Седмица измина от кончината на бохема Христо Сираков, а коментарите

Седмица измина от кончината на бохема Христо Сираков, а мненията и спомените, които светските персони си обменят за един от най-колоритните ергени и предприемачи в София, не стихват. Актуалната в последните седмици поради присъединяване си във " Фермата " Жанета Осипова се изясни посмъртно на своя наставник, че ще го обича цялостен живот, а една камара плеймейтки се изсипаха на поклонението му в храма " Света София " предишния петък. 

Почти с всяка от тях на Сираков приживе бяха приписвани интимни случки - къде действителни, къде измислени... Но е реалност, че всички хубавици от най-близкото обграждане на уредника на състезанието " Мис Плеймейт " са се отбивали през прословутото му имение на Щъркелово гнездо. Коя от тях по прекомерно персонален въпрос, коя по службен - историята замълча вечно... 

Култова преживелица зад оградите на планинската резиденция описа най-верният другар на Сираков - Любен Дилов-син. В последните години писателят-сатирик и Христо, който умря след затруднения от инсулт, заформиха сполучлив тандем към издаването на еротичното списание " Плейбой " и състезанието за плеймейтки. 

" Внезапно, на фамозната му вила на Щъркелово гнездо, се засякаха неканени две извънредно красиви и известни млади дами. Без непотребни словесни престрелки, дамите по този начин се сбиха, че и Брус Лий да беше жив, щеше да има какво да научи от тях. Скован от панаирджийската си душа, аз стоях безусловно некадърен освен да подхваща каквото и да е било, само че и да измисля някаква допустима неистина, с която сякаш да замажем конфуза ", разказа претърпяното Дилов-син. 

" Не знам по какъв начин, само че Христо съумя първо да ги разтърве, по-късно да приказва уединено с всяка една от тях, редувайки ги по този начин, че другата да не остава задоволително време сама, с цел да подпали още веднъж. В края на сцената едната си потегли, въпреки всичко уверена, че Христо е " нейният човек ", а другата отиде да си мие разрушения нос, уверена в безусловно същото. Христо - останали към този момент единствено двамата - си разреши да се отпусне. 

Седеше в средата на хола, с два стръка прясно взаимно оскубани екстеншъни в ръце, погледна ме леко комплициран и попита: " Сега какво да пия?! ". Имаше поради нещо за сърцето, тъй като то в последно време му играеше номера и постоянно излизаше от темп. " Пий шампанско - споделих му - на 62 години си и вместо да влачиш подлоги по болнични коридори, преди малко две дами от тези, които другите мъже виждат единствено на кориците на списанията, се изпопребиха за теб! Шампанско пий, идиоте! ", споделя още Дилов.  

Той посвети дълъг етюд на своя другар, с който дълги години бяха един до друг освен в взаимната им работа към Мъжката библия, само че и отвън светлините на прожекторите. 

" Този изумителен човек цялостен живот беше отдаден в действителност на любовта, хубостта и другарството. И някак апропо успяваше да бъде извънредно сполучлив предприемач, грижлив наследник и татко, и същински правилен и на себе си, и приятелите си. Мисля, че тайната е в думите и помислите. За десетилетията, през които го познавам, аз не съм го чул да произнася и едно изречение на ненавист! Не оставяйте с неверно усещане - не приказваме за Майка Тереза, а за човек, който снизходително приемаше общественото си название " Стоте манекенки ". Снизходително, тъй като дамите в живота и леглото му сигурно бяха най-малко 10 пъти повече от 100!... Той беше просто инфекциозен безгрижник, който увличаше най-много с добротата си... 

През годините съм се начел и нагледал на всевъзможни вулгарни пояснения за изключителния му триумф измежду по-красивото човечество. С новината за гибелта му комплексираните се възпалиха още повече. И всички " пояснения " са до едно като извинението с турското иго. Богат бил, по тази причина му се нахвърляли дамите. Повярвайте, не парите привличаха и мъже, и дами към него.

Колкото и да е мъчно за поверие, най-голямата му харизма беше точно добротата и всеотдайното carpe diem - улавянето на мига, в който всяка от избранничките му, макар славата му на Дон Жуан, се усещаше първата и единствена жена на света. Всеки другар беше най-хубавият другар. Всеки сътрудник - единственият и най-важният.... Христо успяваше да накара всяка жена да се почувства като единствен донор на благополучие в живота му ", написа за своя приятел Дилов-син, представен от " Пик ".