Седя във фоайето на училището на сина ми в Бруклин

...
Седя във фоайето на училището на сина ми в Бруклин
Коментари Харесай

Да бъдеш „приятен евреин“ — в Германия през 1940 г., в САЩ днес

Седя във фоайето на учебното заведение на сина ми в Бруклин и чета дневниците на Виктор Клемперер. Дневниците стоят на рафта ми от години - скъпи, мъчителни записи от ежедневния живот в Третия райх. От време на време ги препрочитам. Но през есента на 2023 година те играят на друг указател. Ето портрет на човек, изправен пред надигащ се антисемитизъм, който не е знаел — или не е желал да знае — съществува.

В продължение на доста години Клемперер би споделил, че не е даже евреин. Той беше немец. Той беше публицист, лингвист и професор. Да, той беше отгледан като евреин; татко му беше равин. Но като доста немски евреи от неговата класа, Клемперер се обърнал. Кръстен е в Лутеранската черква. Той служи в немските сили през Първата международна война. Той се ожени за жена, Ева, която по-късно ще бъде наречена арийка. работа: Той написа история на Франция от 18-ти век. Започваше записките си. Както постоянно, той си водеше подробен дневник. И сег...

Прочетете целия текст »

Източник: worldnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР