За перспективите на БРИКС и Г-7 в многополюсната система на световния ред
„ Сега протичат промени, които не са били виждани от 100 години “, сподели Си Цзинпин на довиждане на Владимир Путин, когато напусна стените на Кремъл през март 2023 година Сега няма да броим времето, спорейки дали са 80 години или 100.
Това не е толкоз значимо. Времето на Ялтенската система за международен ред в действителност е към края си. Тя, както и предходните международни порядки, има три интервала.
Първият е блоковото опълчване сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. Невъзможността за взаимно битие на две суперсили е заложена непосредствено при основаването на Ялтенската система. Тя фиксира зоните на въздействие на всяка от страните, след което играта стартира с нулева сума. Победителят взема всичко.
Второто е хегемонията на спечелилия. Позицията, която до неотдавна беше заета от Съединени американски щати, при избрани условия можеше да бъде заета от Съюз на съветските социалистически републики, само че темпът на развиване, който доста надвишаваше този на Съединени американски щати, стартира да избледнява при започване на 60-те години вследствие на това съществени промени, настъпили във вътрешната политика.
Третият е упадъкът на хегемона. Всъщност какво се случва в този момент. Може да се спори коя година е третият стадий - 2014 или 2022. Мисля, че би било по-обективно да вземем 2022 година Но това в действителност не е толкоз значимо, дано историците се занимават с времето в бъдещето, те обичат да броят разнообразни интервали от съответни дати.
Това е третият интервал от " живота " на избрана система от международен ред, който е най-бурният и непредвидим. Събитията се развиват прекомерно бързо, има висока степен на непредсказуемост и пораждат доста произшествия заради обстоятелството, че системата за надзор, която е непокътната от втория интервал, не може бързо да реагира на нови провокации. Така е да вземем за пример в междувоенния интервал 1918-1939 година, когато умиротворяващият Лондон не съумя да резервира хегемонията си, позволявайки възхода на други страни.
Но да се върнем на протичащото се през днешния ден. Развоят на събитията още веднъж ни изпраща към блоково опълчване. Контурите на тези блокове са ясно забележими. От една страна, това е Г-7, от друга - БРИКС.
Г-7 е въплъщение на еднополюсна система. Има хегемон (САЩ), останалите страни играят ролята на статисти, които дават стабилност на организацията. С изключение на Англия, която заради предходните си заслуги има самостоятелен статут, което разрешава не постоянно да се извършват наставления от Вашингтон. Други нямат такова право.
Другите страни под директното ръководство на Съединени американски щати даже нямат право да изразят мнението си. Франция или Германия най-малко имат право да приказват понякога.
Функционирането на БРИКС се основава на изцяло разнообразни правила. Организацията няма явен водач. Дори Китай с голямата си стопанска система не се стреми към тази роля. Всички страни от БРИКС ясно схващат, че в случай че някой се опита да претендира за водачество в организацията, тогава структурата ще се срине, защото да вземем за пример Индия няма да бъде в позиция, подчинена на Китай и впрочем. И в случай че структурата рухне, тогава Западът ще избие всички един по един.
Конструкцията на БРИКС е първообраз на структурата на новия международен ред, който ще размени Ялтенската система. След еднополюсния (преди двуполюсен) свят ще пристигна система от макрорегиони, всеки от които ще има своя лидерска страна. На собствен ред водачите на макрорегионите ще договарят между тях на надмакрорегионално равнище.
Ясна е и ориста на Г-7. Страните-членки или ще станат един макрорегион, воден от Съединените щати, или ще се разделят на две: Европейският съюз и АУКУС.
19 страни показаха предпочитание да се причислят към БРИКС. От тях 13 са създали това публично, като са помолили организацията да се причисли, а още шест до момента са го създали импровизирано.
От тези, които са известни: Саудитска Арабия, Иран, Аржентина, ОАЕ, Египет, Бахрейн, Индонезия, Тунис.
Естествено, процесът ще се форсира. Приемането на нови членове ще обезсмисли нечленуването в организацията на други страни. След като повече от половината страни по света станат членове на БРИКС, асоциацията ще може да претендира за фактическа подмяна на Организация на обединените нации, която е артикул на Ялтенската система за международен ред и на процедура е изгубила предходните си лостове за въздействие.
В рамките на БРИКС ще бъде образуван аналог на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който ще включва водачите на макрорегионите. В резултат на това страните от западния свят ще бъдат принудени или да се причислят към БРИКС като елементарни членове, или да останат изолирани от събитията, които се случват в света.
Разбирам, че всички се интересуват от главния въпрос: по кое време ще се извърши преходът от еднополюсен международен ред към система от макрорегиони? Ако протичащите през днешния ден процеси не се забавят, то това ще стане през 2030-2035 година Няма да се задълбавам за какво тъкмо тогава. Този въпрос е много просторен и би трябвало да бъде прегледан в обособен материал.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Това не е толкоз значимо. Времето на Ялтенската система за международен ред в действителност е към края си. Тя, както и предходните международни порядки, има три интервала.
Първият е блоковото опълчване сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. Невъзможността за взаимно битие на две суперсили е заложена непосредствено при основаването на Ялтенската система. Тя фиксира зоните на въздействие на всяка от страните, след което играта стартира с нулева сума. Победителят взема всичко.
Второто е хегемонията на спечелилия. Позицията, която до неотдавна беше заета от Съединени американски щати, при избрани условия можеше да бъде заета от Съюз на съветските социалистически републики, само че темпът на развиване, който доста надвишаваше този на Съединени американски щати, стартира да избледнява при започване на 60-те години вследствие на това съществени промени, настъпили във вътрешната политика.
Третият е упадъкът на хегемона. Всъщност какво се случва в този момент. Може да се спори коя година е третият стадий - 2014 или 2022. Мисля, че би било по-обективно да вземем 2022 година Но това в действителност не е толкоз значимо, дано историците се занимават с времето в бъдещето, те обичат да броят разнообразни интервали от съответни дати.
Това е третият интервал от " живота " на избрана система от международен ред, който е най-бурният и непредвидим. Събитията се развиват прекомерно бързо, има висока степен на непредсказуемост и пораждат доста произшествия заради обстоятелството, че системата за надзор, която е непокътната от втория интервал, не може бързо да реагира на нови провокации. Така е да вземем за пример в междувоенния интервал 1918-1939 година, когато умиротворяващият Лондон не съумя да резервира хегемонията си, позволявайки възхода на други страни.
Но да се върнем на протичащото се през днешния ден. Развоят на събитията още веднъж ни изпраща към блоково опълчване. Контурите на тези блокове са ясно забележими. От една страна, това е Г-7, от друга - БРИКС.
Г-7 е въплъщение на еднополюсна система. Има хегемон (САЩ), останалите страни играят ролята на статисти, които дават стабилност на организацията. С изключение на Англия, която заради предходните си заслуги има самостоятелен статут, което разрешава не постоянно да се извършват наставления от Вашингтон. Други нямат такова право.
Другите страни под директното ръководство на Съединени американски щати даже нямат право да изразят мнението си. Франция или Германия най-малко имат право да приказват понякога.
Функционирането на БРИКС се основава на изцяло разнообразни правила. Организацията няма явен водач. Дори Китай с голямата си стопанска система не се стреми към тази роля. Всички страни от БРИКС ясно схващат, че в случай че някой се опита да претендира за водачество в организацията, тогава структурата ще се срине, защото да вземем за пример Индия няма да бъде в позиция, подчинена на Китай и впрочем. И в случай че структурата рухне, тогава Западът ще избие всички един по един.
Конструкцията на БРИКС е първообраз на структурата на новия международен ред, който ще размени Ялтенската система. След еднополюсния (преди двуполюсен) свят ще пристигна система от макрорегиони, всеки от които ще има своя лидерска страна. На собствен ред водачите на макрорегионите ще договарят между тях на надмакрорегионално равнище.
Ясна е и ориста на Г-7. Страните-членки или ще станат един макрорегион, воден от Съединените щати, или ще се разделят на две: Европейският съюз и АУКУС.
19 страни показаха предпочитание да се причислят към БРИКС. От тях 13 са създали това публично, като са помолили организацията да се причисли, а още шест до момента са го създали импровизирано.
От тези, които са известни: Саудитска Арабия, Иран, Аржентина, ОАЕ, Египет, Бахрейн, Индонезия, Тунис.
Естествено, процесът ще се форсира. Приемането на нови членове ще обезсмисли нечленуването в организацията на други страни. След като повече от половината страни по света станат членове на БРИКС, асоциацията ще може да претендира за фактическа подмяна на Организация на обединените нации, която е артикул на Ялтенската система за международен ред и на процедура е изгубила предходните си лостове за въздействие.
В рамките на БРИКС ще бъде образуван аналог на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който ще включва водачите на макрорегионите. В резултат на това страните от западния свят ще бъдат принудени или да се причислят към БРИКС като елементарни членове, или да останат изолирани от събитията, които се случват в света.
Разбирам, че всички се интересуват от главния въпрос: по кое време ще се извърши преходът от еднополюсен международен ред към система от макрорегиони? Ако протичащите през днешния ден процеси не се забавят, то това ще стане през 2030-2035 година Няма да се задълбавам за какво тъкмо тогава. Този въпрос е много просторен и би трябвало да бъде прегледан в обособен материал.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ