Варвари пред портата
Сега ние се приближаваме към края. Не го ли усещате? Аз да. Това е в новините, по улиците, и е всекидневие, и нищо повече не може да се направи, даже и да желаете. Някога имаше диспути на публичното мнение, а в този момент имаме цензура, монопол, крясъци, обиди, демонизация и най-после, потреблението на мощ, с цел да се запуши устата на опозицията. Политическите крайности ни насочват към война и вие ще бъде вкарани в нея, даже и да се смятате за аполитични.
В историята има огромни повратни точки и ние стигнахме до една от тях. Съединени американски щати е страна, раздрана на хиляди заинтригувани групи от неразбираеми организации, опиянени от несъразмерната си власт, изцяло ограбени от олигарсите и техните изменнически поддръжници, обезглавени вследствие на безгрижно почнали войни, и най-после в действителност ще стигне до края си. Ние сме шизофренична нация, несвързана с никакви публични правила, неподвластна на никаква вяра, не притежаваме общо схващане за нашата история, митовете, езика, изкуството, философията, музиката или културата. Ние сме една нация, която се интересува единствено от лесните пари, цялостна с надменност и импулси.
Но идва времето, когато би трябвало да се вземат сложни решения. И към този момент не е задоволително да стоим настрани, тъй като варварите са пред портата. Всъщност те към този момент са тук, откъснати от корените си, раздрани от несъгласия, само че те са нападателните и грубите съграждани американци, които са сигурни единствено в едно нещо, че имат „ права “, даже и да не са в положение да формулират най-малко едно обвързвано предложение, тъкмо обясняващо, какво им подсигуряват тези права или от какво са зародили. Но от тяхната позиция, това пояснение е ненужно. Всичко, което им би трябвало, е единствено „ глас “ и участие в утвърдената класа на жертвите, което им разрешава да се обогатяват за сметка на другите. Ако вие самият в този момент си мислите, че това изложение не ви касае, тогава знаете ли какво? Иронията е в това, че вие ще би трябвало да платите сметките. Защото „ другите “ сте вие.
В реалност, кой ще упрекна елитите, в случай че ръцете им са в портфейлите на другите хора? И те са доста по-враждебни, в сравнение с придвижвания като „ Черния живот има значение “ или „ Окупирай Уолстрийт “. Обърнете внимание на цялостното снишаване на привилегированата класа, когато президентът Тръмп, в мека форма, допусна, че може би към този момент нямаме доверие в нашата „ разследваща общественост “ и не си коства да им се доверяваме. И какво, в края на краищата, съставляват след една трезва оценка Централно разузнавателно управление на САЩ, ФБР, НСА, Бюрото за надзор на алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, както и доста други организации, сходни на Щази. Запалването на полицейски коли или разпръскването на последователите на Тръмп наподобява някак тривиално в съпоставяне със остарелия върколак „ електронното разузнаване “. И Тръмп няма да забие прът в сърцето на този върколак и, наподобява, никой сега не може да го направи, а това е задачата.
Ние сме на автопилот и се носим право към скалата. Но доста малко хора виждат, че нашето не толкоз далечно бъдеще включва банкрут, тоталитаризъм и/или нуклеарно заличаване. И макар че множеството от нас даже не могат да запомнят името на своята група, ние решително пеем песента на групата: „ Да живеем през днешния ден и да не се тревожим за на следващия ден “.
Министерството на „ защитата “, Министерството на „ вътрешната сигурност “, огромните фармацевтични корпорации, огромните просветителни компании, групите за отбрана на гражданските права, чернокожите, индианците, евреите, „ дълбоката страна “, държавните чиновници, синдикатите, неоконсерваторите, популистите, християните фундаменталисти, атеистите, съперниците на абортите, бранителите на евтаназията, зелените, юристите, хомосексуалистите, дамите, бейби взрива, „ сините/белите якички “, незаконните имигранти… описът може да продължава и продължава. Въпросът е, че е невероятно да се съгласуват и да се съчетаят противоположните стратегии на тези разнородни групи. Отличителният белег през днешния ден е, че ние де факто сме във война един с различен. И дали това е война на думи или на действителни бойни дейности сега, няма значение. Важното е, че ние към този момент не поддържаме връзка между тях. И когато това е реалност, едната страна елементарно демонизира другата. А насилието постоянно следва незнание.
Пиша тези редове от един виенски хотел и виждам с очите си по какъв начин Европа се удави в потока от враждебно настроени чужденци, целящи разрушаването на Стария християнски свят. Все отново има някаква вяра, че източноевропейските страни, осъзнаха тази заплаха и се пробват да я обезвреждат. Недоволните от всичко чужденци в никакъв случай няма да могат сполучливо да се интегрират в цивилизованото общество, а те даже и не се пробват, а вместо това вършат опити да завладеят и покорят своите домакини. И въпреки нашето лично неодобрение да има най-вече вътрешен темперамент, обстановката в Съединени американски щати е доста по-сложна, в сравнение с тази на Стара Европа, тъй като нашите „ нашественици “ са надълбоко вкоренени и са тук от десетилетия, стигат и до най-високите ешелони на властта. Би било неуместно да чакаме, че враждебните култури в нашата страна ще могат да взаимодействат между тях, без да разрушат нашата република. Всъщност, тази република от дълго време е умряла и е сменена от метастазираща маса на аморфното човечество, наречено Американската империя. Тя води война сама със себе си и сама потъва от вътрешната страна.
Говорим за дълг с лозунги
Някога от дълго време, ние като американски жители, знаехме, че всеки от нас носи голяма отговорност. От нас се очакваше да работим интензивно, да играем почтено, да постъпваме с другите по този начин, както желаеме да постъпват с нас, и да служим на своята страна, когато ни повикат. Днес ние не приказваме за дълг, с изключение на с лозунги, чиято цел е да се прокара войната. И несъмнено, ние приказваме единствено за облагата за себе си и за нашата „ група “. Ще ни провалят личната лакомия и пристрастие. Съединените щати на империята просто станаха прекомерно огромни, прекомерно разнородни и прекомерно „ изключителни “, с цел да оцелеят.
*Авторът е американски публицист, живеещ в Ню Йорк.
(Превод от съветски в „ Свободная пресса “, за „ Труд “ – Павел Павлов)
В историята има огромни повратни точки и ние стигнахме до една от тях. Съединени американски щати е страна, раздрана на хиляди заинтригувани групи от неразбираеми организации, опиянени от несъразмерната си власт, изцяло ограбени от олигарсите и техните изменнически поддръжници, обезглавени вследствие на безгрижно почнали войни, и най-после в действителност ще стигне до края си. Ние сме шизофренична нация, несвързана с никакви публични правила, неподвластна на никаква вяра, не притежаваме общо схващане за нашата история, митовете, езика, изкуството, философията, музиката или културата. Ние сме една нация, която се интересува единствено от лесните пари, цялостна с надменност и импулси.
Но идва времето, когато би трябвало да се вземат сложни решения. И към този момент не е задоволително да стоим настрани, тъй като варварите са пред портата. Всъщност те към този момент са тук, откъснати от корените си, раздрани от несъгласия, само че те са нападателните и грубите съграждани американци, които са сигурни единствено в едно нещо, че имат „ права “, даже и да не са в положение да формулират най-малко едно обвързвано предложение, тъкмо обясняващо, какво им подсигуряват тези права или от какво са зародили. Но от тяхната позиция, това пояснение е ненужно. Всичко, което им би трябвало, е единствено „ глас “ и участие в утвърдената класа на жертвите, което им разрешава да се обогатяват за сметка на другите. Ако вие самият в този момент си мислите, че това изложение не ви касае, тогава знаете ли какво? Иронията е в това, че вие ще би трябвало да платите сметките. Защото „ другите “ сте вие.
В реалност, кой ще упрекна елитите, в случай че ръцете им са в портфейлите на другите хора? И те са доста по-враждебни, в сравнение с придвижвания като „ Черния живот има значение “ или „ Окупирай Уолстрийт “. Обърнете внимание на цялостното снишаване на привилегированата класа, когато президентът Тръмп, в мека форма, допусна, че може би към този момент нямаме доверие в нашата „ разследваща общественост “ и не си коства да им се доверяваме. И какво, в края на краищата, съставляват след една трезва оценка Централно разузнавателно управление на САЩ, ФБР, НСА, Бюрото за надзор на алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, както и доста други организации, сходни на Щази. Запалването на полицейски коли или разпръскването на последователите на Тръмп наподобява някак тривиално в съпоставяне със остарелия върколак „ електронното разузнаване “. И Тръмп няма да забие прът в сърцето на този върколак и, наподобява, никой сега не може да го направи, а това е задачата.
Ние сме на автопилот и се носим право към скалата. Но доста малко хора виждат, че нашето не толкоз далечно бъдеще включва банкрут, тоталитаризъм и/или нуклеарно заличаване. И макар че множеството от нас даже не могат да запомнят името на своята група, ние решително пеем песента на групата: „ Да живеем през днешния ден и да не се тревожим за на следващия ден “.
Министерството на „ защитата “, Министерството на „ вътрешната сигурност “, огромните фармацевтични корпорации, огромните просветителни компании, групите за отбрана на гражданските права, чернокожите, индианците, евреите, „ дълбоката страна “, държавните чиновници, синдикатите, неоконсерваторите, популистите, християните фундаменталисти, атеистите, съперниците на абортите, бранителите на евтаназията, зелените, юристите, хомосексуалистите, дамите, бейби взрива, „ сините/белите якички “, незаконните имигранти… описът може да продължава и продължава. Въпросът е, че е невероятно да се съгласуват и да се съчетаят противоположните стратегии на тези разнородни групи. Отличителният белег през днешния ден е, че ние де факто сме във война един с различен. И дали това е война на думи или на действителни бойни дейности сега, няма значение. Важното е, че ние към този момент не поддържаме връзка между тях. И когато това е реалност, едната страна елементарно демонизира другата. А насилието постоянно следва незнание.
Пиша тези редове от един виенски хотел и виждам с очите си по какъв начин Европа се удави в потока от враждебно настроени чужденци, целящи разрушаването на Стария християнски свят. Все отново има някаква вяра, че източноевропейските страни, осъзнаха тази заплаха и се пробват да я обезвреждат. Недоволните от всичко чужденци в никакъв случай няма да могат сполучливо да се интегрират в цивилизованото общество, а те даже и не се пробват, а вместо това вършат опити да завладеят и покорят своите домакини. И въпреки нашето лично неодобрение да има най-вече вътрешен темперамент, обстановката в Съединени американски щати е доста по-сложна, в сравнение с тази на Стара Европа, тъй като нашите „ нашественици “ са надълбоко вкоренени и са тук от десетилетия, стигат и до най-високите ешелони на властта. Би било неуместно да чакаме, че враждебните култури в нашата страна ще могат да взаимодействат между тях, без да разрушат нашата република. Всъщност, тази република от дълго време е умряла и е сменена от метастазираща маса на аморфното човечество, наречено Американската империя. Тя води война сама със себе си и сама потъва от вътрешната страна.
Говорим за дълг с лозунги
Някога от дълго време, ние като американски жители, знаехме, че всеки от нас носи голяма отговорност. От нас се очакваше да работим интензивно, да играем почтено, да постъпваме с другите по този начин, както желаеме да постъпват с нас, и да служим на своята страна, когато ни повикат. Днес ние не приказваме за дълг, с изключение на с лозунги, чиято цел е да се прокара войната. И несъмнено, ние приказваме единствено за облагата за себе си и за нашата „ група “. Ще ни провалят личната лакомия и пристрастие. Съединените щати на империята просто станаха прекомерно огромни, прекомерно разнородни и прекомерно „ изключителни “, с цел да оцелеят.
*Авторът е американски публицист, живеещ в Ню Йорк.
(Превод от съветски в „ Свободная пресса “, за „ Труд “ – Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ