Писмо до моята бъдеща любов
Седя на стълбите на дървена веранда и мятам взор към каращите колело деца. Топло ми е. Щастлива съм, че те имам.
Ти, вероятно, си най-хубавото, което имам в живота си. Напомняш ми на лято. На топъл кадифен залез в цветовете на грейпфрут. Ти си скриващото се зад полукръглия небосвод на асфалтирания път слънце.
С теб мога да се любувам като на безлюдна улица в лятна вечер, когато стъпваш необут по горещия асфалт.
Искам да те усещам през тънката, мокра от жегата тениска. Приличаш на благополучие, сравнимо с чувството напразно. Лекият летен ентусиазъм, когато се возиш, стоешком на багажника на остарял велосипед и се държиш за нечии плещи, а въздухът ти развява къдравите заплетени коси. Ухаеш на грижа.
Ти си тези мощни ръце, които хващат отслабналите ми длани. Ти си тези изтощени очи. И тези очи улавят отблясъците на отминаващия ден и занимателно намигат, усмихвайки се на моите сиво-зелени.
Напомняш ми на море. Безкрайно и надълбоко, където желая да потъна предумишлено. Защото морето е вътре в теб. Ти си това чувство за полет. Аз заставам на ръба и виждам чайките, кръжащи в далечината над водата, те наподобяват на теб.
Ти си безконечен и свободен. И мигът, който желая да запомня за цялостен живот си ти. Цветовете на нощта са меки и положителни като теб. Ти си висок и мощен.И от височината на твоя растеж се усещам като бебе.
Смехът на децата ми припомня за твоята усмивка, която ме кара да се усмихвам в отговор.
Ти си безкрайните прегръдки, в които падам и изгубвам надзор. Ти ухаеш на фантазии, които желая да въплътя, започвайки от нулата. Ти си този, който живее в мен.
Ти си толкоз красива, обич.
