Седях удобно в сепарето и с интерес слушах мелодията. Не

Седях комфортно в сепарето и с интерес слушах мелодията. Не разбирам доста от това изкуство, даже бих споделил, че съм лишен от музикален слух, само че същински бях удивен от силата на осъществяването. От известно време посещавах този пианобар само с цел да се любувам на дълбоките черни очи на младата пианистка. Когато отшумяваха последните акомпанименти, обаян пристъпвах към нея и галантно й подавах алена роза. Час по-късно, щом заведението опустяваше, красивата пианистка тихомълком се оглеждаше и нетърпеливо бързаше да се сгуши в обятията ми. Любовните ни срещи бяха редки и наситени с огнена пристрастеност. Хващах я за ръцете, галех лицето й, целувах я ненаситно. Обичах я, само че не можех да й предложа нищо повече с изключение на няколко откраднати мига.

Повече от година Диана беше другата жена в живота ми, огромната ми загадка и моя държанка. Една безумна нощ се влюбих в нея, до момента в който омагьосано следих нежните й пръсти, танцуващи по клавишите. Очите ми не изпускаха високата руса жена, която царствено се поклони на публиката. На другия ден още веднъж отидох в бара и когато спря да свири, побързах да й подам алена роза. Веднъж по метода, по който ми се усмихна, разбрах, че в сърцето й пламтяха отньове, каквито горяха и в моето. Не скрих от нея, че съм женен и още обичам брачната половинка си. Не й дадох обещание да се разведа, само че й дадох обещание, че ще направя всичко допустимо, с цел да бъдем повече време дружно. Страхувах се, че Диана ще ме отблъсне и любовта ми ще си остане заблуда и въпреки всичко желаех да съм почтен. Веднъж тя ме попита за какво изневерявам на жена си, откакто имам мощни усеща към нея. Замълчах, не знаех какво да й отговоря. Изминаха шест месеца, през които безусловно се разкъсвах на две. От една страна, желаех да бъда правилен брачен партньор, а, от друга, копнеех за ласките на русокосата си държанка. Времето не ми стигаше и за двете. Бях уверен, че рано или късно ще се наложи да направя избор и той ще раздруса живота ми до основи. Докато Рени – брачната половинка ми, се преструваше, че не вижда странното ми държание, Диана постоянно намираше метод да ми подсети за себе си. Понякога намирах в колата си диск с нейни осъществявания, усещах едвам доловимото благоухание на парфюма й или инцидентно паднали руси косми върху сакото ми.

Веднъж Рени се канеше да пуска пералната. Беше прелестна заран. Блажено се любувах на първата си чаша кафе, когато жена ми влезе в стаята и, смеейки се, сподели: „ Някой май е не запомнил роза в джоба на панталона си? “ После отвори ръце и на земята се посипаха червени розови листенца. „ Скъсах я инцидентно “ – със същия звук й отвърнах аз. Стараех се да звуча шеговито, само че знаех, че брачната половинка ми не е глупачка.

Месец след този случай един ден Рени ненадейно нахлу в офиса ми. Личеше си, че е превъзбудена. Лицето й беше пламнало, а от зачервените й очи ми стана ясно, че е плакала. Помислих, че някой я е обидил и наранил. Бързо скочих на крайници, само че преди да направя крачка, тя се хвърли към мен, приближи устните си до моите, съвсем усещах дъха й и сподели: „ Бременна съм! “ Една дума, единствено една, само че прекатурна сърцето, душата и живота ми. В този миг Диана остана някъде надалеч, непозната и нежелана. Вече знаех, че в никакъв случай няма да напусна брачната половинка си и че точно тя е дамата, с която желая да продължа напред. Известно време отбягвах да вървя в пианобара. Отмествах телефона встрани, когато виждах да се изписва познатият номер. Гонех спомените за горещите ни целувки, за дълбоките черни очи на русата пианистка. Давах си сметка, че действам подло, и по тази причина се изправих лице в лице с Диана да й призная, че повече нищо не ни свързва.

Онази вечер не носех нормалната алена роза и несигурно влязох в заведението. Обещавах си, че в случай че се измъкна изсъхнал от водата, в никакъв случай повече няма да изневерявам на жена си. Щом Диана ме видя, от пръстите й се изтръгна подправен звук. Лицето й се вкамени, а ръцете й нервно заиграха по клавишите. Малко по-късно с прекъсвания обяснявах на дамата, която до неотдавна обожавах, че нещата са се усложнили и към този момент не можем да бъдем дружно. Тя с пресипнал глас попита: „ За какви затруднения приказваш? “ Не желаех да споделям насладата си с нея, само че си помислих, че въпреки всичко ще прояви схващане. „ Ще ставам татко. “ За момент ми се стори, че в зениците й се появи някакво напрежение. Диана отпусна обратно глава пребледняла, свивайки пръстите си в пестник. Нямаше повече какво да си кажем. Станах и си потеглих.

Изминаха три месеца. Една прелестна нощ с Рени лежахме прегърнати в леглото. Дъхът й галеше лицето ми, дарявайки ме с възприятие за безметежно благополучие. В дрямка чух стенният часовник да отброява 2 часа. От унеса ме изтръгна чудноват звук, като че ли морска вълна се разруши върху входната врата на жилището, след това чух асансьора, очевидно някой слизаше с него. Отворих вратата, включих стълбищното осветяване и онемях. Външната врата бе залята от горе до долу с яркочервена багра. Зад гърба ми обезпокоеното надничаше Рени. „ Господи, наподобява ми на кърваво възмездие! Кой и за какво е решил да ни го аргументи? Трябва незабавно да съобщим в полицията! “ – разплака се тя. Грабнах я на ръце, обсипах лицето й с целувки и я водих в спалнята. Приспах я в обятията си, шепнейки, че това е нелепа случайност, просто са сбъркали жилището. Милата, и този път ми повярва…

Сега, макар че разказвам предишните събития умерено, в оня момент мислех, че обезумявам. Всъщност доста добре знаех кой е причинителят. Но не можех да пожертвам Рени да узнае за извънбрачната ми връзка. Колкото до Диана, разбрах, че още същата вечер завършила работата в бара. И преди да напусне града, решила да си отмъсти по този непоносим метод. Това бе цената, която платих за безумния си разказ.

Станимир
Инфо: lichna-drama