Белчо Горанов: Щеше да ни отива да имаме медал в Пьонгчанг
Седмица след края на зимните олимпийски игри не престават мненията за българското показване в Пьонгчанг. Генералният секретар на Българския олимпийски комитет Белчо Горанов показа своята позиция в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+.
- Здравейте, господин Горанов! Първите ни въпроси, несъмнено, са за българското присъединяване на зимните игри в Пьонгчанг. Делегация с 21 спортисти, действителни упования за един орден и в последна сметка 6-о място на Сани Жекова. Какво ще добавите като коментар?
- Шестото място е отражение на това, което се случва в зимните спортове у нас. Трябва да го приемем и никога не би трябвало да вършим драма, само че в това време е нужно да създадем и съществени заключения. Бяхме вторачени в Радослав Янков и то не без съображение. В същото време в нашата спортна история има редица случаи, когато погледите са вперени в един човек и тогава нещата няма по какъв начин да се случат. Моето пояснение е, че просто не му устояха нервите. Предвид всичко, което се случваше към него, е напълно обикновено. Той също сподели нещо сходно на летището. Изводите обаче са съществени. Ние в действителност искахме и може би щеше да ни отива да имаме орден, само че откъм спортни уреди особено в зимните спортове, изоставаме фрапантно от европейските страни от нашия диаметър. Нямаме нито едно такова съществено оборудване, на което да кажем, че могат целогодишно да се готвят наши спортисти. Вярно е, че спецификата на зимните спортове е по-различна, само че в действителност би трябвало да се направи нещо и да престанем да споделяме „ желаеме медали “, а в това време да броим какъв брой пари и по какъв начин са ги изхарчили нашите спортисти. Ако имаме таблица на парите, които се дават от останалите страни за развиване в тези спортове, ще забележим, че ние не сме от най-дащните, даже в противен случай, само че да не задълбаваме в тази тематика.
- Смятате ли, че в случай че Радослав Янков беше спечелил орден, нещо щеше да се промени?
- По-скоро не. Щеше да има известна еуфория, щяха да се радват и да се снимат с него и по-късно проблемите щяха полека-лека да бъдат неглижирани и забравени. Това се е случвало и след златния орден на Екатерина Дафовска през далечната 1998 година, продължи да се случва и след медалите на Жени Раданова и на Ирина Никулчина. Не мисля, че нещо щеше да се промени. Може би моментът беше пропуснат, трябваше да се случи преди към 20 години, с цел да можем в този момент да разчитаме на нещо. Точно противоположното – в този момент „ берем плодовете “ на това, което тогава се случваше в българския спорт, когато спортът беше последната дупка на кавала. Не бива да чакаме кой знае какво, откакто тогава с лека ръка беше заличено доста от направеното в предходните години.
– Наясно ли сте, че в този момент няма чак такава нервност в обществените мрежи и медиите за представянето на българските олимпийци? Може би хората у нас започнаха да привикват, че към този момент сме страна за 60-70-то място и на летни, и на зимни игри?
- Не мога да кажа, че са привикнали с това. Може би по-скоро се гледа действително на всичко, което става у нас. Всъщност спортът е отражение на протичащото се. Няма по какъв начин стопанската система ни да не върви и в това време да желаеме да бъдем измежду медалистите, изключително в зимните спортове, където средствата са убийствени. Няма по какъв начин да пренебрегнем и още нещо – за мен огромният проблем е неналичието на средства в клубовете. Именно там е мястото, където се прави спортът. Това важи за всички, без значение дали са зимни или летни спортове. Сега, когато се насочат упреци към спортисти и надлежно от другата страна – към страната, би трябвало да кажем, че страната обезпечава не малко средства и го настоявам напълно отговорно, само че въпросът е в тяхното систематизиране. Участието на останалите субекти в правенето на спорта – общините и спонсорите, изостава. В някаква степен общините са ангажирани, само че това е извънредно незадоволително. За да имаш спонсори, би трябвало да имаш персонални контакти. Може би това кара тези хора да дават пари - от обич към спорта и нищо друго.
- Но въпреки всичко олимпиадата е идеално място за изненади. Имахме ли някъде късмет за сензация? Например Владимир Зографски да скочи не за 14-то, а за трето място?
- Да, споделям го напълно отговорно. Владимир Зографски е в действителност доста надарен наш играч. Имаше неудачи с предходния си треньор. За наша обща наслада този проблем към този момент е преодолян. От няколко месеца работи със настоящия си треньор и резултатите не закъсняха. От федерацията ни увериха, че в действителност върви напред и той го сподели. Сега живее и се готви в Австрия. Освен това е човек, който е доказвал, че може да прави изненади. Да не забравяме, че в младежките си години имаше доста положителни триумфи. Завоюва сребърен орден на европейския юношески олимпийски фестивал в Полша през 2009-а, по-късно стана международен първенец. Имаше и други положителни изяви, влизаше в топ 20 на дребна шанца. Това, което направи, бе напълно закономерно. Ако би трябвало да влизам в елементи, би трябвало да кажа, че първият му старт беше отлаган два пъти. Първо поради мощния вятър, като в такива случаи са длъжни да го изтеглят, само че и да му дават яке или одеяло, с което да се завие, тъй като бе загрял. А той заставам на студа при минус 15-16 градуса няколко минути, което оказва съществено въздействие. Втори път беше застанал на старта и още веднъж го върнаха. Това няма по какъв начин да не те разконцентрира. Това са елементи, само че в последна сметка би трябвало да ги отчитаме. Наистина той е надарен и се надявам оттук насетне да продължи в този дух. Шапка смъквам на Александра Жекова. Състезава се в толкоз сложна дисциплинираност. Ако единствено застанете на старта и видите какъв брой е високо шанцата, може да си дадете сметка какво вършат тези девойки. Тя също имаше своите шансове. Смея да кажа, че се бори мъжки и до дъно. Тя също беше с лека травма, на никой не го показа, само че това е самата истина.
- А имахте ли опция да си поговорите с Радо Янков? Той знаеше ли, че даже най-успешните спортисти на България Стефка Костадинова и Вальо Йорданов не са издържали на това напрежение – да те потупват всеки ден по рамото в разстояние на месец или два и да споделят: „ Хайде, чакаме от теб златото “? В Сеул да вземем за пример те не устояха, макар че са икони в своите спортове…
- С него съм водил доста диалози, само че особено в тази тенденция не съм. Той е отлично момче. В олимпийското село, когато сме се виждали, сме гледали да се майтапим и да не приказваме нито за тренировки, нито за надпревари. Но в последна сметка той показа пред мен надалеч преди игрите и сподели какъв брой му е било обезпокоеното в Банско за присъединяване в Световната купа. Предната година му е било доста по-лесно – отива, взе участие, печели и всички се радват. Но второто му присъединяване към този момент е натоварено с огромните упования още веднъж да повтори триумфа си. Всъщност може би тогава схваща и усеща, че това е нещо доста съществено и че би трябвало в действителност да си с стоманени нерви, с цел да го преодолееш. Иначе не трябва да слагаме под подозрение качествата, гения и трудолюбието на Радо и треньора му.
– Как се усещаха астматиците на игрите? Изглежда не престават да са най-добри…
- Това е тематика, която сигурно ще има продължение. Знаете, че системата за тестване има редица пропуски и един от тях е точно за така наречен разрешителни за потребление на лекарства, които са свързани със здравословното положение на всеки обособен състезател. Това е нещо доста разтегливо и съгласно мен в действителност се злоупотребява. Но Международният олимпийски комитет от предходната година сътвори един орган, който към този момент ще се грижи за тестването на спортистите след всички кавги, които се случиха с WADA, с мелдоний и съветските спортисти и редица други случаи. На този орган се разпореждат доста огромни очаквания. Нещата там би трябвало да бъдат изчистени и то в елементи. Той към този момент проработи и се надявам за в бъдеще този проблем полека-лека да бъде позволен, тъй като против така наречен астматици към този момент недоволства целият свят.
- Къде се издънихме най-вече? Как виждате бъдещето на зимните ни спортове? Ако се появи втори кабинков въжен превоз на Банско да не се изкачим пък прекомерно нависоко, да не приказваме пък за ски шанца…
- Тепърва предстоят анализите. На първо място националните федерации би трябвало да създадат такива. Да прегледат деликатно присъединяване на всеки един от спортистите, които са изпратили и да дават на нас своите доклади. На прима виста мога да кажа, че чаках повече в биатлона. Не споделям, че са се издънили, само че чаках надалеч повече, имайки поради качествата, които имат и Владо Илиев, и Краси Анев, пък и останалите млади спортисти. Освен това на няколко пъти даваха поръчки, че даже в четворка могат да покажат много по-сериозни резултати. За огромно наше страдание не се случи. Имам мое виждане – 20 дни преди олимпийските игри имаше европейско състезание по биатлон, на което Анев завоюва два медала. Управлението на спортната форма е един развой, който изисква в действителност доста съществено внимание и ориентиране точно към съответна изява. Струва ми се, че неговият пик е бил присъединяване му на европейското състезание и печеленето на медали, в сравнение с олимпийски игри. Но това е мое мнение.
- Това е по този начин, само че с това присъединяване на европейско състезание и медали, по този метод федерацията жестоко казано „ връзва бюджета си “.
- Да, по този начин е. Никой не може да се вини. Управлението на спортната форма е комплициран развой. Но би трябвало да се чуе и мнението на федерацията, да се изслушат треньорите и чак тогава да вършим някакви заключения.
- Вярно ли е, че изискванията в Пьонгчанг са били най-спартански от всички олимпиади през новия век? Президентът на МОК Томас Бах прикани: „ Стоп “ на мегаломанията, разточителството и помпозността. Това нещо усети ли се?
- Да, в някаква степен нито е имало разсипничество, нито е имало пищност, само че не мога да кажа, че са били спартански изискванията. Условията за спортистите бяха такива, каквито са били и на останалите олимпиади, най-малко на тези на които съм бил, а за мен тази беше четвърта зимна. Смея да настоявам, че като настаняване и като условия, на всички места е било едно и също. Нямаше недоволства от страна на спортистите за храната, превоза или нещо друго.
- Реално ли е в този момент България, когато към този момент не е зад „ Желязната завеса “ и условията не са обектите да са мастодонти, да аплайваме за домакинство на зимни олимпийски игри през 2026-а да вземем за пример или 2030-а, или това е в областта на фантастиката?
- Не, не е в областта на фантастиката. Този въпрос към този момент доста пъти е бил обсъждан. Има нова обстановка, също така ние в действителност имаме неповторима даденост – планината е толкоз покрай града и това ни прави много привлекателни. Като се има поради и новата идея, която МОК стартира да стартира, а точно да се пресече тази мегаломанщина и строене на спортни уреди, които по-късно се трансформират в „ призраци “. Това ни дава съображение да считаме, че имаме действителни шансове. Разбира се, всичко това, което се направи и построи, по-късно остава за всички нас и за бъдещото потомство. Може би една по-сериозна полемика може да даде отговор на този въпрос. Като човек, който е част от олимпийското придвижване в България, поддържам една такава концепция абсолютно.
– Как се държаха съветските представители в Пьонгчанг? Например ръководителите, с които имахте опция да контактувате?
- На процедура там нямаше представители на олимпийския комитет на Русия, защото бяха суспендирани от олимпийското придвижване, само че от няколко дни още веднъж са възобновени. Мои сътрудници от съветския олимпийски комитет там нямаше.
- А кой ги ръководеше?
- Имаше представители на обособени федерации като отбор водачи, само че те отговаряха за съответния спорт.
- Бяха ли в кондиция?
- Да, безусловно в кондиция, устремени да побеждават и да взимат медали. Спечелиха не малко, като имаме поради какво им се стовари на главите. Особено финалът по хокей потвърди, че техният дух в действителност е сериозен.
– Кръстоносният поход против Русия за допинга ще има ли резултат за понижаване на бракониерството в спорта?
- Проблемът на Русия беше на друго равнище, а точно основаването на държавна система за поощряване използването на неразрешени субстанции. Доколко се потвърди, ми е мъчно да кажа, тъй като в размятането на всевъзможни отчети, всеки се обърка. Но отвори вратите за доста сериозна полемика още един път и се надявам, че изводите са направени най-малко на национално равнище в Русия. Трябва да вметна, че Русия също заявява и направи не малко след този скандал. Знаете, че беше лишен лиценза на лабораторията им, бяха освободени всички от антидопинговата организация на равнище управление, приготвиха се напълно нови документи и стратегия и т. н. Силно се надявам повече сходни неща да не се случват, тъй като в последна сметка пострадалите са спортистите. „ За “ и „ срещу “ Русия се раздели и олимпийското придвижване в целия свят. Надявам се на това да се постави точка и повече да няма сходни неща.
- На финала на нашия диалог малко да разведрим атмосферата. Харесаха ли ви севернокорейските мажоретки, за които имаше разнопосочни отзиви в медиите?
- Самото присъединяване на Северна Корея в тези игри беше огромно достижение и се следеше от целия свят. Е, би трябвало да кажа, че са ми харесали, няма по какъв начин да кажа нещо друго. (смее се)
- Здравейте, господин Горанов! Първите ни въпроси, несъмнено, са за българското присъединяване на зимните игри в Пьонгчанг. Делегация с 21 спортисти, действителни упования за един орден и в последна сметка 6-о място на Сани Жекова. Какво ще добавите като коментар?
- Шестото място е отражение на това, което се случва в зимните спортове у нас. Трябва да го приемем и никога не би трябвало да вършим драма, само че в това време е нужно да създадем и съществени заключения. Бяхме вторачени в Радослав Янков и то не без съображение. В същото време в нашата спортна история има редица случаи, когато погледите са вперени в един човек и тогава нещата няма по какъв начин да се случат. Моето пояснение е, че просто не му устояха нервите. Предвид всичко, което се случваше към него, е напълно обикновено. Той също сподели нещо сходно на летището. Изводите обаче са съществени. Ние в действителност искахме и може би щеше да ни отива да имаме орден, само че откъм спортни уреди особено в зимните спортове, изоставаме фрапантно от европейските страни от нашия диаметър. Нямаме нито едно такова съществено оборудване, на което да кажем, че могат целогодишно да се готвят наши спортисти. Вярно е, че спецификата на зимните спортове е по-различна, само че в действителност би трябвало да се направи нещо и да престанем да споделяме „ желаеме медали “, а в това време да броим какъв брой пари и по какъв начин са ги изхарчили нашите спортисти. Ако имаме таблица на парите, които се дават от останалите страни за развиване в тези спортове, ще забележим, че ние не сме от най-дащните, даже в противен случай, само че да не задълбаваме в тази тематика.
- Смятате ли, че в случай че Радослав Янков беше спечелил орден, нещо щеше да се промени?
- По-скоро не. Щеше да има известна еуфория, щяха да се радват и да се снимат с него и по-късно проблемите щяха полека-лека да бъдат неглижирани и забравени. Това се е случвало и след златния орден на Екатерина Дафовска през далечната 1998 година, продължи да се случва и след медалите на Жени Раданова и на Ирина Никулчина. Не мисля, че нещо щеше да се промени. Може би моментът беше пропуснат, трябваше да се случи преди към 20 години, с цел да можем в този момент да разчитаме на нещо. Точно противоположното – в този момент „ берем плодовете “ на това, което тогава се случваше в българския спорт, когато спортът беше последната дупка на кавала. Не бива да чакаме кой знае какво, откакто тогава с лека ръка беше заличено доста от направеното в предходните години.
– Наясно ли сте, че в този момент няма чак такава нервност в обществените мрежи и медиите за представянето на българските олимпийци? Може би хората у нас започнаха да привикват, че към този момент сме страна за 60-70-то място и на летни, и на зимни игри?
- Не мога да кажа, че са привикнали с това. Може би по-скоро се гледа действително на всичко, което става у нас. Всъщност спортът е отражение на протичащото се. Няма по какъв начин стопанската система ни да не върви и в това време да желаеме да бъдем измежду медалистите, изключително в зимните спортове, където средствата са убийствени. Няма по какъв начин да пренебрегнем и още нещо – за мен огромният проблем е неналичието на средства в клубовете. Именно там е мястото, където се прави спортът. Това важи за всички, без значение дали са зимни или летни спортове. Сега, когато се насочат упреци към спортисти и надлежно от другата страна – към страната, би трябвало да кажем, че страната обезпечава не малко средства и го настоявам напълно отговорно, само че въпросът е в тяхното систематизиране. Участието на останалите субекти в правенето на спорта – общините и спонсорите, изостава. В някаква степен общините са ангажирани, само че това е извънредно незадоволително. За да имаш спонсори, би трябвало да имаш персонални контакти. Може би това кара тези хора да дават пари - от обич към спорта и нищо друго.
- Но въпреки всичко олимпиадата е идеално място за изненади. Имахме ли някъде късмет за сензация? Например Владимир Зографски да скочи не за 14-то, а за трето място?
- Да, споделям го напълно отговорно. Владимир Зографски е в действителност доста надарен наш играч. Имаше неудачи с предходния си треньор. За наша обща наслада този проблем към този момент е преодолян. От няколко месеца работи със настоящия си треньор и резултатите не закъсняха. От федерацията ни увериха, че в действителност върви напред и той го сподели. Сега живее и се готви в Австрия. Освен това е човек, който е доказвал, че може да прави изненади. Да не забравяме, че в младежките си години имаше доста положителни триумфи. Завоюва сребърен орден на европейския юношески олимпийски фестивал в Полша през 2009-а, по-късно стана международен първенец. Имаше и други положителни изяви, влизаше в топ 20 на дребна шанца. Това, което направи, бе напълно закономерно. Ако би трябвало да влизам в елементи, би трябвало да кажа, че първият му старт беше отлаган два пъти. Първо поради мощния вятър, като в такива случаи са длъжни да го изтеглят, само че и да му дават яке или одеяло, с което да се завие, тъй като бе загрял. А той заставам на студа при минус 15-16 градуса няколко минути, което оказва съществено въздействие. Втори път беше застанал на старта и още веднъж го върнаха. Това няма по какъв начин да не те разконцентрира. Това са елементи, само че в последна сметка би трябвало да ги отчитаме. Наистина той е надарен и се надявам оттук насетне да продължи в този дух. Шапка смъквам на Александра Жекова. Състезава се в толкоз сложна дисциплинираност. Ако единствено застанете на старта и видите какъв брой е високо шанцата, може да си дадете сметка какво вършат тези девойки. Тя също имаше своите шансове. Смея да кажа, че се бори мъжки и до дъно. Тя също беше с лека травма, на никой не го показа, само че това е самата истина.
- А имахте ли опция да си поговорите с Радо Янков? Той знаеше ли, че даже най-успешните спортисти на България Стефка Костадинова и Вальо Йорданов не са издържали на това напрежение – да те потупват всеки ден по рамото в разстояние на месец или два и да споделят: „ Хайде, чакаме от теб златото “? В Сеул да вземем за пример те не устояха, макар че са икони в своите спортове…
- С него съм водил доста диалози, само че особено в тази тенденция не съм. Той е отлично момче. В олимпийското село, когато сме се виждали, сме гледали да се майтапим и да не приказваме нито за тренировки, нито за надпревари. Но в последна сметка той показа пред мен надалеч преди игрите и сподели какъв брой му е било обезпокоеното в Банско за присъединяване в Световната купа. Предната година му е било доста по-лесно – отива, взе участие, печели и всички се радват. Но второто му присъединяване към този момент е натоварено с огромните упования още веднъж да повтори триумфа си. Всъщност може би тогава схваща и усеща, че това е нещо доста съществено и че би трябвало в действителност да си с стоманени нерви, с цел да го преодолееш. Иначе не трябва да слагаме под подозрение качествата, гения и трудолюбието на Радо и треньора му.
– Как се усещаха астматиците на игрите? Изглежда не престават да са най-добри…
- Това е тематика, която сигурно ще има продължение. Знаете, че системата за тестване има редица пропуски и един от тях е точно за така наречен разрешителни за потребление на лекарства, които са свързани със здравословното положение на всеки обособен състезател. Това е нещо доста разтегливо и съгласно мен в действителност се злоупотребява. Но Международният олимпийски комитет от предходната година сътвори един орган, който към този момент ще се грижи за тестването на спортистите след всички кавги, които се случиха с WADA, с мелдоний и съветските спортисти и редица други случаи. На този орган се разпореждат доста огромни очаквания. Нещата там би трябвало да бъдат изчистени и то в елементи. Той към този момент проработи и се надявам за в бъдеще този проблем полека-лека да бъде позволен, тъй като против така наречен астматици към този момент недоволства целият свят.
- Къде се издънихме най-вече? Как виждате бъдещето на зимните ни спортове? Ако се появи втори кабинков въжен превоз на Банско да не се изкачим пък прекомерно нависоко, да не приказваме пък за ски шанца…
- Тепърва предстоят анализите. На първо място националните федерации би трябвало да създадат такива. Да прегледат деликатно присъединяване на всеки един от спортистите, които са изпратили и да дават на нас своите доклади. На прима виста мога да кажа, че чаках повече в биатлона. Не споделям, че са се издънили, само че чаках надалеч повече, имайки поради качествата, които имат и Владо Илиев, и Краси Анев, пък и останалите млади спортисти. Освен това на няколко пъти даваха поръчки, че даже в четворка могат да покажат много по-сериозни резултати. За огромно наше страдание не се случи. Имам мое виждане – 20 дни преди олимпийските игри имаше европейско състезание по биатлон, на което Анев завоюва два медала. Управлението на спортната форма е един развой, който изисква в действителност доста съществено внимание и ориентиране точно към съответна изява. Струва ми се, че неговият пик е бил присъединяване му на европейското състезание и печеленето на медали, в сравнение с олимпийски игри. Но това е мое мнение.
- Това е по този начин, само че с това присъединяване на европейско състезание и медали, по този метод федерацията жестоко казано „ връзва бюджета си “.
- Да, по този начин е. Никой не може да се вини. Управлението на спортната форма е комплициран развой. Но би трябвало да се чуе и мнението на федерацията, да се изслушат треньорите и чак тогава да вършим някакви заключения.
- Вярно ли е, че изискванията в Пьонгчанг са били най-спартански от всички олимпиади през новия век? Президентът на МОК Томас Бах прикани: „ Стоп “ на мегаломанията, разточителството и помпозността. Това нещо усети ли се?
- Да, в някаква степен нито е имало разсипничество, нито е имало пищност, само че не мога да кажа, че са били спартански изискванията. Условията за спортистите бяха такива, каквито са били и на останалите олимпиади, най-малко на тези на които съм бил, а за мен тази беше четвърта зимна. Смея да настоявам, че като настаняване и като условия, на всички места е било едно и също. Нямаше недоволства от страна на спортистите за храната, превоза или нещо друго.
- Реално ли е в този момент България, когато към този момент не е зад „ Желязната завеса “ и условията не са обектите да са мастодонти, да аплайваме за домакинство на зимни олимпийски игри през 2026-а да вземем за пример или 2030-а, или това е в областта на фантастиката?
- Не, не е в областта на фантастиката. Този въпрос към този момент доста пъти е бил обсъждан. Има нова обстановка, също така ние в действителност имаме неповторима даденост – планината е толкоз покрай града и това ни прави много привлекателни. Като се има поради и новата идея, която МОК стартира да стартира, а точно да се пресече тази мегаломанщина и строене на спортни уреди, които по-късно се трансформират в „ призраци “. Това ни дава съображение да считаме, че имаме действителни шансове. Разбира се, всичко това, което се направи и построи, по-късно остава за всички нас и за бъдещото потомство. Може би една по-сериозна полемика може да даде отговор на този въпрос. Като човек, който е част от олимпийското придвижване в България, поддържам една такава концепция абсолютно.
– Как се държаха съветските представители в Пьонгчанг? Например ръководителите, с които имахте опция да контактувате?
- На процедура там нямаше представители на олимпийския комитет на Русия, защото бяха суспендирани от олимпийското придвижване, само че от няколко дни още веднъж са възобновени. Мои сътрудници от съветския олимпийски комитет там нямаше.
- А кой ги ръководеше?
- Имаше представители на обособени федерации като отбор водачи, само че те отговаряха за съответния спорт.
- Бяха ли в кондиция?
- Да, безусловно в кондиция, устремени да побеждават и да взимат медали. Спечелиха не малко, като имаме поради какво им се стовари на главите. Особено финалът по хокей потвърди, че техният дух в действителност е сериозен.
– Кръстоносният поход против Русия за допинга ще има ли резултат за понижаване на бракониерството в спорта?
- Проблемът на Русия беше на друго равнище, а точно основаването на държавна система за поощряване използването на неразрешени субстанции. Доколко се потвърди, ми е мъчно да кажа, тъй като в размятането на всевъзможни отчети, всеки се обърка. Но отвори вратите за доста сериозна полемика още един път и се надявам, че изводите са направени най-малко на национално равнище в Русия. Трябва да вметна, че Русия също заявява и направи не малко след този скандал. Знаете, че беше лишен лиценза на лабораторията им, бяха освободени всички от антидопинговата организация на равнище управление, приготвиха се напълно нови документи и стратегия и т. н. Силно се надявам повече сходни неща да не се случват, тъй като в последна сметка пострадалите са спортистите. „ За “ и „ срещу “ Русия се раздели и олимпийското придвижване в целия свят. Надявам се на това да се постави точка и повече да няма сходни неща.
- На финала на нашия диалог малко да разведрим атмосферата. Харесаха ли ви севернокорейските мажоретки, за които имаше разнопосочни отзиви в медиите?
- Самото присъединяване на Северна Корея в тези игри беше огромно достижение и се следеше от целия свят. Е, би трябвало да кажа, че са ми харесали, няма по какъв начин да кажа нещо друго. (смее се)
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ