Седмица след публикацията ни „Служител на НСО изнудва чужд консул“

Седмица след обявата ни „ Служител на НСО изнудва непознат консул “ институциите не дават никакви признаци, че скандалните обстоятелства, изложени в нея, са ги разтревожили по някакъв метод.

В материалът ви разказахме за фрапантен случай на безочливост, при който консулът на Катар у нас е бил заставен да си заплати за защита от Националната работа за защита по гледище на неин върховен чиновник. А получените пари – сред 30 и 40 хиляди лв. – са разпределени сред отдадени в тази ситуация чиновници.

В отговор на молбата ни за коментар по изнесената информация, от Президентството ни посъветваха да насочим въпросите си към НСО, откъдето следвало да получим отговор. Освен до НСО насочихме въпросите ни по случая и към Главния прокурор, като чакаме реакция от двете инстанции.

За страдание се основава усещането, че президентската институция не знае или не желае да знае какво се случва в НСО. А точно Президентът следва да реагира на сигнали за злоупотреби и нередности в службата. Работата на НСО е извънредно виновна, само че неналичието на публичен надзор в службата е построила възприемането ѝ като конструкция, предоставяща само облаги.

И освен това - НСО действа в условия на цялостна неяснота, а Президентът като неин принципал следва да повдигне завесата, криеща от обществото протичащото се в в нея. Защото тази завеса ни връща към мрачните времена на Управление безопасност и охрана (Пето управление н, когато управниците не смятаха, че дължат пояснения на народа, а пък жителите не смееха да питат.

Надяваме се, че „ потулването “ и „ замитането “ не са нормалните похвати на родните институции, претендиращи да са част от лицето на европейска България.