Сега, когато димът от сълзотворния газ се е разсеял и

Сега, когато димът от сълзотворния газ се е разсеял и кръвта на стотици ранени съхне по тротоарите на Барселона, Испания и Каталуния се намират тъкмо там, където бяха преди насилието, съпроводило тази безславна страница от европейската история. По създание няма смисъл да се преброяват гласовете. Каталунските последователи на независимостта ще честват победа и ще дадат старт на процеса на обособяване. На собствен ред държавното управление в Мадрид ще прогласи референдума за нереален. Между двете страни би трябвало да стартира политически разговор – нещо, което двете страни отхвърляха, изхождайки само от политически сметки.

Като цяло Европа безмълвно наблюдаваше – безсилна и може би ненапълно удовлетворена от своето изтощение. Тя не може да не знае, че според демократичната испанска конституция и според правото, което целият Европейски Съюз би трябвало да съблюдава, каталунското гласоподаване е нелегално. Но тя не може и да не вижда, че стремежът към самостоятелност в Барселона, както и в Единбург, в Антверпен, Вроцлав, се подхранва от съществуването на Европа: от нейните демократични правила, от нейния огромен обединен и открит пазар, от нейната независимост на напредване, които значително трансформират старите национални страни в остарели.

И въпреки всичко, в случай че би трябвало да се извлече урок от тази безславна каталунска неделя, той е следният: Европа не може дълго да мълчи, тъй като в доста ъгълчета на континента съществуват прекалено много Каталунии, латентни или евентуални. Трябва да се формулира обединен кодекс, с цел да бъдат насочвани тези процеси към решения, които да устройват всички. Защото опитът демонстрира, че логиката на локалната политика неизбежно довежда ситуацията до циничен кръг.

Каталунската история е удостоверение на това. Привържениците на независимостта, които в последно време губеха известност, форсираха референдума, с цел да насъскат тигъра, който можеше да заспи. А испанското държавно управление, което е доста едва отпред с Народната партия и в Каталуния не може да завоюва нито глас, отвърна, отчитайки само настроенията на своите гласоподаватели в Кастилия и Андалусия. Но със задействането и легитимирането на тези механизми, има заплаха от разпалването на десетки други сепаратистки огнища по целия континент. И единственото лекарство, което може да спре тази евентуална зараза е Европа.

Брюксел би трябвало да се опре на констатация, че испанците и каталунците са на първо място европейски жители, чиито права както при спазването на законите, по този начин и при политическото волеизлеяние би трябвало да бъдат обезпечени освен от националната и локална, само че и от европейската власт. Това може да послужи като добра база, с цел да бъдат принудени противниците да излязат от порочния кръг, в който сами се вкараха.

---------------------------

Коментарът е оповестен в италианския вестник „ Република “, негов създател е журналистът Андреа Бонани.