Седмицата преди Великден е изпълнена с ритуални действия, които подновяват

Седмицата преди Великден е изпълнена с ритуални дейности, които възобновяват свързаността на индивида с Христовото схващане и полезностите, които то внася в елементарния живот

Днешният човек обаче от дълго време е прекъснал връзката си със стародавните обичаи, доста от религиозните обреди и внушения през днешния ден са неразбираеми и се ползват механично, написа

След десетилетия омаловажаване на религията, в този момент доста от нас следват външните прояви на празника – боядисват яйца и вървят на работа, без да имат опцията да вникнат в дълбочината на голямото поле от благоприятни условия, които се отварят в тези свещени дни. Други, помнейки отчасти вярванията на своите предшественици, измислят нови ритуали, смесвайки християнство, езичество и нови течения.

Седем дни преди Възкресение алегорично претърпяваме последните дни на Исус, ставайки съпричастни с тъгите му и възприемайки неговите уроци и повели. Всички дни са наречени Велики, тъй като носят специфични послания. През първия Христос изгонил търговците от храма, на идващия приканил хората да бъдат усърдни и да развиват своите гении.

Поучил ги да творят положително посредством подарък от сърце и обособяване от насъщния, а не посредством разпределяне на остатък. На третия ден една грешница прахосала цялостен литър скъпоструващо миро, бързайки да помаже Исус. Според някои точно това „ разточителство “ е предизвикало Юда към измяната.

Христос обаче има друго обръщение: че е належащо да се отдаваме на Господа изцяло, без излишък, без да скъпим сили и средства. Така стигаме до Велики четвъртък, ден за филтриране. Руснаците даже го назовават Чистият четвъртък, с цел да подчертаят времето за цялостно възобновяване на тялото и душата, от вътрешната страна и извън. В петък се е случило разпъването и гибелта на Исус.

Тогава вярващите отиват на черква и минават лазешком под символичния покров на покойника – плащеницата. Това е по този начин нареченото „ минаване под масата “. Велика събота е време за последни мерки за огромния празник: Възкресението на Божия наследник – Великден. От дните през Страстната седмица най-вълнуващи и наситени с обичаи са Велики четвъртък и самото Христово Възкресение. Според Евангелието, четвъртъкът преди разпъването на Божия наследник е белязан от четири значими събития: Исус умива краката на учениците си, организира Тайната вечеря и открива Светите тайнства, приказва за усърдната молитва към Господа, а най-после се случва измяната на Юда.

Едно от основополагащите евангелски събития е Тайната вечеря. Същата нощ Исус умил краката на всеки от своите възпитаници, предавайки им най-ценния урок – за смирението.

Какво е примирение?

Във всеки случай не е смирение, не е омаловажаване на личната персона, не е принизяване и слагане на по-ниско равнище от другите. Смирението – както показва и самата дума, е влизане в положение на мир, съгласие със себе си. Въвеждане на личната душа в успокоение и естетика, в един безспорен баланс с всичко в близост.

Много духовни учители споделят, че изворът на щастието е в самия човек. Само в своята същина можем да намерим аргументи за наслада. Защото в случай че нашето благополучие и покой зависят от външни условия, от заобикалящите ни, с всичките им страдания, болки и проблеми, естествено няма по какъв начин да реализираме цялостен вътрешен покой. Защото светът на открито ври и кипи. Светът вътре в нас е подобен, какъвто ние сами го изградим. Колкото и да звучи просто, евентуално това е измежду най-сложните уроци, които човек научава през земното си олицетворение.

Противодействащата мощ е егото. Егото, което ни оказва помощ да вършим ежедневните си задания, да обгрижваме потребностите на тялото си, да взаимодействаме с другите хора. Егото е нужда, без която животът е неосъществим. Но отново то – егото, ни пречи да въведем в себе си естетика и успокоение. То ни предизвика да се състезаваме, да съумяваме, да бъдем над, повече и по-добри от другите, то е анти-спокойствие, една безконечна битка за място под слънцето.

Смирението е пътят, методът да се сложи юзда на егото и да се реализира чистото радостно битие, за което всеки човек – осъзнато или не, мечтае. Та, какво е примирение? Това е живот в мир и помиряване с всички, в това число със себе си. Да не укоряваш, да не съдиш, да прощаваш, разбирайки дълбочината на всичко, което се случва.

Да не изискваш съвършенност, да не заклеймяваш поради грешките, които са част от човешкия път. Човек придобива знания и опит посредством грешките си и всеки – грешниците в древен смисъл, са в действителност възпитаници, които посредством прекарванията си получават опит и се доближават към същинските полезности.

Ние не сме неприятни по принцип, ние се учим посредством неприятните си действия. В този смисъл, полезността на всеки човек – в това число личната ни персона, е несъмнена, а признаването на това се назовава примирение. Учителят Петър Дънов споделя, че смирението е път към Бога. И е по този начин, тъй като виждайки Божието наличие в едно дишащо създание, ние разпознаваме още едно от хилядите лица и проявления на Бог.

Как да претворим смирението в един елементарен човешки ден? Това можем да създадем ритуално на Велики четвъртък, повтаряйки фамозното „ прекланяне “ на Исус пред неговите възпитаници, алегорично закодирано в умиването на краката им.

Днес ние няма да мием крайници, нито да се прекланяме пред другите, а ще създадем нещо още по-трудно – ще се преклоним пред самите себе си и ще въдворим мир във вътрешното си пространство.