Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос измежду учениците му
На втория ден след Великден съгласно православната традиция стартира Светлата седмица - време, в което се популяризират светите апостоли и Света Богородица.

Светлата седмица е време, в което Възкресението на Исус Христос донася прояснение за всички и вяра за безконечен живот.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос измежду учениците му.

На Светъл понеделник Православната черква отдава паметна респект на делото и паметта на светите апостоли. В митологичната памет на българина денят е прочут като " разметни ", " разтурни "  понеделник и се свърза със характерни обредни практики, касаещи бъдещото изобилие.

Светлата седмица е първата от поредност недели, когато тази светла новина би трябвало да доближи до всички. Идеята на Създателя съгласно християнството не е да накара индивида да страда и да живее в този мъчителен и смъртен свят.
Той желае хората да се радват във вечността. В дните на богослуженията съвсем всички текстове на писанията от Новия завет приказват за последните дни – Деня на апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя.

С възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат умерено да отидат, където заслужават.

Не е инцидентно, че за всички християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че индивидите още веднъж ще могат да се върнат в парадайса, откъдето са изгонени.

В дните на Светлата седмица се благославят светиите:
Светли понеделник - светите апостоли, Светли вторник  - св. Богородица, Светла сряда - св. архидякон Стефан и св. Андрей, Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, Светли петък - св. ап. Петър, а Светла събота - св. Йоан Кръстител.
Тази седмица е наситена и с момински празници, измежду които максимален е честването на Светлата или Празната сряда.

Често през тази седмица стопанките наново боядисвали яйца, които раздавали за душите на умряли близки. Това е по този начин, тъй като съгласно антично вярване раздаването на алените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

Според националните поверия на Светли понеделник, именуван още Разтурни понеделник или Разметни понеделник младежи излизали отвън селището, разграничени на две групи, като търкаляли група против група червени яйца. Според националната традиция с този обред се цели предпазването от градушка.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни против други и търкалят между тях червени яйца. Обичаят е за предотвратяване от градушка и за изобилие.

 Поздравът " Христос Воскресе " се съблюдава 40 дни.

Седмицата след Великден се назовава Томина неделя. Тя слага завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се назовава празна, поради възбраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос измежду учениците му. Когато мълвата за изгубването на тялото на Христос се популяризирала, единствено деятел Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си самичък Исус му се явил и го предиздвикал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът " Тома погрешни ", а денят е наименуван Томина неделя.