Моменталният свят: Как хората спряха да се наслаждават на очакването
Сега е моментът да си го върнем, споделя шефът по човешки запаси в Larosa`s Inc. Стив Браун
Живеем в света на „ моменталното. Ние жадуваме за неотложно удостоверение, боготворене и удивление. Чувстваме се нетърпеливи, когато пътуваме до работното място, чакаме доставката на поръчаните артикули и на всяка опашка, състояща се от повече от един човек. Съкращаваме общуването и вземаме съществени решения въз основа на фрагменти от думи, без да се опитваме да намерим подтекст.
Злоупотребяваме с развлеченията и се разочароваме, в случай че няма " идващ сезон ". За тези, които не могат да изгледат цяло шоу, има TikTok и YouTube в огромни размери, само че по подигравка на ориста те лишават същото време. Ние даже вярвахме, че сходно държание оказва помощ да се „ отпуснем “, само че в действителност то единствено ускорява в нас желанието да получаваме повече и повече.
Освен това сме отгледали две генерации хора, които не познават друга действителност. Всеки миг от живота им се случва експоненциално. Всеки. Моментално. Те познават единствено спонтанността и се чудят за какво по-старото потомство се бори против това, което считат за обикновено. Добавете към това растящите упования за работа, награди и промоции, които проникват в работното пространство и културата на всяка компания.
Не си мислете, че се окайвам. Лично аз съм наясно с климата, в който пребивавам, макар че съм задоволително възрастен, с цел да си припомням времената, когато не си имал неотложен достъп до всичко, което искаш. Всъщност изживях по-голямата част от живота си преди тази епоха на неотложност. И в този момент това остаряло възприятие стартира да се появява още веднъж в работата и хората желаят да знаят по какъв начин да забавят темпото, по какъв начин да дишат и да се развиват.
С трогване си припомням дните, когато имахме фотоапарати с кино лента. Изглеждаше съвсем невероятно да я заредите във фотоапарата вярно от първия път. След това беше належащо да превъртите кино лентата, до момента в който знакът на гърба на камерата покаже цифрата " 1 ". Това означаваше, че всичко е готово за фотография. След всички тези старания можеше да се надяваме, че сцената, която желаеме да заснемете, се е запазила неподвижна и такава, каквато сме я видели сега, в който ни е въодушевила да я запечатаме. След това натискахме бутона, с цел да отворим и затворим блендата и да заснемем негатив върху филм, прикрит във фотоапарата. Не беше допустимо да се насладите на направената фотография, до момента в който не сте употребявали целия филм и не сте го обработили.
Колкото и да е необичайно, не помня някой да се е оплаквал, че този развой лишава доста време. Следвахме фрагментите, предвкусвайки упованието дали фотосите са са получили. Въпросът за времето беше вграден в изкуството на фотографията, без значение дали сте фен или експерт. Беше невероятно да се направи нещо по-бързо. Трябваше да отделим време, с цел да се насладим на резултата.
Тези чувства се възраждат през днешния ден. Хората се стремят повече към това да се развиват, в сравнение с да бъдат оценени. Те желаят да получат времето и вниманието на мениджърите, сътрудниците и висшето управление. Служителите схващат, че това предпочитание остава даже и в разгара на лудата блъсканица на работния ден. Мнозина в този момент напущат работата си и това частично се дължи на обстоятелството, че фирмите избират да не отделят време за насърчаване на личния състав.
Това е гигантско сляпо леке. Продължаваме да поддържаме мита, че темпото и продуктивността са доста по-важни от хората, които са подготвени да работят. Човешките запаси биха станали още по-стратегически значими, в случай че бяха подготвени да се създадат крачка напред и да се борят с този мит. Положих съзнателни старания да трансформира развиването в приоритет през тази и идната година. Надявам се да оценя, определям и основа това на самостоятелна основа, започвайки от изпълнителното управление в цялата организация.
Все още не съм наясно по какъв начин ще наподобява това, само че знам, че е належащо и че хората го жадуват. Времето е най-хубавият ни съдружник, в случай че го използваме умишлено, с цел да продължим напред. Растежът се случва естествено във всяка компания, стига да има някой, който желае да върви против течението.
Харесва ми, че в този момент мога да направя фотография, когато пожелая, употребявайки „ камерата “ на телефона си. Благодарен съм за софтуерния прогрес, който усъвършенства този развой, тъй като в този момент имам повече време да развъртвам тези, с които работя. Преразпределете времето си. Регулирайте посоката на вашето внимание. Отделете време, с цел да развиете другите. Ще харесате фотосите, които получавате, в случай че ги извършите добре!
По материали от
Живеем в света на „ моменталното. Ние жадуваме за неотложно удостоверение, боготворене и удивление. Чувстваме се нетърпеливи, когато пътуваме до работното място, чакаме доставката на поръчаните артикули и на всяка опашка, състояща се от повече от един човек. Съкращаваме общуването и вземаме съществени решения въз основа на фрагменти от думи, без да се опитваме да намерим подтекст.
Злоупотребяваме с развлеченията и се разочароваме, в случай че няма " идващ сезон ". За тези, които не могат да изгледат цяло шоу, има TikTok и YouTube в огромни размери, само че по подигравка на ориста те лишават същото време. Ние даже вярвахме, че сходно държание оказва помощ да се „ отпуснем “, само че в действителност то единствено ускорява в нас желанието да получаваме повече и повече.
Освен това сме отгледали две генерации хора, които не познават друга действителност. Всеки миг от живота им се случва експоненциално. Всеки. Моментално. Те познават единствено спонтанността и се чудят за какво по-старото потомство се бори против това, което считат за обикновено. Добавете към това растящите упования за работа, награди и промоции, които проникват в работното пространство и културата на всяка компания.
Не си мислете, че се окайвам. Лично аз съм наясно с климата, в който пребивавам, макар че съм задоволително възрастен, с цел да си припомням времената, когато не си имал неотложен достъп до всичко, което искаш. Всъщност изживях по-голямата част от живота си преди тази епоха на неотложност. И в този момент това остаряло възприятие стартира да се появява още веднъж в работата и хората желаят да знаят по какъв начин да забавят темпото, по какъв начин да дишат и да се развиват.
С трогване си припомням дните, когато имахме фотоапарати с кино лента. Изглеждаше съвсем невероятно да я заредите във фотоапарата вярно от първия път. След това беше належащо да превъртите кино лентата, до момента в който знакът на гърба на камерата покаже цифрата " 1 ". Това означаваше, че всичко е готово за фотография. След всички тези старания можеше да се надяваме, че сцената, която желаеме да заснемете, се е запазила неподвижна и такава, каквато сме я видели сега, в който ни е въодушевила да я запечатаме. След това натискахме бутона, с цел да отворим и затворим блендата и да заснемем негатив върху филм, прикрит във фотоапарата. Не беше допустимо да се насладите на направената фотография, до момента в който не сте употребявали целия филм и не сте го обработили.
Колкото и да е необичайно, не помня някой да се е оплаквал, че този развой лишава доста време. Следвахме фрагментите, предвкусвайки упованието дали фотосите са са получили. Въпросът за времето беше вграден в изкуството на фотографията, без значение дали сте фен или експерт. Беше невероятно да се направи нещо по-бързо. Трябваше да отделим време, с цел да се насладим на резултата.
Тези чувства се възраждат през днешния ден. Хората се стремят повече към това да се развиват, в сравнение с да бъдат оценени. Те желаят да получат времето и вниманието на мениджърите, сътрудниците и висшето управление. Служителите схващат, че това предпочитание остава даже и в разгара на лудата блъсканица на работния ден. Мнозина в този момент напущат работата си и това частично се дължи на обстоятелството, че фирмите избират да не отделят време за насърчаване на личния състав.
Това е гигантско сляпо леке. Продължаваме да поддържаме мита, че темпото и продуктивността са доста по-важни от хората, които са подготвени да работят. Човешките запаси биха станали още по-стратегически значими, в случай че бяха подготвени да се създадат крачка напред и да се борят с този мит. Положих съзнателни старания да трансформира развиването в приоритет през тази и идната година. Надявам се да оценя, определям и основа това на самостоятелна основа, започвайки от изпълнителното управление в цялата организация.
Все още не съм наясно по какъв начин ще наподобява това, само че знам, че е належащо и че хората го жадуват. Времето е най-хубавият ни съдружник, в случай че го използваме умишлено, с цел да продължим напред. Растежът се случва естествено във всяка компания, стига да има някой, който желае да върви против течението.
Харесва ми, че в този момент мога да направя фотография, когато пожелая, употребявайки „ камерата “ на телефона си. Благодарен съм за софтуерния прогрес, който усъвършенства този развой, тъй като в този момент имам повече време да развъртвам тези, с които работя. Преразпределете времето си. Регулирайте посоката на вашето внимание. Отделете време, с цел да развиете другите. Ще харесате фотосите, които получавате, в случай че ги извършите добре!
По материали от
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ