Сега драмата е завършена. След сезон, прекаран на ръба на

Сега драмата е приключена. След сезон, прекаран на ръба на зоната на изпадащите, Бари към този момент публично е в Серия C. Нужно беше да завоюва на „ Друзо “ в реванша от плейаута против Зюдтирол след 0:0 на „ Сан Никола “.
Второ нулево тъждество прати Бари в Серия " С "
Вместо това обаче тимът от Пулия даже не съумя да означи, повтаряйки резултата от първия мач — резултат, който облагодетелства хората на Кастори, приключили по-напред в класирането. Такъв е правилникът.

Но това, което прави усещане — повече от самия резултат — е държанието на играчите в червено-белите екипи. Никакъв подтик, нито една офанзива, почтена за отбелязване, за 180 минути. Само една външна греда на Рао през първото полувреме и едно неубедително отклонение на Гюткяер в края. Твърде малко, с цел да запазиш мястото си в дивизията против Зюдтирол, който най-малко опита — нееднократно принуди Черофолини да прави чудеса и видя по какъв начин гол му беше анулиран от ВАР.

Но плейаутите са огледало на сезон, прекаран в оцеляване без упоритост, без нито един път да се направи опит за крачка напред. Именно това отношение почитателите укоряват у президентството на Луиджи Де Лаурентис, което от години е обект на митинги на постоянно призрачния „ Сан Никола “. Фактор, който безспорно не оказа помощ на тим, още през цялото време издигнат зле и в никакъв случай действително поправен на трансферния пазар. Днес Бари потъна в кошмара, само че единствено преди три години беше на крачка от фантазията...

Плъзгащите се порти на червено-бялата история ни връщат към 11 юни 2023 година, когато огромното завръщане на Бари в Серия А беше на път да се трансформира в действителност. Събитие, чакано 12 години, се изпари в най-красивия миг — 120 секунди преди края — след удар с глава на Паволети.

Присъдата беше жестока, „ Сан Никола “ замръзна: Клаудио Раниери, треньорът на Каляри, изтича под бранша за посетители и направи красноречиви жестове. „ Не, не, почитателите на Бари заслужават овации, не насмешки. “ Жест на Господин — и основната писмен знак не е печатна неточност.

Но тъкмо този миг беляза началото на отвесен срив, който единствено за няколко месеца докара до това тимът от Пулия да смени четирима треньори — Миняни, Марино, Якини и Федерико Джампаоло. Пълен безпорядък, който прати червено-белите — почнали сезона като съществени претенденти за промоция — да играят плейаут, с цел да избегнат изпадане в Серия C. Тогава то беше предотвратено след триумф в двата мача против Тернана.

Оцеляване и цялостна чистка: спортният шеф Полито си потегли, сменен от Магалини, а новият механически план беше поверен на Морено Лонго. В последна сметка — след трансферен пазар, построен от наеми и втори избори — последва разочароващо девето място. Без популярност, само че и без срам, с плейофите на четири точки разстояние.

А след това пристигна актуалният сезон — сезонът на злополуката. Проектът стартира още веднъж с нов треньор, Фабио Казерта, и с още веднъж напълно изменен състав. Но продължи прекомерно малко. Само 13 мача, след което пристигна уволнението. Влезе Виварини, само че и той не съумя да обърне наклонността и беше освободен след едвам 7 мача. През януари си потегли и спортният шеф Магалини, само че шоковият резултат по този начин и не пристигна. На пейката беше върнат Морено Лонго, който в края на шампионата се опита да избави каквото може.

Когато в предпоследния кръг тимът от Пулия се добра до плейаутите, вярата като че ли се върна. Бари към момента можеше да се избави: трудността Зюдтирол не изглеждаше чак толкоз непреодолимо. Вместо това обаче последва плоска линия на енцефалограмата. Откъм хрумвания, положения, тласък. Двойно 0:0, което удостовери какъв брой малко направи Бари през сезона: 18 загуби в 40 мача, единствено девет победи и дванадесет равенства, в това число плейаутите. Твърде малко.

Бари изпада в Серия C на терена за първи път от 1983 година Завръща се там за първи път от 2019 година, когато Де Лаурентис пое тима от пепелта на банкрута. Тогава за завръщане в Серия B бяха нужни три години. Днес — кой знае...

Коментар в " Гадзета дело спорт "