Ще влязат ли българските „пасищни традиции“ в ЮНЕСКО
Седмица преди Великден България се пробва да стане част от ЮНЕСКО със своите „ пасищни обичаи ". Номинацията на страната към този момент е подписана и тя ще се състезава с още 5 други страни.
Веселина Игова и брачният партньор й Любомир Димитров са от София, само че преди 15 години решили да се върнат на село и да гледат животни. Правят го по този начин, както са го правили предците ни - животните са пасищни и свободни.
Включването на България в конкуренцията „ Пасищни обичаи " на ЮНЕСКО е тъкмо по тази причина - запазване на локалните обичаи, свързани със свободното развъждане на животни. Но по какъв начин са го правили дедите ни? „ Тази трева ще я пасат до този месец. След това стопираме към този момент с пашата и започваме да ги пускаме нагоре към Балкана на по-високите места. Това тук ще го окосим ", изяснява Любо.
На самото било са фамозните планински пасища. Там порастват и животните, които отглежда фамилията. Любо е привикнал да минава сложното трасе до горе. Прави го всеки ден, от време на време по два пъти. Намерил е актуален метод да не търси дълго животните. „ Имам джипиеси на някои от животните и през телефона ги следя къде са тъкмо по местоположението, с цел да не ги диря тук из гората ", споделя животновъдът.
Към момента в листата на ЮНЕСКО са включени 9 страни сред които Австрия, Франция, Гърция и Люксембург. Сега към него се стремят още 6, като една от тях е България. Любо се надява това да се случи. Българските пасищни обичаи по този начин или другояче към този момент са вписани в националния указател на нематериалното културно завещание.
Веселина Игова и брачният партньор й Любомир Димитров са от София, само че преди 15 години решили да се върнат на село и да гледат животни. Правят го по този начин, както са го правили предците ни - животните са пасищни и свободни.
Включването на България в конкуренцията „ Пасищни обичаи " на ЮНЕСКО е тъкмо по тази причина - запазване на локалните обичаи, свързани със свободното развъждане на животни. Но по какъв начин са го правили дедите ни? „ Тази трева ще я пасат до този месец. След това стопираме към този момент с пашата и започваме да ги пускаме нагоре към Балкана на по-високите места. Това тук ще го окосим ", изяснява Любо.
На самото било са фамозните планински пасища. Там порастват и животните, които отглежда фамилията. Любо е привикнал да минава сложното трасе до горе. Прави го всеки ден, от време на време по два пъти. Намерил е актуален метод да не търси дълго животните. „ Имам джипиеси на някои от животните и през телефона ги следя къде са тъкмо по местоположението, с цел да не ги диря тук из гората ", споделя животновъдът.
Към момента в листата на ЮНЕСКО са включени 9 страни сред които Австрия, Франция, Гърция и Люксембург. Сега към него се стремят още 6, като една от тях е България. Любо се надява това да се случи. Българските пасищни обичаи по този начин или другояче към този момент са вписани в националния указател на нематериалното културно завещание.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




