Седнал сам пред роял в сурово студио, Рюичи Сакамото завладява слушателя в пътуването на живота си, свирейки 20 от неговите композиции
От ЮРИ КАГЕЯМА Associated Press, 29 август 2023 г., 00:10 ч.ТОКИО -- Седнал сам пред роял в сурово студио Ryuichi Sakamoto отвежда слушателя на едно пътешествие от живота му, свирейки 20 от неговите композиции.
Заснет изцяло в черно и бяло, с три 4K камери, филмът „Опус“, режисиран от Нео Сора, е сбогом на японския композитор, поетичен, но смел и дълбоко сърдечно.
Световната му премиера е насрочена за Международния филмов фестивал във Венеция следващия месец. Снимките се състояха в продължение на няколко дни, само половин година преди смъртта му на 28 март на 71 години.
Сакамото се бореше с рак от 2014 г. и вече не можеше концертни изпълнения и така се насочва към киното.
Той свири пиеси, които никога не е изпълнявал на соло пиано. Той представя поразителен, нов аранжимент с бавно темпо на „Tong Poo“, композиция от ранните му дни с техно-поп Yellow Magic Orchestra, която го изстреля до звезда в края на 70-те години, когато азиатските музиканти все още бяха маргинални на Запад.
„Почувствах се напълно кух след това и състоянието ми се влоши за около месец“, казва Сакамото в изявление.
Той говори само няколко реда във филма.
„Имам нужда от почивка. Това е трудно. Насилвам се“, казва той едва чуто на японски, около средата на филма.
Той също така казва „хайде пак“, което показва, че иска изсвири поредица отново.
През останалата част от почти двучасовия филм той оставя пианото си да говори.
Бележките резонират от пръстите му, заснети с любов в близък план, понякога бавно, една замислена нотка наведнъж. Друг път те идват, заглушавайки тези величествени азиатски акорди, които са определили звука му.
След всяко парче той вдига ръце от клавишите и ги държи там във въздуха.
„Опус“ е свидетелство за легендарната филмография на Сакамото. Той е композирал за някои от най-великите автори в света, включително Бернардо Бертолучи, Браян ДеПалма, Такаши Миике, Алехандро Г. Иняриту, Питър Комински и Нагиса Ошима.
Филмът е също доказателство, че той остава активен до самия край. Той изпълнява откъс от последния си медитативен албум „12“, издаден по-рано тази година.
По времето, когато Сакамото започва да свири мелодията от „The Last Emperor“ на Бертолучи от 1987 г., емоциите са почти завладяващи. Саундтракът, който включваше и музиканта Дейвид Бърн, спечели Оскар и Грами.
Сора, режисьорът, който е израснал в Ню Йорк и Токио, казва, че и екипът беше решен да улови усещането за време и безвремие, толкова решаващи в изкуството на Сакамото, в това, което всички знаеха, че може да е последното му изпълнение.
Всички звуци, които обикновено се изваждат в постпродукция, шумолене на дрехи, щракане на нокти или дишане на Сакамото, бяха нарочно запазени, а не минимизирани в микса.
„Част от причината Решихме да снимаме в черно и бяло, защото смятахме, че това подчертава и физиката на тялото му, с черно-белите клавиши на пианото“, каза Сора, обявена за едно от 25-те нови лица на независимото кино от списание Filmmaker през 2020 г.
Сакамото първо излезе със сет списък и създателите на филма разработиха предварително с него подробен план за визуален разказ и концепция.
< p class="Ekqk yuUa lqtk TjIX aGjv">Проектиран като филм от самото начало, а не просто документален филм за представление, произведението включва дизайн на осветлението, изкусни дълги кадри и близки планове с вариообектив, измислени от Бил Кърщайн, директор на фотографията.„Успяхме да получим снимки на ръце и ключове, които никога преди не успяхме да направим“, каза Кърщайн, сравнявайки изображенията на филма с рисунка.
Стотици килограми тежести бяха положени на пода, за да може количката на камерата да се движи безшумно, без да скърца.
Запомнящ се момент идва към края, когато Сакамото свири „Весела Коледа, г-н Лорънс“ от филма за Ошима от 1983 г. със същото заглавие и с участието на Дейвид Бауи и носителя на Златен лъв Такеши Китано.
Сакамото също участва във филма, представяйки японски войник от Втората световна война, който командва лагер за военнопленници. Беше млад, едва 30-годишен. И все пак в толкова много отношения той остана непроменен като онзи крехък мъж със среброкоси очила, приклекнал над пианото си.
Докато филмът върви към последната мелодия, Сакамото е изчезнал , отиде в онзи друг свят, който някои наричат рай. Пианото, под светлината на прожекторите, свири само, напомняйки, че музиката му е вечна и все още тук.
—-
Юри Кагеяма е в Twitter https://twitter.com/yurikageyama
