрайнини, които и пролетта няма да може да избави?
То не бяха перки на акули, то не бяха крокодилски муцуни. То не бяха разрушени чейнета. Че в този момент на „ Гарибалди ” чак и гроб се появи – като цялостна, по този начин да се каже, метафора на ремонта.
Сега ще ви кажа за какво. Защото с думите смешка не трябва.
Има пред НДК едно паметниче. Малко по този начин вляво от входа. Прилича на издължена камбана, както изяснява и създателят. Издигнато е през 2008 година Горе приключва с две стилизирани глави но Джакомети. Дори не го назовават монумент, а еластичен знак. Указателната табела гласи:
Пластичният знак е основан по концепция на Националния замък на културата и е осъществен с поддръжката на:
Министерство на културата
Национален фонд „ Култура ”
Министерство на защитата
Министерство на превоза
Столична община
Българско национално радио
М-тел, Банка ДСК, КНСБ, ГУСВ
Около ствола на камбаната обикалят и се вият стилизирани старинни букви. А начело, на гърдите ѝ, ясно и недвусмислено, отново със старите букви, е изсечено Г*З Т*ШАК.
Така че – няма какво да се чудим. Всичко си пристигна на мястото.
Паметник на българската книжовност пред НДК. Снимка: Opoznai.bg
----------------------------
Текстът е оповестен от Деян Енев в портал " Култура " с автентично заглавие " Защо? ". Сегашното заглавие е на редакцията на " Офнюз ".
Изведнъж ми просветна.
Защо да вземем за пример ремонтът на „ Графа ” се трансформира в аутодафе и за управници, и за проектанти, и за реализатори. Защо градинките на „ Кристал ”, на „ Св. Седмочисленици ” и пред Университета от въпреки и поохлузени, само че приятни места се трансфораха в озъбени гледки от далечните покрайнини, които и пролетта няма да може да избави?
То не бяха перки на акули, то не бяха крокодилски муцуни. То не бяха разрушени чейнета. Че в този момент на „ Гарибалди ” чак и гроб се появи – като цялостна, по този начин да се каже, метафора на ремонта.
Сега ще ви кажа за какво. Защото с думите смешка не трябва.
Има пред НДК едно паметниче. Малко по този начин вляво от входа. Прилича на издължена камбана, както изяснява и създателят. Издигнато е през 2008 година Горе приключва с две стилизирани глави но Джакомети. Дори не го назовават монумент, а еластичен знак. Указателната табела гласи:
Пластичният знак е основан по концепция на Националния замък на културата и е осъществен с поддръжката на:
Министерство на културата
Национален фонд „ Култура ”
Министерство на защитата
Министерство на превоза
Столична община
Българско национално радио
М-тел, Банка ДСК, КНСБ, ГУСВ
Около ствола на камбаната обикалят и се вият стилизирани старинни букви. А начело, на гърдите ѝ, ясно и недвусмислено, отново със старите букви, е изсечено Г*З Т*ШАК.
Така че – няма какво да се чудим. Всичко си пристигна на мястото.
Паметник на българската книжовност пред НДК. Снимка: Opoznai.bg ----------------------------
Текстът е оповестен от Деян Енев в портал " Култура " с автентично заглавие " Защо? ". Сегашното заглавие е на редакцията на " Офнюз ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ