Седяхме с по чаша бира на тиха улица в София

Седяхме с по чаша бира на тиха улица в София и добродушно обговаряхме деня в прохладната лятна по здрач.
Към нас се приближи нисичка фигура и когато светлината полази през старомоден шлифер и протегнати възлести ръце, последвани от упоритата усмивка и изострен взор – из мрака изплува огромния ваятел на България – Крум Дерменджиев.

Познавах го от студентските си години, другар и непосредствен по македонска линия на Сашо Дяков. Близо деветдесет годишен, динамичният създател на цяла плеяда Български революционери и герои, стовари драматизма на гнева си към нас. Емоционално отвори цялостна директория с документи, фотоси, писма и отрязъци от вестници. Изявен македонофил, познаващ до детайлности историята и развиването на Македония и нейните несгоди и премеждия, той бълваше против ръководещи и кметове, "...отмъкнали единствения по размери и качества бюст на Гоце Делчев, очакван за...кръстопътя на Югославия, Македония и Гърция с планиран фундамент /12 метров/ "... Сега комплициран в центъра на някакво село, "...без постамента, да пикаят върху него пияници и кучета ", върху " неговия Гоце ", върху Гоце на България, върху неговите интелектуални права.., за което стигнал до там, че желал среща с Президента, тъй като нямало оправия на никое място – само че като ставало дума за България и за " Гоце ", не можело да се стои безучастно... "

В този дух, незабелязано, слушайки от дълго време забравения родолюбец и ваятел, националният художник и татко на пет момчета, не бяхме забелязали, че към нас и изрезките от вестници са се събрали и с интерес наблюдават диалога повече от десетина индивида.

В един миг някой се обади, че е представител на Вътрешна македонска революционна организация и по какъв начин може да се гаврят с Гоце. Друг – офицер, родом от Благоевградските села, интензивно се включи в характерността на кмета-виновник и предложи да подкрепи дейностите. Трети и Пети, дадоха да се разбере, че може парламентарна комисия да се запознае с материалите на следващия ден, а Някой приказва по телефона с Президентството.

След не повече от десет-петнадесет минути Крум Дерменджиев щастливо записваше срещите си за идващия ден и телефоните на “случайните Българи ”, като ги благославяше и непрестанно повтаряше: “Лазаре, в случай че не ви бях видял, да се отбия…Бах мама му к ”ва работа свърших тука на улицата.?! Ако не бяхте вие.?! Аз съм тръгнал по Парламент и по кметове… ”

После сподели на всички да чакат малко и със светещи очи се насочи към ателието си – наоколо, от дълго време зарязано от остарелия ваятел, отпътувал от година по родния край.

След пет минути, съвсем бегом се върна, претрупан с някакви движимости, които не се разграничаваха в тъмницата.

Когато светлината още веднъж го прегърна, той “разхвърля ” като " за каре ", на всяка от присъстващите още групи и на софийския тротоар, по пейката, на масичката и на плочките блестнаха облиците на Левски, Яне, Ботев, Яворов.., хванати с нас в близост ръка за ръка – като същински създателите на избавителен Брод за България, блестнаха и лицата на хората, добродушно и инцидентно участващи, като че ли в ритуала за Възкресението на България...