Веднъж в ресторанта…
Седя в ресторант. Скъп ресторант, прекрасен, обслужването е превъзходно. Вечерям.
На прилежащата маса сядат двама мъже, сервитьорът отива при тях. Внимателно им подава менюто и споделя:
– Радвам се да видя още веднъж нашите постоянни гости! Е, паразити затлъстели, с какво ще тъпчете търбусите си през днешния ден?
Едва не ми падна хапката от устата. А те индиферентно му отвърнаха:
– А в столовата ви появи ли се най-сетне нещо друго от мръсотия?
– Простете, забравих да попитам, а по какъв начин стана по този начин, че сте тук, а не в задния двор с мелезите?
– Не знаем, въпреки че и там евентуално ще е по-приятно в сравнение с в тая дупка.
Първоначално слушах незадълбочено диалога им, след това наострих уши… И проумях.
Онзи неописуемo чудноват миг, когато приятелите са те навестили на работа.:)
