Казусът Цветанов: Ще посегне ли Борисов на дясната си ръка?
Сега на ход е Борисов: Ще махне ли Цветанов? Или единствено ще го смъмри? Или просто ще се сниши? Решението му има директно отношение и към другия съществен въпрос: по какъв начин ще се отрази всичко това на изборния резултат на ГЕРБ, разяснява анализаторът Петър Чолаков в материал за Deutsche Welle .
Двете оставки, които „ паднаха” през уикенда поради абсурда с жилищата, няма да успокоят напрежението в ГЕРБ. Два са и съществените въпроса, които стоят в този момент пред партията: ще посегне ли Борисов на дясната си ръка Цветанов и по какъв начин ще отрази абсурдът върху представянето на партията на европейските избори.
За да залъже публичното неодобрение, Борисов може и да реши да издърпа ушите на Цветанов. Последният сега е на посещаване в Съединени американски щати, само че „ санкционирането " му може да стане и in absentia. Опциите пред премиера са няколко. Първо, мъмрене пред строя. Тоест, напълно алегорични „ санкции”. Второ, Цветанов да се раздели с (някоя от) тези позиции:
а) ръководител на ПГ на ГЕРБ;
б) началник на предизборния щаб, само че защото тук експертизата му е изключително скъпа, е пределно ясно, че той единствено официално няма да бъде отпред на акцията за евроизборите и за локалния вот;
в) зам.-председател на ГЕРБ.
Не е доста евентуално да забележим по едно и също време „ а”, „ б” и „ в”. Това би подсилило обвиняванията, че Борисов е подготвен да „ хвърли правилните си хора в бездната, с цел да се кандилка във властта”, по думите на Валери Симеонов. Освен това, изключително в сюжетите „ а” и „ в”, може да се стигне до повтаряне на трогателния проблем „ Добрев”. Цветанов се отдръпва, само че партийните редици плачат сърцераздирателно и не му разрешават да си тръгне. На публиката се сервира отработеното зрелище „ Всички обичат Цецо”, а самият Цветанов претърпява катарзис. Окъпан в партийната обич, нагизден целият в бяло, окичен с страдалчески ореол, героят не се оставя да бъде грохнал от перипетиите и от козните на врага. Накрая победи, запазвайки достойнството на пагона и позициите си. Завеса.
Решението на Борисов ще зависи от това по какъв начин ще се развие абсурдът - дали ще заглъхне скоро или (което е по-вероятно) ще се появят нови разкрития, засягащи втория човек в партията.
По-дребните „ риби”, както се вижда, биват отстранявани относително безпроблемно. Но и това може да се окаже на ниска цена пиар (справка: към този момент цитираният проблем „ Добрев”, а и случките с министерските оставки от лятото на 2018, когато видяхме преназначаване на „ правилния другар” на по-малко обществена, само че хубава служба).
Така че, колкото и сериозна да наподобява интервенцията по проблема „ Цветанов ", интервенцията ще е единствено козметична - за пред камерите и микрофоните. Причината: Борисов се нуждае от ушите на Цветанов. А и не е изключено „ вторият човек” да има някой прикрит коз. Затова се колебая, че главата на Цветанов ще падне.
Що се отнася до резултата за ГЕРБ, отговорът зависи от това до каква степен партията ще успее да управлява вредите. Решението на Борисов по проблема „ Цветанов " има директно отношение към този въпрос. Но до европейските избори има цели два месеца, а гласоподавателят се въздейства най-много от събития, които се разиграват директно преди вота. Най-опасно за ГЕРБ си остава повторението на събитие като Костинбродската спекулация. Ще забележим дали партията си е научила урока.
Твърде евентуално е социологическите анкети, които ще се появят през идващите седмица-две, да отчетат загуби за ГЕРБ. Но сходен резултат имаха също злополуката край Своге и оставките на Московски, Нанков и Радев в края на август предходната година. Последиците обаче бяха краткосрочни. И не съумяха да трансформират политическия ландшафт в интерес на опозицията. Този път обаче ГЕРБ може и да влязат в свредел.
А другояче българската политическа система показва огромна толерантност към сигналите за „ комбинации” на функционери от ГЕРБ: кавги с връзкарски назначения, от които струи некомпетентност; имотни придобивки, закупени по подозрителен начин; подслушване на политически опоненти; опорочени публични поръчки и безброй други „ подвизи” се точат към този момент трети мандат. През десетте години, в които с къси спирания ГЕРБ управляват страната, видяхме десетки оставки. А общото е едно: когато стане напечено, Борисов обича да влиза в почтената роля на пословичния рогоносец, който финален научава за аферите и след това яростно хока хората, злоупотребили с доверието му. Само че оставките не вземат решение генералния проблем. Просто тъй като не трансформират уродливата балканска матрица, стояща в основата на метода, по който се прави политика в България. И по този начин до идващия скандал.
Двете оставки, които „ паднаха” през уикенда поради абсурда с жилищата, няма да успокоят напрежението в ГЕРБ. Два са и съществените въпроса, които стоят в този момент пред партията: ще посегне ли Борисов на дясната си ръка Цветанов и по какъв начин ще отрази абсурдът върху представянето на партията на европейските избори.
За да залъже публичното неодобрение, Борисов може и да реши да издърпа ушите на Цветанов. Последният сега е на посещаване в Съединени американски щати, само че „ санкционирането " му може да стане и in absentia. Опциите пред премиера са няколко. Първо, мъмрене пред строя. Тоест, напълно алегорични „ санкции”. Второ, Цветанов да се раздели с (някоя от) тези позиции:
а) ръководител на ПГ на ГЕРБ;
б) началник на предизборния щаб, само че защото тук експертизата му е изключително скъпа, е пределно ясно, че той единствено официално няма да бъде отпред на акцията за евроизборите и за локалния вот;
в) зам.-председател на ГЕРБ.
Не е доста евентуално да забележим по едно и също време „ а”, „ б” и „ в”. Това би подсилило обвиняванията, че Борисов е подготвен да „ хвърли правилните си хора в бездната, с цел да се кандилка във властта”, по думите на Валери Симеонов. Освен това, изключително в сюжетите „ а” и „ в”, може да се стигне до повтаряне на трогателния проблем „ Добрев”. Цветанов се отдръпва, само че партийните редици плачат сърцераздирателно и не му разрешават да си тръгне. На публиката се сервира отработеното зрелище „ Всички обичат Цецо”, а самият Цветанов претърпява катарзис. Окъпан в партийната обич, нагизден целият в бяло, окичен с страдалчески ореол, героят не се оставя да бъде грохнал от перипетиите и от козните на врага. Накрая победи, запазвайки достойнството на пагона и позициите си. Завеса.
Решението на Борисов ще зависи от това по какъв начин ще се развие абсурдът - дали ще заглъхне скоро или (което е по-вероятно) ще се появят нови разкрития, засягащи втория човек в партията.
По-дребните „ риби”, както се вижда, биват отстранявани относително безпроблемно. Но и това може да се окаже на ниска цена пиар (справка: към този момент цитираният проблем „ Добрев”, а и случките с министерските оставки от лятото на 2018, когато видяхме преназначаване на „ правилния другар” на по-малко обществена, само че хубава служба).
Така че, колкото и сериозна да наподобява интервенцията по проблема „ Цветанов ", интервенцията ще е единствено козметична - за пред камерите и микрофоните. Причината: Борисов се нуждае от ушите на Цветанов. А и не е изключено „ вторият човек” да има някой прикрит коз. Затова се колебая, че главата на Цветанов ще падне.
Що се отнася до резултата за ГЕРБ, отговорът зависи от това до каква степен партията ще успее да управлява вредите. Решението на Борисов по проблема „ Цветанов " има директно отношение към този въпрос. Но до европейските избори има цели два месеца, а гласоподавателят се въздейства най-много от събития, които се разиграват директно преди вота. Най-опасно за ГЕРБ си остава повторението на събитие като Костинбродската спекулация. Ще забележим дали партията си е научила урока.
Твърде евентуално е социологическите анкети, които ще се появят през идващите седмица-две, да отчетат загуби за ГЕРБ. Но сходен резултат имаха също злополуката край Своге и оставките на Московски, Нанков и Радев в края на август предходната година. Последиците обаче бяха краткосрочни. И не съумяха да трансформират политическия ландшафт в интерес на опозицията. Този път обаче ГЕРБ може и да влязат в свредел.
А другояче българската политическа система показва огромна толерантност към сигналите за „ комбинации” на функционери от ГЕРБ: кавги с връзкарски назначения, от които струи некомпетентност; имотни придобивки, закупени по подозрителен начин; подслушване на политически опоненти; опорочени публични поръчки и безброй други „ подвизи” се точат към този момент трети мандат. През десетте години, в които с къси спирания ГЕРБ управляват страната, видяхме десетки оставки. А общото е едно: когато стане напечено, Борисов обича да влиза в почтената роля на пословичния рогоносец, който финален научава за аферите и след това яростно хока хората, злоупотребили с доверието му. Само че оставките не вземат решение генералния проблем. Просто тъй като не трансформират уродливата балканска матрица, стояща в основата на метода, по който се прави политика в България. И по този начин до идващия скандал.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ