Голям празник! На Томина неделя празнуват любими имена!
Седмицата след Великден се назовава Томина неделя, Празна неделя, Светла неделя. Деня петък от тази седмица в Тракия назовават „ Лятна Света Петка ”, „ Летен Петковден ”. Посещават се параклиси, лековити извори - аязми и черкви, чийто патрон е светицата.
Имен ден честват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.
Устройват се надпревари, битки, панаири, играят се кръшни хора, пеят се песни. В чест на Лятната Света Петка се колят курбани, с цел да защищити светицата землището от наводнения, градушки или суша. В странджанските села доста почитат лятна Св. Петка Балъклия (Рибна Св. Петка). Болни хора отиват да преспят покрай аязмо или параклис, отдадени на нея. Вярва се, че светицата ще се яви в среднощ до лековития извор във тип на златна патица и тези, които я видят ще се излекуват.
Великденският празничен цикъл приключва с Томина неделя, на която се уважава паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови възпитаници, прочут с прозвището Неверни. Това название идва от евангелските трудове, които описват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен деятел Тома не повярвал и с цел да се убеди в чудото, изискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикрепен на кръста.
На Томина неделя дамите наново боядисват яйца и ги раздават за душите на починалите си близки, като имат вяра, че по този начин ще ги предпазят от превъплъщаване. Имен ден честват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се назовава „ Софинден ”, „ Сувия ”, „ Сувинден ”. Тачи се за попречване на суша. Според националните показа този ден е „ хаталия ”, т. е. неприятен ден. Затова традицията повелява да се съблюдават някои забрани. Жените не перат и не би трябвало да сушат облеклата. Стопаните не копаят и не сеят, „ с цел да не изсъхва храната ”.
Не се вари мляко, за " да не се подвига " млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се извършва забавен остарял бит за предотвратяване на хора и добитъка от заболяването „ топалък ” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, дамите връзват на един прът на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и назовават: ”Тука да остане топаллъка! ” и „ Кол да куца, кон да не куца, прът да куца, вол да не куца, прът да куца, чиляк да не куца! ” Някъде обичаят включва разговор сред две дами: едната пита " Ко вързиш? Другата дава отговор: „ Топаллък вържа ”! Наричат този ден и „ Великден на умрелите ”, тъй като дамите носят и раздават на гробището червени яйца за „ Бог да елементарни ”.
Блиц
Имен ден честват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.
Устройват се надпревари, битки, панаири, играят се кръшни хора, пеят се песни. В чест на Лятната Света Петка се колят курбани, с цел да защищити светицата землището от наводнения, градушки или суша. В странджанските села доста почитат лятна Св. Петка Балъклия (Рибна Св. Петка). Болни хора отиват да преспят покрай аязмо или параклис, отдадени на нея. Вярва се, че светицата ще се яви в среднощ до лековития извор във тип на златна патица и тези, които я видят ще се излекуват.
Великденският празничен цикъл приключва с Томина неделя, на която се уважава паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови възпитаници, прочут с прозвището Неверни. Това название идва от евангелските трудове, които описват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен деятел Тома не повярвал и с цел да се убеди в чудото, изискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикрепен на кръста.
На Томина неделя дамите наново боядисват яйца и ги раздават за душите на починалите си близки, като имат вяра, че по този начин ще ги предпазят от превъплъщаване. Имен ден честват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се назовава „ Софинден ”, „ Сувия ”, „ Сувинден ”. Тачи се за попречване на суша. Според националните показа този ден е „ хаталия ”, т. е. неприятен ден. Затова традицията повелява да се съблюдават някои забрани. Жените не перат и не би трябвало да сушат облеклата. Стопаните не копаят и не сеят, „ с цел да не изсъхва храната ”.
Не се вари мляко, за " да не се подвига " млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се извършва забавен остарял бит за предотвратяване на хора и добитъка от заболяването „ топалък ” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, дамите връзват на един прът на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и назовават: ”Тука да остане топаллъка! ” и „ Кол да куца, кон да не куца, прът да куца, вол да не куца, прът да куца, чиляк да не куца! ” Някъде обичаят включва разговор сред две дами: едната пита " Ко вързиш? Другата дава отговор: „ Топаллък вържа ”! Наричат този ден и „ Великден на умрелите ”, тъй като дамите носят и раздават на гробището червени яйца за „ Бог да елементарни ”.
Блиц
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ