„Маркет линкс“: Не е изключена възможността за 9-партиен парламент
Седмица преди предварителните парламентарни избори резултатите от месечното изследване на „ Маркет линкс “ демонстрират картина на политическа фрагментация и висока степен на тревога в обществото, като доста евентуално това ще способства за ниска изборна интензивност. Това демонстрира изследване, финансирано и осъществено взаимно от БТВ и „ Маркет линкс “, извършено измежду 1024 лица над 18 година в страната в 17-23 септември 2022 година по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета. Проучването отразява електорални настройки повече от 10 дни преди изборния ден.
Не е изключена опцията за 9-партиен парламент след изборите на 2 октомври, съобщи през днешния ден Добромир Живков от „ Маркет линкс “.
Едва 15% от жителите споделят положителни оценки за развиването на страната. Същото равнище беше реализирано през април, когато войната в Украйна и назряващата политическа рецесия в страната доведоха до идентично ниско равнище по този индикатор. 5 месеца по-късно обстановката в Украйна ескалира, а в страната предстоят четвърти избори в границите на година и половина.
Българското общество е мощно повлияно от сегашния подтекст и наред с високия дял на хората, деклариращи отчаяние от обстановката, в допълнение засилваните страхове в предизборната акция ще окажат значимо влияние върху резултатите от изборите, считат социолозите. Ако 2021 година беше годината на търсене на пътища за смяна на парадигмата на ръководството посредством връщането към съществени демократични правила, възобновяване на институциите и на правилото на господство на закона, то в 2022 година обществото е разколебано в следването на тази посока и обособени сегменти демонстрират по-голяма податливост в търсене на повече непоклатимост за сметка на обществена и политическа смяна, регистрират те.
Общото отношение към политическата класа, оценено въз основата на доверието и недоверието в главните политически водачи, също е в ниска точка.
В първите седмици на служебното държавно управление президентската ангажираност с директното ръководство на страната внесе в допълнение напрежение с налагането на тезата за рецесия или най-малкото за изключителна обстановка в енергийната сфера. В този интервал отчетохме и най-ниската степен на доверие в президента, споделят социолозите. С напредването на предизборната акция дейностите на господин Радев останаха на втори проект и това повлия положително за възобновяване на доверието в него – от 43% през август до 47% през септември.
Подобен е трендът и при доверието в служебния министър председател и кабинет – от 19% до 23%.
Повишил се е и личен рейтинг на Бойко Борисов, споделят социолозите от „ Маркет линкс “.
При множеството от останалите политически фигури отчитаме спад спрямо предходните месеци на наблюдаване, като тук още веднъж се постанова изводът, че мажоритарният детайл ще бъде с релативно по-ниска тежест в акцията и резултатите от изборите, споделя се още в изследването.
2021 година сподели разнообразни модели на гражданско присъединяване в изборите. Редовните през април бяха маркирани от висока изборна интензивност вследствие на мощната воля за прекосяване на идващ стадий на развиване. Още през юли, а по-късно и през ноември, от 50% интензивност равнищата на ангажираност спаднаха до към 40%. В обстановка на липса на положителна мотивация за гласоподаване и всеобща социална политизация, можем още веднъж да чакаме интензивност от към 2.7 млн. гласоподаватели, като не е изключено да се стигне и до по-нискинива от 40%. До сходни заключения води и наблюдението на заявената подготвеност за гласоподаване, която демонстрира прочут растеж през последния месец, само че все пак, в относителен проект, тя е ниска, показват социолозите.
Електоралните настройки за гласоподаване на изборите остават релативно постоянни. Измененията в поддръжката за обособените политически сили през последните три месеца са минимални. Преднината на ГЕРБ-СДС наподобява, че подсигурява лидерското място на партията. Като главен риск пред обединението се обрисува вероятен спад в мобилизацията в последните дни преди изборите, заради обстоятелството, че мотивацията за сходно гласоподаване е по-скоро защитна и образувана в отрицателно претрупан подтекст.
„ Продължаваме промяната “, въпреки и също да наподобява с релативно устойчива поддръжка, има капацитет да усили каузи си до 2-ри октомври, приближавайки се до резултата на лидера, само че също по този начин на дневен ред е и сюжет, при който публичната поддръжка за политическата мощ е допустимо да деградира. Основанията в поддръжка на сходна теза са в забележителната волатилност на отношението към Политическа партия, започвайки от декември 2021 година (48% позитивно), преминавайки през май 2022 година (21% позитивно) и стигайки до юни и юли (27%).
Партиите в средата са с релативно близки резултати и е изцяло допустимо да станем очевидци на разбърквания в деня на изборите.
Пространството към бариерата от 4% се насища в допълнение с към този момент набралата инерция „ Изправи се, България “. Така партиите на ръба да бъдат показани към този момент са три и то, в не дребна степен, с припокриващи се електорални сегменти.
За следващи избори се обрисува фрагментиран като брой партии, само че и парламент с дълбоки партийни разделения. Най-вероятните други възможности след изборите са дълготрайна политическа дестабилизация или надпартиен кабинет с стеснен времеви небосвод, считат откривателите.
Не е изключена опцията за 9-партиен парламент след изборите на 2 октомври, съобщи през днешния ден Добромир Живков от „ Маркет линкс “.
Едва 15% от жителите споделят положителни оценки за развиването на страната. Същото равнище беше реализирано през април, когато войната в Украйна и назряващата политическа рецесия в страната доведоха до идентично ниско равнище по този индикатор. 5 месеца по-късно обстановката в Украйна ескалира, а в страната предстоят четвърти избори в границите на година и половина.
Българското общество е мощно повлияно от сегашния подтекст и наред с високия дял на хората, деклариращи отчаяние от обстановката, в допълнение засилваните страхове в предизборната акция ще окажат значимо влияние върху резултатите от изборите, считат социолозите. Ако 2021 година беше годината на търсене на пътища за смяна на парадигмата на ръководството посредством връщането към съществени демократични правила, възобновяване на институциите и на правилото на господство на закона, то в 2022 година обществото е разколебано в следването на тази посока и обособени сегменти демонстрират по-голяма податливост в търсене на повече непоклатимост за сметка на обществена и политическа смяна, регистрират те.
Общото отношение към политическата класа, оценено въз основата на доверието и недоверието в главните политически водачи, също е в ниска точка.
В първите седмици на служебното държавно управление президентската ангажираност с директното ръководство на страната внесе в допълнение напрежение с налагането на тезата за рецесия или най-малкото за изключителна обстановка в енергийната сфера. В този интервал отчетохме и най-ниската степен на доверие в президента, споделят социолозите. С напредването на предизборната акция дейностите на господин Радев останаха на втори проект и това повлия положително за възобновяване на доверието в него – от 43% през август до 47% през септември.
Подобен е трендът и при доверието в служебния министър председател и кабинет – от 19% до 23%.
Повишил се е и личен рейтинг на Бойко Борисов, споделят социолозите от „ Маркет линкс “.
При множеството от останалите политически фигури отчитаме спад спрямо предходните месеци на наблюдаване, като тук още веднъж се постанова изводът, че мажоритарният детайл ще бъде с релативно по-ниска тежест в акцията и резултатите от изборите, споделя се още в изследването.
2021 година сподели разнообразни модели на гражданско присъединяване в изборите. Редовните през април бяха маркирани от висока изборна интензивност вследствие на мощната воля за прекосяване на идващ стадий на развиване. Още през юли, а по-късно и през ноември, от 50% интензивност равнищата на ангажираност спаднаха до към 40%. В обстановка на липса на положителна мотивация за гласоподаване и всеобща социална политизация, можем още веднъж да чакаме интензивност от към 2.7 млн. гласоподаватели, като не е изключено да се стигне и до по-нискинива от 40%. До сходни заключения води и наблюдението на заявената подготвеност за гласоподаване, която демонстрира прочут растеж през последния месец, само че все пак, в относителен проект, тя е ниска, показват социолозите.
Електоралните настройки за гласоподаване на изборите остават релативно постоянни. Измененията в поддръжката за обособените политически сили през последните три месеца са минимални. Преднината на ГЕРБ-СДС наподобява, че подсигурява лидерското място на партията. Като главен риск пред обединението се обрисува вероятен спад в мобилизацията в последните дни преди изборите, заради обстоятелството, че мотивацията за сходно гласоподаване е по-скоро защитна и образувана в отрицателно претрупан подтекст.
„ Продължаваме промяната “, въпреки и също да наподобява с релативно устойчива поддръжка, има капацитет да усили каузи си до 2-ри октомври, приближавайки се до резултата на лидера, само че също по този начин на дневен ред е и сюжет, при който публичната поддръжка за политическата мощ е допустимо да деградира. Основанията в поддръжка на сходна теза са в забележителната волатилност на отношението към Политическа партия, започвайки от декември 2021 година (48% позитивно), преминавайки през май 2022 година (21% позитивно) и стигайки до юни и юли (27%).
Партиите в средата са с релативно близки резултати и е изцяло допустимо да станем очевидци на разбърквания в деня на изборите.
Пространството към бариерата от 4% се насища в допълнение с към този момент набралата инерция „ Изправи се, България “. Така партиите на ръба да бъдат показани към този момент са три и то, в не дребна степен, с припокриващи се електорални сегменти.
За следващи избори се обрисува фрагментиран като брой партии, само че и парламент с дълбоки партийни разделения. Най-вероятните други възможности след изборите са дълготрайна политическа дестабилизация или надпартиен кабинет с стеснен времеви небосвод, считат откривателите.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ