Бай Манчо - откривателят на водата
Сега има доста положителни хора, по тази причина няма да стане къймет (бел. ред. краят на света), няма да стане война. Не бойте се! Господ е с нас! Има още положителни хора в България , споделя бай Манчо. За него в Смолян се знае, че поддържа връзка с водата, постоянно го назовават и ловецът на вода.
Зефир Манчев е на 84 години и до момента с багети (месингови пръчки, завити под прав ъгъл - б.а) е разкрил стотици извори. От години с това се занимава – да намира вода и да я прокарва до места и хора, които имат потребност от нея . И десетки мостове е построил.
С водата е сложил връх. Прокара 6 км тръбопровод сред Райково и Дунево , в доста изсъхнал регион.
„ Тя е за обществото, тъй като там няма вода ни за хора, ни за животни. Нарекъл съм я " Зем-зем чешма ", тъй като това е най-сухата чешма. Като дете пасях овце и слушах старите хора. Те споделяха, че през турско време водата е вървяла три дни и по-късно се е изгубила. Взе да ми се присънва, когато станах на 80 години. Сънувах, че от грамадата пия вода и като отидох с багетите, открих вода, отклонена на 70 метра “, описа тогава бай Манчо.
И добавя, че нарекъл чешмата " Зем-зем ", тъй като такава чиста вода има единствено на Божи гроб. " А тя е чиста, тъй като от епохи не е текла. На сън ми се появи. Аз отидох и я изкопах ", добави майсторът.
" Има бистра и пивка вода, жълта вода, черна и залежала – тежка вода. Има и минерална вода, само че птичките я познават най-добре . Може да има хиляди води, само че те ще изберат и ще се къпят на несъмнено място. Гледал съм, следил съм с часове – гмуркат се пилетата, отърсват се, пийват си... и всеки ден има птички на едно и също място. Това са води, които не пресъхват и в сушата текат по малко. Как тези почтени божи твари схващат кое е положително? Още не знаем загадките на земята. Скрити са те от нас – коя вода какво приказва и какво лекува. Всяка вода има секрети, само че ние не можем да ги открием. Човешкото око има седем завеси и е лимитирано визията му. А животното я усеща по дъха " – написа Мария Бебелекова от Смолян в книгата си за бай Манчо „ Водата приказва ".
„ Смолян няма да закъса за вода . Само езерото може да ни доставя, няма потребност ни от Мугла, ни от гугла. Вода си имаме на място. Само би трябвало работа и разкриване. Мен ме е надарил Господ по тази линия. Като разтворя багета, се въртя до 200 метра в близост. Най-големият извор е силата на водата и аз ходя по него. Отивам, откривам го, измервам му дълбочината какъв брой ще копая надолу “, показа нощес бай Манчо при откриването на фотоизложба, в която той е основен воин.
„ Мен ме дърпа самата вода. Дотук доста води съм хванал и още ще продължаваме, обаче силите взеха да понижават. Годините викат: " Спирай! ", обаче ние още ще се мъчим. Вчера съм работил отново - първата копка върших за вода на " Св. Георги ". Много ще пристигна, само че зависи какъв цолаж ще са тръбите за нея. Трябва да се счита какъв брой е водата, какъв брой въздух желае, с цел да я тегли “ – изясни бай Манчо. За тази вода му е нужна помощ. Казва, че не желае пари, а единствено да им напише какви материали трябват и напряко в магазина да се платят.
„ С мои пари го върша, обаче и доста ми оказват помощ. Затова няма да стане скоро къймет. Няма да е скоро. Има още хубави хора, само че те понижават всеки ден “, добавя старецът.
И разяснява, че има хора, които залъка си ще дадат за вода и за мост. За поддръжката на един мост край Смолян, сред Райково и Кабелния цех, той харчил години наред пенсията си от 200 лв. .
„ Не стига пирони да взема и да платя на циганина да ми докара материала с коне. Обаче в Съвета като кажа, че ми трябват материали - незабавно. И Дора Янкова, и Кольо Мелемов - обадя ли се, незабавно реагират. И дето е почтен човек, не желае заплащане. Докарва ми материала ненапълно, докъдето стига и отново заплащам на роми с коне. Те ме разсипват. Пазариш едно, след това излиза друго “, неудовлетворен е майсторът.
„ Аз до момента в който съм жив, с води ще се занимавам. И в Гърция ходихме. Св. Никола е светецът на водите. Всяка сряда запалвам свещ. Тая вода мен ме откара чак до Израел, на Божи гроб. Тая вода ме откара чак до река Йордан. Филм ми вършиха там и ми помогнаха да ида, другояче аз нямаше да мога “, със светнали очички споделя родопчанинът.
А в Израел бил два дни. Заснели го на изгрева, тъй като той всяка заран при изгрев слънце си споделя молитва. „ Моя си е молитвата, християните си пеят друго, само че няма значение, всички молебствия приключват с Амин . За мен е еднообразно всичко - Господ, Бог, Аллах - е един. И отидох на Божи гроб, и видях свят “, споделя с цялостни очи бай Манчо.
Снощи в Държавен списък – Смолян, бе открита галерия „ Благотворителността през обектива “. Представен бе фоторазказ „ Вода за хаир “ – дело на Добрин Кашавелов. Обявиха и дарителска акция, с която да се купят материали за нови чешми.
Добрин описа, че от година и половина с сътрудника му Владимир Мачоков, родом от Смолян, снимат филм за бай Манчо. Заедно с него ходили в Израел, на Божи гроб.
„ Бай Манчо е към този момент хаджия. Отдавна знаех за него от Владимир. Като се срещнах с бай Манчо ме впечатли с метода си на говорене - толкоз простичко и непосредствено, не се чудиш това ли е имал поради или нещо друго. Впечатли ме методът му на живот, работата му. Не е доста елементарно да правиш води за другите, да работиш просто за хаир. Сега под най-горното от Смолянските езера е намерил три извора, които желае да хване и допускам тази година ще го приключи, само че ще му би трябвало помощ от вас “, сподели фотографът.
В изложбата нощес бяха показани също фотоисториите „ Виж това или историята на кучето лидер “ на Борислав Трошев и „ Калени в огъня “ на Тихомира Методиева за елементарни хора с неизмеримо занимание – да избавят от бедствия.Организатори на изложбата бяха фондация ВCause, Български дарителски конгрес, община Смолян и архивът.
Зефир Манчев е на 84 години и до момента с багети (месингови пръчки, завити под прав ъгъл - б.а) е разкрил стотици извори. От години с това се занимава – да намира вода и да я прокарва до места и хора, които имат потребност от нея . И десетки мостове е построил.
С водата е сложил връх. Прокара 6 км тръбопровод сред Райково и Дунево , в доста изсъхнал регион.
„ Тя е за обществото, тъй като там няма вода ни за хора, ни за животни. Нарекъл съм я " Зем-зем чешма ", тъй като това е най-сухата чешма. Като дете пасях овце и слушах старите хора. Те споделяха, че през турско време водата е вървяла три дни и по-късно се е изгубила. Взе да ми се присънва, когато станах на 80 години. Сънувах, че от грамадата пия вода и като отидох с багетите, открих вода, отклонена на 70 метра “, описа тогава бай Манчо.
И добавя, че нарекъл чешмата " Зем-зем ", тъй като такава чиста вода има единствено на Божи гроб. " А тя е чиста, тъй като от епохи не е текла. На сън ми се появи. Аз отидох и я изкопах ", добави майсторът.
" Има бистра и пивка вода, жълта вода, черна и залежала – тежка вода. Има и минерална вода, само че птичките я познават най-добре . Може да има хиляди води, само че те ще изберат и ще се къпят на несъмнено място. Гледал съм, следил съм с часове – гмуркат се пилетата, отърсват се, пийват си... и всеки ден има птички на едно и също място. Това са води, които не пресъхват и в сушата текат по малко. Как тези почтени божи твари схващат кое е положително? Още не знаем загадките на земята. Скрити са те от нас – коя вода какво приказва и какво лекува. Всяка вода има секрети, само че ние не можем да ги открием. Човешкото око има седем завеси и е лимитирано визията му. А животното я усеща по дъха " – написа Мария Бебелекова от Смолян в книгата си за бай Манчо „ Водата приказва ".
„ Смолян няма да закъса за вода . Само езерото може да ни доставя, няма потребност ни от Мугла, ни от гугла. Вода си имаме на място. Само би трябвало работа и разкриване. Мен ме е надарил Господ по тази линия. Като разтворя багета, се въртя до 200 метра в близост. Най-големият извор е силата на водата и аз ходя по него. Отивам, откривам го, измервам му дълбочината какъв брой ще копая надолу “, показа нощес бай Манчо при откриването на фотоизложба, в която той е основен воин.
„ Мен ме дърпа самата вода. Дотук доста води съм хванал и още ще продължаваме, обаче силите взеха да понижават. Годините викат: " Спирай! ", обаче ние още ще се мъчим. Вчера съм работил отново - първата копка върших за вода на " Св. Георги ". Много ще пристигна, само че зависи какъв цолаж ще са тръбите за нея. Трябва да се счита какъв брой е водата, какъв брой въздух желае, с цел да я тегли “ – изясни бай Манчо. За тази вода му е нужна помощ. Казва, че не желае пари, а единствено да им напише какви материали трябват и напряко в магазина да се платят.
„ С мои пари го върша, обаче и доста ми оказват помощ. Затова няма да стане скоро къймет. Няма да е скоро. Има още хубави хора, само че те понижават всеки ден “, добавя старецът.
И разяснява, че има хора, които залъка си ще дадат за вода и за мост. За поддръжката на един мост край Смолян, сред Райково и Кабелния цех, той харчил години наред пенсията си от 200 лв. .
„ Не стига пирони да взема и да платя на циганина да ми докара материала с коне. Обаче в Съвета като кажа, че ми трябват материали - незабавно. И Дора Янкова, и Кольо Мелемов - обадя ли се, незабавно реагират. И дето е почтен човек, не желае заплащане. Докарва ми материала ненапълно, докъдето стига и отново заплащам на роми с коне. Те ме разсипват. Пазариш едно, след това излиза друго “, неудовлетворен е майсторът.
„ Аз до момента в който съм жив, с води ще се занимавам. И в Гърция ходихме. Св. Никола е светецът на водите. Всяка сряда запалвам свещ. Тая вода мен ме откара чак до Израел, на Божи гроб. Тая вода ме откара чак до река Йордан. Филм ми вършиха там и ми помогнаха да ида, другояче аз нямаше да мога “, със светнали очички споделя родопчанинът.
А в Израел бил два дни. Заснели го на изгрева, тъй като той всяка заран при изгрев слънце си споделя молитва. „ Моя си е молитвата, християните си пеят друго, само че няма значение, всички молебствия приключват с Амин . За мен е еднообразно всичко - Господ, Бог, Аллах - е един. И отидох на Божи гроб, и видях свят “, споделя с цялостни очи бай Манчо.
Снощи в Държавен списък – Смолян, бе открита галерия „ Благотворителността през обектива “. Представен бе фоторазказ „ Вода за хаир “ – дело на Добрин Кашавелов. Обявиха и дарителска акция, с която да се купят материали за нови чешми.
Добрин описа, че от година и половина с сътрудника му Владимир Мачоков, родом от Смолян, снимат филм за бай Манчо. Заедно с него ходили в Израел, на Божи гроб.
„ Бай Манчо е към този момент хаджия. Отдавна знаех за него от Владимир. Като се срещнах с бай Манчо ме впечатли с метода си на говорене - толкоз простичко и непосредствено, не се чудиш това ли е имал поради или нещо друго. Впечатли ме методът му на живот, работата му. Не е доста елементарно да правиш води за другите, да работиш просто за хаир. Сега под най-горното от Смолянските езера е намерил три извора, които желае да хване и допускам тази година ще го приключи, само че ще му би трябвало помощ от вас “, сподели фотографът.
В изложбата нощес бяха показани също фотоисториите „ Виж това или историята на кучето лидер “ на Борислав Трошев и „ Калени в огъня “ на Тихомира Методиева за елементарни хора с неизмеримо занимание – да избавят от бедствия.Организатори на изложбата бяха фондация ВCause, Български дарителски конгрес, община Смолян и архивът.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ