Искам сутрин, като се събудя, да облека нещо непретенциозно, без да бързам, шарено-весело, да обуя джапанките и на няколко минути разстояние да пия кафето си
Седя си тук и си мисля…Мисля си какво желая за себе си в този момент, на годините, на които съм.
Искам да пребивавам постепенно, просто и евтино…
Искам заран, като се събудя, да облека нещо скромно, без да бързам, шарено-весело, да обуя джапанките и на няколко минути разстояние да пия кафето си, на нахално ниска цена, измежду други хора, майки с бебета, дядковци-мераклии, млади момчета и девойки.
Искам да познавам сервитьорките в обичаното ми заведение по име, а и те мен да познават…
Искам да пазаря в едни такива, дребни, супермаркетчета, в които колкото да се разминаваш с хора и артикули, само че в които има всичко, от което се нуждаеш…
Искам да влизам и излизам в и от дребни магазинчета за облекла, а не в цялостни с народ молове…
Искам да си закупувам самун, изпечен тази нощ в тази дребна пекарна, на 5 минути разстояние, в която те посрещат и изпращат две безпределно работливи дами с безкрайни усмивки…
Искам да си закупувам праскови, кайсии, розови домати, сочни пъпеши и какво ли не още, преди малко откъснати в градината, от 12-годишното момче със съществено изражение, което ги продава с горделивост, тъй като това е тяхната продукция, посята, отгледана и набрана от фамилията му в техния двор…
Искам да седна под обичаното си бяло чадърче, в обичаното си кафе, където освен да изпия обичаното си капучино, само че и да обядвам или вечерям вкусно за няколко лева…Понякога, когато съм доста жадна, желая да изпия една студена наливна бира в изпотена чаша на цена космично по-ниска от цената на същата бира в Париж, Сан Тропе, Санремо, Портофино или където и да е другаде из Европата…
Искам да нямам потребност от кола и да нямам кола, да извървявам пешком дистанциите, които се постанова да извървявам всекидневно, с цел да задоволя потребностите си от храна и движение…
Искам да дремя по 7 часа на нощ, без да се разсънвам, със спокойния и бездънен сън на човек, който няма благосъстояния, за които да се тревожи, че ще изгуби…
Искам да съм покрай внуците си, да ги виждам по какъв начин порастват, че май към този момент изпускам детството им…
Искам все дребни неща…толкова ли доста искам…
Валя Брадшоу / Фейсбуk
Инфо: Дунавмост
