Сеем граха сега – пролетни съвети за градината
Сеем граха в този момент – пролетни препоръки за градината. Краят на февруари до края на март е подобаващото време за засяване на граха, когато почвата е към момента студена.
Минималната температура на покълване на гладкосеменните сортове е 1-2 градуса, а на набръчканосеменните е 4-5 градуса. Оптималната температура за покълване на семената е 18-20 градуса. За растежа до началото на цъфтежа е 12-16 градуса, а по време на цъфтежа и образуване на бобовете е 16-20 градуса.
Ако по време на цъфтежа температурите са над 30 градуса, това може да провокира окапване на цветовете и изкривяване на бобовете. Засява се непосредствено на място, тъй като грахът не обича пресаждането. Пресаждането е допустимо единствено в случай че е бил посят преди този момент в биоразградими контейнери. За да стимулирате покълването, семената би трябвало да бъдат накиснати за едно денонощие във вода.
Засейте на дълбочина 2,5 см и разстояние 5 сантиметра. Не пикирайте. Редовете би трябвало да са на разстояние 16-17 сантиметра.
За да спазите сеитбооборота, грахът може да се сее на едно и също място през минимум четири години. Грахът, както и останалите бобове, фиксира азот в почвата, който може да се употребява от другите растения. Относно наторяването има потребност от калий и фосфор. Не прекалявайте и не внасяйте непотребен азот, тъй като растението ще се развие на листна маса и ще има по-малко разцвет и шушулки.
Грахът има потребност от конзола без значение какъв тип е. Можете да употребявате колци, мрежа за птици и други Поливайте постоянно, с цел да поддържате почвата влажна. Но не прекалявайте с количеството вода, в случай че растенията не стартират да вехнат, защото може да се получи кореново изгниване. В същото време не оставяйте почвата да се засуши.
Ако това се случи, няма да се образуват шушулки. Градинският грах има огромни условия към влагата от поникването до прибирането. Най-критичният интервал, през който наложително би трябвало да се обезпечи поливка при изсъхнало време, е от цъфтежа до техническата зрялост.
Много деликатно изтръгвайте плевелите на ръка, с цел да не накърните деликатната коренова система на граха. Листата на граха може да пожълтяват по няколко аргументи. Често това е поради стрес от горещо време. Осигурете му сянка, в това число посредством покривала, по време на най-горещите дни от годината и поливайте добре.
Подхранването не е наложително, в случай че растенията са мулчирани с окосена трева, нарязани листа или различен биоразградим материал. Повечето типове грах са подготвени за прибиране 60-70 дни след засяване. Грахът узрява бързо, тъй че проверявайте постоянно за подготвеност, откакто видите разцвет.
Реколтата се прибира заран след изсушаването на росата. Тогава шушулките са най-хрупкави. Обирайте постоянно, с цел да стимулирате развиването на нови шушулки. Използвайте и двете си ръце, с цел да не нараните растението.
Дръжте растението с една ръка, а с другата дръпнете шушулката. Грахът се гледа доста елементарно, само че има стеснен прозорец за засяването му. Използвайте времето през ранната пролет, с цел да може шушулките да узреят още, до момента в който е хладно. Грахът не остава пресен дълго време след прибиране, тъй че го използвайте бързо.
Грахът, както казахме, не се сее на същото място, би трябвало да минат най-малко 4 година Той не понася и други бобови култури. Подходящи прародители са зеленчуковите, зърнено-житните и окопните растения. Мястото, където ще вирее, би трябвало да е задоволително ярко, защото е светлолюбиво растение. Почвата би трябвало да е приблизително тежка, глинесто-песъчлива, с неутрално до едва алкална реакция.
В края на зимата при първа опция се прави обработване и брануване на почвата. Преди култивирането се внася азотен тор с норма 5 кг на дка интензивно вещество. Калият и фосфорът са с по 10 кг на дка интензивно вещество. Ако граховите семена се сеят не едновременно, а на няколко пъти в интервала от края на февруари до края на март, това ще обезпечи по-дълъг беритбен интервал от 20 дни.
Мозайката на граха е вирусно заболяване, при което листата се накъдрят и от долната им страна се появяват подутини. Болестта се придвижва от листни въшки. Кореновото изгниване се предизвиква от гъбни паразити. Грахът страда още от брашнеста мана, мана и аскохитоза. Последното заболяване се предизвиква от паразитни гъби и напетнява стеблата и листата, провокира гниене на кореновата шийка. Сред вредителите са граховият петточков семеяд, грахов хоботник и грахов зърнояд.
Минималната температура на покълване на гладкосеменните сортове е 1-2 градуса, а на набръчканосеменните е 4-5 градуса. Оптималната температура за покълване на семената е 18-20 градуса. За растежа до началото на цъфтежа е 12-16 градуса, а по време на цъфтежа и образуване на бобовете е 16-20 градуса.
Ако по време на цъфтежа температурите са над 30 градуса, това може да провокира окапване на цветовете и изкривяване на бобовете. Засява се непосредствено на място, тъй като грахът не обича пресаждането. Пресаждането е допустимо единствено в случай че е бил посят преди този момент в биоразградими контейнери. За да стимулирате покълването, семената би трябвало да бъдат накиснати за едно денонощие във вода.
Засейте на дълбочина 2,5 см и разстояние 5 сантиметра. Не пикирайте. Редовете би трябвало да са на разстояние 16-17 сантиметра.
За да спазите сеитбооборота, грахът може да се сее на едно и също място през минимум четири години. Грахът, както и останалите бобове, фиксира азот в почвата, който може да се употребява от другите растения. Относно наторяването има потребност от калий и фосфор. Не прекалявайте и не внасяйте непотребен азот, тъй като растението ще се развие на листна маса и ще има по-малко разцвет и шушулки.
Грахът има потребност от конзола без значение какъв тип е. Можете да употребявате колци, мрежа за птици и други Поливайте постоянно, с цел да поддържате почвата влажна. Но не прекалявайте с количеството вода, в случай че растенията не стартират да вехнат, защото може да се получи кореново изгниване. В същото време не оставяйте почвата да се засуши.
Ако това се случи, няма да се образуват шушулки. Градинският грах има огромни условия към влагата от поникването до прибирането. Най-критичният интервал, през който наложително би трябвало да се обезпечи поливка при изсъхнало време, е от цъфтежа до техническата зрялост.
Много деликатно изтръгвайте плевелите на ръка, с цел да не накърните деликатната коренова система на граха. Листата на граха може да пожълтяват по няколко аргументи. Често това е поради стрес от горещо време. Осигурете му сянка, в това число посредством покривала, по време на най-горещите дни от годината и поливайте добре.
Подхранването не е наложително, в случай че растенията са мулчирани с окосена трева, нарязани листа или различен биоразградим материал. Повечето типове грах са подготвени за прибиране 60-70 дни след засяване. Грахът узрява бързо, тъй че проверявайте постоянно за подготвеност, откакто видите разцвет.
Реколтата се прибира заран след изсушаването на росата. Тогава шушулките са най-хрупкави. Обирайте постоянно, с цел да стимулирате развиването на нови шушулки. Използвайте и двете си ръце, с цел да не нараните растението.
Дръжте растението с една ръка, а с другата дръпнете шушулката. Грахът се гледа доста елементарно, само че има стеснен прозорец за засяването му. Използвайте времето през ранната пролет, с цел да може шушулките да узреят още, до момента в който е хладно. Грахът не остава пресен дълго време след прибиране, тъй че го използвайте бързо.
Грахът, както казахме, не се сее на същото място, би трябвало да минат най-малко 4 година Той не понася и други бобови култури. Подходящи прародители са зеленчуковите, зърнено-житните и окопните растения. Мястото, където ще вирее, би трябвало да е задоволително ярко, защото е светлолюбиво растение. Почвата би трябвало да е приблизително тежка, глинесто-песъчлива, с неутрално до едва алкална реакция.
В края на зимата при първа опция се прави обработване и брануване на почвата. Преди култивирането се внася азотен тор с норма 5 кг на дка интензивно вещество. Калият и фосфорът са с по 10 кг на дка интензивно вещество. Ако граховите семена се сеят не едновременно, а на няколко пъти в интервала от края на февруари до края на март, това ще обезпечи по-дълъг беритбен интервал от 20 дни.
Мозайката на граха е вирусно заболяване, при което листата се накъдрят и от долната им страна се появяват подутини. Болестта се придвижва от листни въшки. Кореновото изгниване се предизвиква от гъбни паразити. Грахът страда още от брашнеста мана, мана и аскохитоза. Последното заболяване се предизвиква от паразитни гъби и напетнява стеблата и листата, провокира гниене на кореновата шийка. Сред вредителите са граховият петточков семеяд, грахов хоботник и грахов зърнояд.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ