Седнала е на стълбите пред метростанция Витоша“, сгушена в сянката

Седнала е на стълбите пред метростанция „ Витоша “, сгушена в сянката и в личното си изтощение. Казва се Радостина. На 65 е. Преди няколко месеца е имала дом, семейство, вяра. Сега има единствено една раница, заболели крайници и неудобството да поиска… студена вода.

Роднините ѝ я изхвърлили поради имотни разправии — история, която чуваме все по-често. После животът я подмята от една тъмна улица на друга. Опитала е в общинските приюти, само че е била пребивана и ограбвана. Намерила е парченце сигурност като гледачка на стара жена, само че когато тя си е отишла, Радостина отново е останала сама.

А е толкоз нежна и почтена. Не проси. Не упорства. Поглежда в очите и се извинява, че ти лишава времето. Моли за глътка студена вода и тиха вяра, че някой ще ѝ подаде ръка.

Днес положителни хора търсят дом за нея — място, където да подслони умората и раните си. Радостина може да се грижи за възрастен човек или да оказва помощ в домакинство против заслон и малко храна. Нищо повече не желае — единствено късмет да живее като човек.

Ако имате място в дома си — и в сърцето си — потърсете я. Ще я намерите край колелото на трамвай №10, в градинката зад МОЛ „ Парадайс “, написа Katerina OB във Фейсбук. Там седи Радостина — една от многото невидими истории на София, която чака добротата да ѝ върне покрива над главата.

Нека покажем, че сме хора. Споделете. Попитайте близки и съседи. Помогнете на една жена да повярва, че положителното още съществува.