Г-н Борисов, спиш ли спокойно в страната на черните забрадки?
Сега плащаме.
Фактите за последните 72 часа са: погубен с нож младеж в мол, трима младежи починали в злополука край Созопол, животът на момиче на 17 завърши на автомагистрала „ Тракия “, млад мъж мазета фамилията си и подпали къщата, възпитаник наръга с нож собствен връстник, прокурор бе пребит с чук и лежи в реанимация…
Оправдаваме се, че Господ и природата ни санкционират, тъй като ни е позор да признаем, че виновността е наша.
Провалихме се в построяването на съвременно и мощно общество, поради „ фантазията “ за богат живот с най-малко изпитание.
Като народ в никакъв случай не сме блестели с неповторими качества, само че въпреки всичко успявахме да запазим значими полезности даже в мрачни времена.
През последните две десетилетия, къде с побутване и скърцане, някак си пробивахме път към цивилизования свят и това ни лиши от нюх за заплахите.
Борисов и неговата партия ГЕРБ три пъти управляваха страната. Преди това той бе 4 години основен секретар на Министерство на вътрешните работи, през който интервал бяха осъществени сред 120 и 150 поръчкови убийства. Нито едно не бе разкрито нито едно. В обществото се настани възприятие за безотговорност и доминация на силата. Системата за вътрешна сигурност и правораздавателната система амнистираха мутренските главатари и техните структури. Нито един от нормалните обвинени не бе изправен пред съда. Нито един деградирал политик също.
Мафиоти „ изпираха креативните си биографии “ и се премениха с бели якички. Организираната престъпност и службите се сродиха, а политиката им кумува.
Насилието се утвърди като запазена марка на борисовото ръководство. Корупцията избуя като пирей на всички места.
Случиха се и положителни неща, само че те станаха факт макар опорочената власт.
Заслуги имат и Българска социалистическа партия, и Движение за права и свободи, и Национална движение „Симеон Втори", и така нататък патриоти, десни обединения също. Ние обаче излъчихме, неприемливо за една правова страна, огромен брой дебили в политиката. Когато излязохме по площадите, към този момент беше късно да върнем нещата и да стартираме на чисто.
Главни прокурори като Сотир Цацаров и Иван Гешев всяка седмица сядаха на дивана в кабинета на Борисов и обсъждаха кои са нашите и кои – неприятните.
Към инструментите за владичество, Борисов прибави и печелене на избори. Подкрепя го клиентелата към него, която по този метод получаваше достъп до ресурсите на страната. Да правиш личен бизнес, да произвеждаш конкурентен артикул или да измисляш и прилагаш нови технологии е сложна работа. Иска се разум, вложения, храброст и непримиримост. Много по-лесно е да дадеш рушвет, да спечелиш публични поръчки и от тях да откраднеш милиони.
Това е като черно тото с уредени мачове – облагата е обезпечена.
Липсата на енергична опозиция ни вкара в клопката на чалга политиката, чалга културата, чалга образованието. Чалга до дупка. Дори партия се построи върху тази долнопробност.
А ковчезите и черните забрадки се множаха. Защото насилието от времената на мутрите се мултиплицира на всички места в живота ни.
Много млади българи израстват в неприятна среда. Спортът стана разкош, тъй като няма зали и игрища. На екрана са татуировки и надути женски бюстове. Младежите от университетите и младите създатели рядко попадат в излъчвания.
Ще скочат някои: Не може единствено един човек да е отговорен. Така е – всички участваме в пропадането. Но Борисов оглави модела на разпада, стабилизира го и го разви. Лостовете на цялата власт от години са в ръцете му.
Живеем по-добре материално. Караме хубави коли, имаме жилища, вървим на почивки и у нас, и в чужбина. Но затичани към лъскавото зарязахме морално самозапазване. Една нация като загърби културата и традициите си – стартира да се смалява, до момента в който се трансформира в спомен. Целта да отгледаме почтено потомство катастрофира в „ фантазията “ за благосъстояние, разкош и популярност. Затова се хващаме за някакви исторически върхове, с които да компенсираме неуспеха си. Не става по този начин и изглеждаме жалки.
Борисов е наш неуспех. Моделът е наш неуспех.
Дали водачът на ГЕРБ спи умерено? Той си знае. А може би сънува, че някой ден в Банкя ще открият негов монумент като оня на Тодор Живков в Правец…
Чака го друго бъдеще.
А за обществото ни предстоят още траурни събития – сметката за нашия боязън и некадърност да бъдем рационални.
Огнян Стефанов
Фактите за последните 72 часа са: погубен с нож младеж в мол, трима младежи починали в злополука край Созопол, животът на момиче на 17 завърши на автомагистрала „ Тракия “, млад мъж мазета фамилията си и подпали къщата, възпитаник наръга с нож собствен връстник, прокурор бе пребит с чук и лежи в реанимация…
Оправдаваме се, че Господ и природата ни санкционират, тъй като ни е позор да признаем, че виновността е наша.
Провалихме се в построяването на съвременно и мощно общество, поради „ фантазията “ за богат живот с най-малко изпитание.
Като народ в никакъв случай не сме блестели с неповторими качества, само че въпреки всичко успявахме да запазим значими полезности даже в мрачни времена.
През последните две десетилетия, къде с побутване и скърцане, някак си пробивахме път към цивилизования свят и това ни лиши от нюх за заплахите.
Борисов и неговата партия ГЕРБ три пъти управляваха страната. Преди това той бе 4 години основен секретар на Министерство на вътрешните работи, през който интервал бяха осъществени сред 120 и 150 поръчкови убийства. Нито едно не бе разкрито нито едно. В обществото се настани възприятие за безотговорност и доминация на силата. Системата за вътрешна сигурност и правораздавателната система амнистираха мутренските главатари и техните структури. Нито един от нормалните обвинени не бе изправен пред съда. Нито един деградирал политик също.
Мафиоти „ изпираха креативните си биографии “ и се премениха с бели якички. Организираната престъпност и службите се сродиха, а политиката им кумува.
Насилието се утвърди като запазена марка на борисовото ръководство. Корупцията избуя като пирей на всички места.
Случиха се и положителни неща, само че те станаха факт макар опорочената власт.
Заслуги имат и Българска социалистическа партия, и Движение за права и свободи, и Национална движение „Симеон Втори", и така нататък патриоти, десни обединения също. Ние обаче излъчихме, неприемливо за една правова страна, огромен брой дебили в политиката. Когато излязохме по площадите, към този момент беше късно да върнем нещата и да стартираме на чисто.
Главни прокурори като Сотир Цацаров и Иван Гешев всяка седмица сядаха на дивана в кабинета на Борисов и обсъждаха кои са нашите и кои – неприятните.
Към инструментите за владичество, Борисов прибави и печелене на избори. Подкрепя го клиентелата към него, която по този метод получаваше достъп до ресурсите на страната. Да правиш личен бизнес, да произвеждаш конкурентен артикул или да измисляш и прилагаш нови технологии е сложна работа. Иска се разум, вложения, храброст и непримиримост. Много по-лесно е да дадеш рушвет, да спечелиш публични поръчки и от тях да откраднеш милиони.
Това е като черно тото с уредени мачове – облагата е обезпечена.
Липсата на енергична опозиция ни вкара в клопката на чалга политиката, чалга културата, чалга образованието. Чалга до дупка. Дори партия се построи върху тази долнопробност.
А ковчезите и черните забрадки се множаха. Защото насилието от времената на мутрите се мултиплицира на всички места в живота ни.
Много млади българи израстват в неприятна среда. Спортът стана разкош, тъй като няма зали и игрища. На екрана са татуировки и надути женски бюстове. Младежите от университетите и младите създатели рядко попадат в излъчвания.
Ще скочат някои: Не може единствено един човек да е отговорен. Така е – всички участваме в пропадането. Но Борисов оглави модела на разпада, стабилизира го и го разви. Лостовете на цялата власт от години са в ръцете му.
Живеем по-добре материално. Караме хубави коли, имаме жилища, вървим на почивки и у нас, и в чужбина. Но затичани към лъскавото зарязахме морално самозапазване. Една нация като загърби културата и традициите си – стартира да се смалява, до момента в който се трансформира в спомен. Целта да отгледаме почтено потомство катастрофира в „ фантазията “ за благосъстояние, разкош и популярност. Затова се хващаме за някакви исторически върхове, с които да компенсираме неуспеха си. Не става по този начин и изглеждаме жалки.
Борисов е наш неуспех. Моделът е наш неуспех.
Дали водачът на ГЕРБ спи умерено? Той си знае. А може би сънува, че някой ден в Банкя ще открият негов монумент като оня на Тодор Живков в Правец…
Чака го друго бъдеще.
А за обществото ни предстоят още траурни събития – сметката за нашия боязън и некадърност да бъдем рационални.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ