Сега президентът е с по-дълъг хоризонт. Партиите, които ще влязат

Сега президентът е с по-дълъг небосвод. Партиите, които ще влязат в Народното събрание, са изправени пред две рискове. Точно това може да ги активизира да създадат държавно управление. Едната заплаха нагледно ще нарека " Възраждане ", тъй като при тях се вижда сериозен растеж. Тази партия относително отчетливо по избрани въпроси си поддържаше едно и също мнение. Другата заплаха, която към този момент се усеща и за която всички приказват, е, че президентът получава повече власт в сравнение с му се поставя по Конституция. Просто заплахата президентът още веднъж да е водещ по избрани въпроси, няма да кажа кадрува, може да накара партиите да се обединят.

Това разгласи пред Лили Маринкова в доцент Наталия Киселова, учител по конституционно право в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".

На въпрос по какъв начин гледа на мненията, че служебният кабинет може да ръководи до пролетта, тя сподели: " Трудно ми е да кажа дали конфигурацията от предишния кабинет ще се повтори на изборите. Но това, което се случи предходната година, а точно Народното събрание да не сформира държавно управление и да се продължи животът на служебния кабинет, въпреки и с по-различни хора, ми се коства, че няма да се повтори. Просто нищо в историята не се повтаря по един и същи метод. "

Според нея най-глупаво би било да споделяме сега, че изборите са непотребни, че те са междинни и след тях ще има нови.

" Една седмица в политиката е прекалено много време, а акцията е 4 седмици. Не можем да предположим всяка една партия какво може да измисли, да показа, да сгафи. Още не е почнала акцията, а част от възгледите им стартират да получават контури. И натурален съперник в този миг им е служебният кабинет. Служебното държавно управление като гръмоотвод ще събира много мълнии ", сподели още Киселова.

В коментар за несъгласията сред Иван Гешев и президента, както и конфликтът на основния прокурор с предходната четворна власт, тя счита, че той се показва в това, че ръководещите се пробват да лимитират формалната и неофициалната власт на обвинител №1.

" Прокуратурата е централизирана институция. Всички са подчинени на една фигура. И тази централизацията минава и в неофициална власт. Кабинетът " Петков " се опита да ограничи това. Бяха закрити спецсъдилищата, тъй като имаше централизация на каузи, които бяха против политически съперници. Службата за отбрана на очевидците бе предадена на послушание на министъра на правораздаването. Сега се минава към по-съществената част, а точно да се дефинира до каква степен се простира опцията на прокуратурата да влияе отвън наказателното право и наказателния развой ", изясни още тя.

На въпрос за активността на служебния кабинет, доцент Киселова сподели, че се основава една сложна среда за работа, когато се натрупат рецесии – здравна, политическа, енергийна, а към това би трябвало да прибавим и война.

" Когато кабинетът няма зад тила си парламент, рисковете и за него не са дребни. Ако пък бездействат, дали няма да е по-зле. Учебната година не се интересува дали се управляваме от длъжностен кабинет, или постоянен. Тя си стартира. В опазването на здравето хората се разболяват, тъй че настоящите въпроси би трябвало да се вземат решение. Друг е въпросът дали се вземат решение вярно. Така че служебните министри, които ръководят по-ключовите браншове, ще станат участници в предизборната акция ", добави преподавателят по конституционно право.

Още от диалога вижте във ВИДЕОТО.