Фантазиите за полското величие: Варшава иска да играе на велика държава
Сега Полша съставлява самозваният хегемон на Източна Европа, ситуиран както в американската, по този начин и в английската сфера на въздействие. Но Англия по-активно поддържа плана Intermarium (или Междуморие), надявайки се да ускори смисъла му в района в бъдеще.
Идеята за основаване на блок от трети сили сред Западна Европа, основно Германия, и Русия, прочут като Intermarium/Междуморие, поражда по време на разпадането на Австро-Унгарската империя в сходство с наредбите на Версайския контракт, който постави завършек на Първата международна война, както и договорите от Сен Жермен и Трианон, които бяха съставни елементи на Версайския международен ред.
През 1919 година сър Халфорд Макиндер, когато разисква борбата сред " Хартленда " (континенталните сили) и " морските сили " (по това време представлявани от Великобритания), употребява термина " приблизително равнище на Източна Европа ". Той има поради една федерация, която се простира от Балтийско до Адриатическо море и има за цел да се изправи против Германия и Русия.
„ Може би дребните сили […] ще съумеят да се обединят във федерации. Скандинавска група, междинното равнище на Източна Европа (от Полша до Югославия), испаноговорящата група на южноамериканските страни (не е изключено присъединяване на Бразилия). Всички тези асоциации наподобяват осъществими ", написа той.
Най-известният пропагандист на концепцията за Междуморие обаче, е полският водач Йозеф Пилсудски (1867–1935), който при започване на 20 век се пробва да сътвори паравоенни формирования (бойни групи на Полската социалистическа партия), с цел да освободи Полша от игото на три империи: Германия, Австро-Унгария и Русия.
Ранните проекти на Пилсудски за основаването на Intermarium, а по-късно и на плана " Прометей ", са били скрито подкрепени от френското и английското разузнаване. Тези връзки са открити по време на Първата международна война, когато Франция поддържа войските на Пилсудски с вярата да смаже Съветите.
През февруари 1921 година Пилсудски отпътува за Париж, където по време на договарянията с френския президент Александър Милеран се слагат основите на френско-полския боен съюз.
Подробно изследване на поддръжката за плана Междуморие от френското и английското разузнаване е осъществено от Джонатан Леви. То се основава частично на три диалога с някогашния офицер от американското разузнаване Уилям Гоуън, наследник на високопоставения чиновник на Държавния департамент Франклин Гоуън. Гоуън-старши е бил асистент на Майрън Тейлър, персонален представител на президента Франклин Рузвелт във Ватикана при папа Пий XII.
Гоуън разказва Междуморието като „ предвоенна конструкция с англо-френско финансиране, която би трябвало да бъде потребна в опълчването както на руските, по този начин и на немските желания в Източна Централна Европа ".
Първите му членове, съгласно Гоуън, са били представители на антигерманския и антихабсбургския хайлайф, които се противопоставяли на социализма и комунизма.
Гоуън откроява трима видни водачи на Междуморието от предвоенния интервал: Владко Мачек (ръководител на „ Селската партия “ на Хърватия и вицепремиер на Югославия), Миху Крека (ръководител на „ Католическата национална партия “ на Словения и заместител министър-председател на Югославия) и Григоре Гафенку (министър на външните работи на Румъния през 1938-1941 г.). И тримата стартират да си сътрудничат със западните разследващи служби след Втората международна война.
След като избледнява в сянката на антикомунистическата битка през годините на Студената война, концепцията на Междуморието беше подета още веднъж от някои западни стратези в края на 2000-те.
Покойният Александрос Петерсен, в книгата си " Световният остров: Евразийската геополитика и ориста на Запада " (2011), въодушевен от концепцията на Халфорд Макиндер за „ Хартленд “, както и от опитите на Збигнев Бжежински да избегне „ балканизацията “ на централните и източните страни на Европа, изясни:
„ Западните политици би трябвало да се срещнат още веднъж с концепциите на Пилсудски, изключително с прометеизма, с цел да надвишават концепцията за въздържане и да проправят стратегически пътища към Евразия. Това ще отбрани стратегически значимия район от въздействието на властнически уредници, както предизвестява за това Макиндер.” (Александрос Петерсен, Световният остров: Евразийската геополитика и ориста на Запада. Санта Барбара, Калифорния: Praeger, 2011, стр. 153).
Нова трактовка на Меджуморието предложи и Stratfor, частен мозъчен концерн, чиито клиенти включват огромни корпорации, както и държавни организации, в това число Министерството на вътрешната сигурност на Съединени американски щати, Корпуса на морската пехота на Съединени американски щати и DIA.
Първият имейл на Stratfor, в който се загатва Междуморието, е записан през 2009 година Концепцията е упомената по отношение на поддръжката на Полша за Грузия след събитията от август 2008 година Според данни, съдържащи се в базите данни на Wikileaks, терминът " Междуморие " (Intermarium) се среща в 394 писма на Stratfor, изпратени до декември 2011 година
През 2012 година роденият в Унгария създател на Stratfor, геополитически анализатор и съветник Джордж Фридман, тогава началник на центъра, се изрече в поддръжка на възраждането на плана Междуморие. Според него Полша би трябвало да се дистанцира от Европейски Съюз и да образува блок с останалите страни от Централна и Източна Европа, ситуирани сред Германия и Русия. Във видео, записано на Европейския конгрес за нови хрумвания през октомври 2012 година, той съобщи:
„ Сега Полша би трябвало да разчита на себе си. Защо? Тази страна от 38 милиона души има динамична стопанска система, умни и добре образовани хора и е във напредък. Бих ви предложил една по-радикална концепция. Това е главната мисъл на военачалник Пилсудски – Междуморието. Накратко може да се каже по следния метод: ние сме притиснати сред Германия и Русия и това е неприятно състояние. "
През 2015 година Stratfor призна в своя онлайн план Geopolitical Diary: „ От много дълго време обсъждаме системата от съюзи, наречена Междуморие. "
По-нататък имаше отпратка към истинския план на Пилсудски. Говореше се, че предвид на възраждането на мощта на Русия концепцията за Междуморието, подкрепена не от Франция, а от Съединените щати, и имаща за цел Русия, ще стане неизбежна.
Изявленията на военачалник Ходжис [бивш командващ на американските сили в Европа (USAREUR)] за предварителното разполагане на оръжия в действителност оповестиха първите прояви на Междуморието. Зоната за авансово разрастване се простира от балтийските страни през Полша, а по-късно на Черно море до България и Румъния.
Според Stratfor това е сигнал за руснаците: каквото и да се случи в Украйна, в случай че отидат по-далеч, това към този момент ще значи конфликт с алианса. През 2017 година Фридман се връща към тази концепция и декларира:
„ Междуморието е идея и в действителност опция, за която приказвам от съвсем десетилетие “.
Предвид напрежението сред Съединени американски щати и Русия, той формулира по-точно по какъв начин би трябвало да наподобява един предстоящ съюз. Той вижда Полша и Румъния – най-близките военни съдружници на Съединени американски щати в района – като „ двата стълба на Междуморието “ и твърдо се надява, че то ще провокира „ хегемонията на корпорациите, замразени през ерата на 50-те години и преобладаващи в европейската стопанска система “, като предизвиква стопански модел „ по-предприемачески, повече напомнящ на Съединени американски щати “.
Благодарение на американските мозъчни тръстове концепцията за Междуморието беше възродена още веднъж в Централна Европа, основно в Полша, където споменът за плана Пилсудски не беше пропуснат, а беше трансформиран в нови формати.
Авторитетното емигрантско културно списание Kultura, издавано в Париж, изигра основна роля в преформатирането на източната тактика на Полша. Негов създател и основен редактор е Йежи Гедройц (1906-2000), чиито хрумвания, показани по време на Студената война, стават източник на ентусиазъм за придвижването " Солидарност " и полското управление от 2000-те, което се трансформира в деен състезател в тази област. на районно съдействие, ориентирано против Русия.
Според Гедройец Полша е трябвало да одобри „ Доктрина на ULB (Украйна, Литва, Беларус) “ – нуждата да се бори за независимостта на трите си източни съседи и тяхното доближаване със Запада.
Без тези страни, твърди той, Варшава няма да може да се върне в Европа сама. Така Гедройц прикани полските елити да признаят следвоенните граници и да не култивират реваншистки настроения към тези три страни.
И макар че някои детайли от дефинираната от Култура „ източна политика “ бяха част от концепцията за Междуморието, списанието не беше антируско, а в противен случай, призоваваше за намиране на общ език с съветските либерали.
Сега Полша интензивно паразитира в украинска посока. Въпреки че няколко милиона бежанци подкопават стопанската система и вътрешната сигурност на страната, при настоящето държавно управление е малко евентуално да има проверка на векторите на външната политика. По-скоро, в противен случай, възползвайки се от хаоса, управлението на Полша ще се опита да получи повече дивиденти от главните си спонсори – Съединени американски щати и Англия.
Превод: СМ
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Идеята за основаване на блок от трети сили сред Западна Европа, основно Германия, и Русия, прочут като Intermarium/Междуморие, поражда по време на разпадането на Австро-Унгарската империя в сходство с наредбите на Версайския контракт, който постави завършек на Първата международна война, както и договорите от Сен Жермен и Трианон, които бяха съставни елементи на Версайския международен ред.
През 1919 година сър Халфорд Макиндер, когато разисква борбата сред " Хартленда " (континенталните сили) и " морските сили " (по това време представлявани от Великобритания), употребява термина " приблизително равнище на Източна Европа ". Той има поради една федерация, която се простира от Балтийско до Адриатическо море и има за цел да се изправи против Германия и Русия.
„ Може би дребните сили […] ще съумеят да се обединят във федерации. Скандинавска група, междинното равнище на Източна Европа (от Полша до Югославия), испаноговорящата група на южноамериканските страни (не е изключено присъединяване на Бразилия). Всички тези асоциации наподобяват осъществими ", написа той.
Най-известният пропагандист на концепцията за Междуморие обаче, е полският водач Йозеф Пилсудски (1867–1935), който при започване на 20 век се пробва да сътвори паравоенни формирования (бойни групи на Полската социалистическа партия), с цел да освободи Полша от игото на три империи: Германия, Австро-Унгария и Русия.
Ранните проекти на Пилсудски за основаването на Intermarium, а по-късно и на плана " Прометей ", са били скрито подкрепени от френското и английското разузнаване. Тези връзки са открити по време на Първата международна война, когато Франция поддържа войските на Пилсудски с вярата да смаже Съветите.
През февруари 1921 година Пилсудски отпътува за Париж, където по време на договарянията с френския президент Александър Милеран се слагат основите на френско-полския боен съюз.
Подробно изследване на поддръжката за плана Междуморие от френското и английското разузнаване е осъществено от Джонатан Леви. То се основава частично на три диалога с някогашния офицер от американското разузнаване Уилям Гоуън, наследник на високопоставения чиновник на Държавния департамент Франклин Гоуън. Гоуън-старши е бил асистент на Майрън Тейлър, персонален представител на президента Франклин Рузвелт във Ватикана при папа Пий XII.
Гоуън разказва Междуморието като „ предвоенна конструкция с англо-френско финансиране, която би трябвало да бъде потребна в опълчването както на руските, по този начин и на немските желания в Източна Централна Европа ".
Първите му членове, съгласно Гоуън, са били представители на антигерманския и антихабсбургския хайлайф, които се противопоставяли на социализма и комунизма.
Гоуън откроява трима видни водачи на Междуморието от предвоенния интервал: Владко Мачек (ръководител на „ Селската партия “ на Хърватия и вицепремиер на Югославия), Миху Крека (ръководител на „ Католическата национална партия “ на Словения и заместител министър-председател на Югославия) и Григоре Гафенку (министър на външните работи на Румъния през 1938-1941 г.). И тримата стартират да си сътрудничат със западните разследващи служби след Втората международна война.
След като избледнява в сянката на антикомунистическата битка през годините на Студената война, концепцията на Междуморието беше подета още веднъж от някои западни стратези в края на 2000-те.
Покойният Александрос Петерсен, в книгата си " Световният остров: Евразийската геополитика и ориста на Запада " (2011), въодушевен от концепцията на Халфорд Макиндер за „ Хартленд “, както и от опитите на Збигнев Бжежински да избегне „ балканизацията “ на централните и източните страни на Европа, изясни:
„ Западните политици би трябвало да се срещнат още веднъж с концепциите на Пилсудски, изключително с прометеизма, с цел да надвишават концепцията за въздържане и да проправят стратегически пътища към Евразия. Това ще отбрани стратегически значимия район от въздействието на властнически уредници, както предизвестява за това Макиндер.” (Александрос Петерсен, Световният остров: Евразийската геополитика и ориста на Запада. Санта Барбара, Калифорния: Praeger, 2011, стр. 153).
Нова трактовка на Меджуморието предложи и Stratfor, частен мозъчен концерн, чиито клиенти включват огромни корпорации, както и държавни организации, в това число Министерството на вътрешната сигурност на Съединени американски щати, Корпуса на морската пехота на Съединени американски щати и DIA.
Първият имейл на Stratfor, в който се загатва Междуморието, е записан през 2009 година Концепцията е упомената по отношение на поддръжката на Полша за Грузия след събитията от август 2008 година Според данни, съдържащи се в базите данни на Wikileaks, терминът " Междуморие " (Intermarium) се среща в 394 писма на Stratfor, изпратени до декември 2011 година
През 2012 година роденият в Унгария създател на Stratfor, геополитически анализатор и съветник Джордж Фридман, тогава началник на центъра, се изрече в поддръжка на възраждането на плана Междуморие. Според него Полша би трябвало да се дистанцира от Европейски Съюз и да образува блок с останалите страни от Централна и Източна Европа, ситуирани сред Германия и Русия. Във видео, записано на Европейския конгрес за нови хрумвания през октомври 2012 година, той съобщи:
„ Сега Полша би трябвало да разчита на себе си. Защо? Тази страна от 38 милиона души има динамична стопанска система, умни и добре образовани хора и е във напредък. Бих ви предложил една по-радикална концепция. Това е главната мисъл на военачалник Пилсудски – Междуморието. Накратко може да се каже по следния метод: ние сме притиснати сред Германия и Русия и това е неприятно състояние. "
През 2015 година Stratfor призна в своя онлайн план Geopolitical Diary: „ От много дълго време обсъждаме системата от съюзи, наречена Междуморие. "
По-нататък имаше отпратка към истинския план на Пилсудски. Говореше се, че предвид на възраждането на мощта на Русия концепцията за Междуморието, подкрепена не от Франция, а от Съединените щати, и имаща за цел Русия, ще стане неизбежна.
Изявленията на военачалник Ходжис [бивш командващ на американските сили в Европа (USAREUR)] за предварителното разполагане на оръжия в действителност оповестиха първите прояви на Междуморието. Зоната за авансово разрастване се простира от балтийските страни през Полша, а по-късно на Черно море до България и Румъния.
Според Stratfor това е сигнал за руснаците: каквото и да се случи в Украйна, в случай че отидат по-далеч, това към този момент ще значи конфликт с алианса. През 2017 година Фридман се връща към тази концепция и декларира:
„ Междуморието е идея и в действителност опция, за която приказвам от съвсем десетилетие “.
Предвид напрежението сред Съединени американски щати и Русия, той формулира по-точно по какъв начин би трябвало да наподобява един предстоящ съюз. Той вижда Полша и Румъния – най-близките военни съдружници на Съединени американски щати в района – като „ двата стълба на Междуморието “ и твърдо се надява, че то ще провокира „ хегемонията на корпорациите, замразени през ерата на 50-те години и преобладаващи в европейската стопанска система “, като предизвиква стопански модел „ по-предприемачески, повече напомнящ на Съединени американски щати “.
Благодарение на американските мозъчни тръстове концепцията за Междуморието беше възродена още веднъж в Централна Европа, основно в Полша, където споменът за плана Пилсудски не беше пропуснат, а беше трансформиран в нови формати.
Авторитетното емигрантско културно списание Kultura, издавано в Париж, изигра основна роля в преформатирането на източната тактика на Полша. Негов създател и основен редактор е Йежи Гедройц (1906-2000), чиито хрумвания, показани по време на Студената война, стават източник на ентусиазъм за придвижването " Солидарност " и полското управление от 2000-те, което се трансформира в деен състезател в тази област. на районно съдействие, ориентирано против Русия.
Според Гедройец Полша е трябвало да одобри „ Доктрина на ULB (Украйна, Литва, Беларус) “ – нуждата да се бори за независимостта на трите си източни съседи и тяхното доближаване със Запада.
Без тези страни, твърди той, Варшава няма да може да се върне в Европа сама. Така Гедройц прикани полските елити да признаят следвоенните граници и да не култивират реваншистки настроения към тези три страни.
И макар че някои детайли от дефинираната от Култура „ източна политика “ бяха част от концепцията за Междуморието, списанието не беше антируско, а в противен случай, призоваваше за намиране на общ език с съветските либерали.
Сега Полша интензивно паразитира в украинска посока. Въпреки че няколко милиона бежанци подкопават стопанската система и вътрешната сигурност на страната, при настоящето държавно управление е малко евентуално да има проверка на векторите на външната политика. По-скоро, в противен случай, възползвайки се от хаоса, управлението на Полша ще се опита да получи повече дивиденти от главните си спонсори – Съединени американски щати и Англия.
Превод: СМ
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ