БСП спря свободното падане
Седмите подред парламентарни избори от 2021 година насам ще се запомнят единствено с две неща: за първи път в историята на прехода 9 партии попаднаха в Народното събрание и сривът на левицата спря.
Реално видяно това са двете неща, които един ден могат да бъдат маркирани в учебниците по история. Всичко останало, даже и възходът на Пеевски и неговата войска от платени ботове, ще са единствено записка под линия. Заради това си коства да се концентрираме в резултата на " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА ".
Той не е мотив за безкрайна наслада, тъй като проблемите са явни, само че също по този начин за първи път от години насам левите гласоподаватели не висяха пред тв приемниците с апокалиптичното чувство за надвиснала злополука. Напротив, на тези избори огромният въпрос беше не дали Българска социалистическа партия ще се срине, а с какъв брой е в положение да увеличи резултата си. Има разлика в чувствата, нали по този начин?
Преди да се впуснем в същинския разбор обаче дано напълно небрежно да опишем подтекста, от който потегля левицата.
Избори 2017 година - 955 490 гласа. Април 2021 - срив на половина: 480 146 гласа. Юли същата година - 365 695 гласа. Ноември - 267 817 гласа. Октомври 2022 - 232 958 гласа. Април 2023 година - 225 914 гласа. Юни 2024 година - 151 560. Седем годишен цикъл на свободно рухване.
Това не е картина просто на разпад. Това е пейзаж на политическа злополука. Всеки разбор, който не регистрира този факт, е не просто злоумишлен, той е съзнателно задкулисен.
Мъчителното пробуждане от тежка кома
След абсолютния политически неуспех през юни Българска социалистическа партия незабавно трябваше да търси не просто лидерска смяна, а политическа промяна, която да спре разпада и непрекъснатия отлив на гласоподаватели. Така се стигна до концепцията за огромното ляво обединяване.
От първия миг обаче офанзивите против Българска социалистическа партия не стопираха. Вместо да поработи върху личната си кондиция левицата се оказа обсадена от медиен картечен огън и юридически драми. Корнелия Нинова отхвърли да признае собственоръчно написаната си оставка и вкара Българска социалистическа партия в правосъдна сага, която продължи безусловно до предпоследния ден на регистрацията в ЦИК преди към месец и половина. От юни до септември Българска социалистическа партия беше непрекъснато атакувана, че е овладяна от превратаджии, че нечистите корпоративни ползи са взели връх, че новото управление е нелегитимно. Да припомняме ли, че малко преди правосъдното решение за това кой съставлява Българска социалистическа партия Георги Свиленски и Иван Ченчев с пълномощие от Нинова се пробваха да вземат на абордаж партията, като я записват те. Тези няколко месеца бяха скъпо време, което Българска социалистическа партия по този начин и не съумя да употребява, с цел да възвърне своята кондиция и действително едвам преди месец и половина стартира същинската политическа работа.
Голямото ляво обединяване стана факт на 5 септември. 52 дни по-късно то трябваше да се яви на избори. Очевидно е, че времето напълно не беше задоволително.
Само за образец. Работата по " Коалиция за България ", предното огромно обединяване на левицата, стартира през 1999 година, а първите избори, на които се яви тя, бяха през 2001 година Тогава обединението имаше задоволително време, с цел да проработи дейно като добре смачкан механизъм. Този път Българска социалистическа партия и нейните сътрудници бяха лишени от този разкош. Трябваше да се учат на партньорство в придвижване. Да преодоляват скоростно разлики и организационни проблеми. Резултатът не провокира екстаз, само че е реалност едно - левицата е нагоре с 32 393 гласа. На фона на безкрайните тролски офанзиви в обществените мрежи и шумните апели да не се гласоподава за Българска социалистическа партия, направени от " симпатизанти ". Това си е пробуждане от тежка кома. Българска социалистическа партия за първи път от три години насам добави, а не изгуби гласове. Не е достижение за дълги овации, само че подценяването му също ще е неуместно.
Идейният образ и неговите сенки
" БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " не е политическа рокля за едно носене. Тя е дълготраен план, нова стъпка от идеологическото развиване на лявото пространство. Тоест, това обединяване стартира с напредък, въпреки и не толкоз огромен, колкото ни се желае. Но никой не е казвал, че процесът ще е елементарен. Напротив - в последните 4 години Българска социалистическа партия се отхвърли даже и от претенциите да бъде идеологическа партия. Тя се заплете в безкрайни борби на безусловно безпринципна основа и загуби обществения фокус от безкрайните импровизации за това по какъв начин да се хареса на хората. Нека да напомним, че предходната година за изборите Българска социалистическа партия трансформира в своя съществена тематика не обществената политика, а събирането на подписи против джендър-идеологията в учебните заведения. Левицата не е предала тази борба, само че тя по този начин и не съумя да трогне гласоподавателите. Българска социалистическа партия се луташе в отровната мъгла на своето безвремие и това си пролича по резултатите.
Тоест, пред " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " стои отговорността освен да покачва резултатите, само че и да възвърне политическата физиономия на лявото пространство. Процесът е дълъг и няма по какъв начин да се случи за 52 дни. За 52 дни обаче да върнеш над 32 хиляди гласа си е едно малко достижение. Защото идеологическата черна дупка, в която попадна Българска социалистическа партия, направи следното: отхвърли доста гласоподаватели да гласоподават, а други потеглиха да търсят себе си във " Възраждане ", " Меч ", " Величие " и къде ли още не. Тяхното връщане въобще няма да е елементарно, тъй като Българска социалистическа партия би трябвало да се отърве от комплекса си, че някой път приказва прекомерно коренно и по този начин подплашва митичната външна страна. Видя се, че рецесията издуха перифериите - през днешния ден имаме неполитическа борба на твърди ядра, а вотът не се мери с предлагана политика, а с гръмки изречения и туптене в гърдите.
Българска социалистическа партия няма правото да бъде като останалите партии и би трябвало да осъзнае най-важното. Нейните гласоподаватели желаят тя да не се опасява да бъде коренно лява, и то там, където е значимо - в удара по икономическите фундаменти на системата. В гневната отбрана на елементарните хора, жертви на безкрайната употреба, изразяваща се в най-ниските приходи в целия Европейски Съюз. Левите желаят Българска социалистическа партия да участва в огромните интернационалните тематики на обществото - войната в Украйна, геноцида в Близкия изток. Така малко по малко се връща идеологическо доверие. Но дано да бъдем почтени - в случай че Българска социалистическа партия беше траяла да губи гласове, през днешния ден щяхме да приказваме за напълно друго. Фактът, че имаме опция да предпишем рецепта за бъдещо държание, демонстрира, че тези избори в действителност обърнаха наклонността. И в политически, а и в абстрактен проект.
Завръщане в бъдещето
Както към този момент казахме, резултатът на Българска социалистическа партия не е мотив за гръмване на бутилки с шампанско, само че пък дава добра основа за предстоящ напредък. Българска социалистическа партия с години изостави своите локални структури, които западаха от ден на ден и повече, а точно те бяха гръбнакът на триумфите преди. Очевидно е, че с изключение на политическа следва и доста партийна работа, тъй като другояче този напредък на гласове ще остане безрезултатен.
Въпреки че, в случай че Българска социалистическа партия успее да се трансформира в действителност в лява партия на действието и застане в действителност в отбрана на работещите хора, то организационните проблеми няма да тежат толкоз доста и да влачат лявата коалиция към дъното.
На тези избори Българска социалистическа партия съумя да се сдобри със самата себе си, със своята история и минало, а единствено по този начин може да се създаде здравословна политика. А фактът, че левицата се завръща на политическия терен като смислена мощ, може да се види най-добре отразен във възклицанията и охканията на десните полумислители.
Ден след изборите проф. Евгений Дайнов изпъшка пред БНР, че Българска социалистическа партия може да бъде тласната и към ГЕРБ, и към Движение за права и свободи, въобще на всички места. Идеологът на некъпаните елитаристи пет пари не даваше, че неговите лични любимци въодушевено разтриваха шкембето на Пеевски, с цел да получат утвърждението му и неговото съдействие. Той превантивно гърми по другите, с цел да прикрие безчестието на десницата.
Българска социалистическа партия на този избор реализира и друга тиха победа. Колкото и опити да бяха направени, партията не бе пришита към Пеевски и корпоративното крило на българската политика. И това е разследване от новопоявилия се политически гръбнак на концепциите. Когато го имаш, въобще не може да те тормозят дребните плюнки на тролове, както и всички медийни интрижки на някогашната председателка.
Българска социалистическа партия на този избор не съумя да получи огромен подтик. Но по този начин е много по-добре. Бързите победи приключват нещастно и трагично - единствено вижте Политическа партия или Има Такъв Народ освен това. Единственият логичен напредък е, когато постепенно, отчитайки грешките, заставаш пред гласоподавателите и печелиш доверието още веднъж. Свободното рухване спря. Сега единствено от нас зависи да разперим криле още веднъж.
Какво по-хубаво от това?
Снимка БТА
Реално видяно това са двете неща, които един ден могат да бъдат маркирани в учебниците по история. Всичко останало, даже и възходът на Пеевски и неговата войска от платени ботове, ще са единствено записка под линия. Заради това си коства да се концентрираме в резултата на " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА ".
Той не е мотив за безкрайна наслада, тъй като проблемите са явни, само че също по този начин за първи път от години насам левите гласоподаватели не висяха пред тв приемниците с апокалиптичното чувство за надвиснала злополука. Напротив, на тези избори огромният въпрос беше не дали Българска социалистическа партия ще се срине, а с какъв брой е в положение да увеличи резултата си. Има разлика в чувствата, нали по този начин?
Преди да се впуснем в същинския разбор обаче дано напълно небрежно да опишем подтекста, от който потегля левицата.
Избори 2017 година - 955 490 гласа. Април 2021 - срив на половина: 480 146 гласа. Юли същата година - 365 695 гласа. Ноември - 267 817 гласа. Октомври 2022 - 232 958 гласа. Април 2023 година - 225 914 гласа. Юни 2024 година - 151 560. Седем годишен цикъл на свободно рухване.
Това не е картина просто на разпад. Това е пейзаж на политическа злополука. Всеки разбор, който не регистрира този факт, е не просто злоумишлен, той е съзнателно задкулисен.
Мъчителното пробуждане от тежка кома
След абсолютния политически неуспех през юни Българска социалистическа партия незабавно трябваше да търси не просто лидерска смяна, а политическа промяна, която да спре разпада и непрекъснатия отлив на гласоподаватели. Така се стигна до концепцията за огромното ляво обединяване.
От първия миг обаче офанзивите против Българска социалистическа партия не стопираха. Вместо да поработи върху личната си кондиция левицата се оказа обсадена от медиен картечен огън и юридически драми. Корнелия Нинова отхвърли да признае собственоръчно написаната си оставка и вкара Българска социалистическа партия в правосъдна сага, която продължи безусловно до предпоследния ден на регистрацията в ЦИК преди към месец и половина. От юни до септември Българска социалистическа партия беше непрекъснато атакувана, че е овладяна от превратаджии, че нечистите корпоративни ползи са взели връх, че новото управление е нелегитимно. Да припомняме ли, че малко преди правосъдното решение за това кой съставлява Българска социалистическа партия Георги Свиленски и Иван Ченчев с пълномощие от Нинова се пробваха да вземат на абордаж партията, като я записват те. Тези няколко месеца бяха скъпо време, което Българска социалистическа партия по този начин и не съумя да употребява, с цел да възвърне своята кондиция и действително едвам преди месец и половина стартира същинската политическа работа.
Голямото ляво обединяване стана факт на 5 септември. 52 дни по-късно то трябваше да се яви на избори. Очевидно е, че времето напълно не беше задоволително.
Само за образец. Работата по " Коалиция за България ", предното огромно обединяване на левицата, стартира през 1999 година, а първите избори, на които се яви тя, бяха през 2001 година Тогава обединението имаше задоволително време, с цел да проработи дейно като добре смачкан механизъм. Този път Българска социалистическа партия и нейните сътрудници бяха лишени от този разкош. Трябваше да се учат на партньорство в придвижване. Да преодоляват скоростно разлики и организационни проблеми. Резултатът не провокира екстаз, само че е реалност едно - левицата е нагоре с 32 393 гласа. На фона на безкрайните тролски офанзиви в обществените мрежи и шумните апели да не се гласоподава за Българска социалистическа партия, направени от " симпатизанти ". Това си е пробуждане от тежка кома. Българска социалистическа партия за първи път от три години насам добави, а не изгуби гласове. Не е достижение за дълги овации, само че подценяването му също ще е неуместно.
Идейният образ и неговите сенки
" БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " не е политическа рокля за едно носене. Тя е дълготраен план, нова стъпка от идеологическото развиване на лявото пространство. Тоест, това обединяване стартира с напредък, въпреки и не толкоз огромен, колкото ни се желае. Но никой не е казвал, че процесът ще е елементарен. Напротив - в последните 4 години Българска социалистическа партия се отхвърли даже и от претенциите да бъде идеологическа партия. Тя се заплете в безкрайни борби на безусловно безпринципна основа и загуби обществения фокус от безкрайните импровизации за това по какъв начин да се хареса на хората. Нека да напомним, че предходната година за изборите Българска социалистическа партия трансформира в своя съществена тематика не обществената политика, а събирането на подписи против джендър-идеологията в учебните заведения. Левицата не е предала тази борба, само че тя по този начин и не съумя да трогне гласоподавателите. Българска социалистическа партия се луташе в отровната мъгла на своето безвремие и това си пролича по резултатите.
Тоест, пред " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " стои отговорността освен да покачва резултатите, само че и да възвърне политическата физиономия на лявото пространство. Процесът е дълъг и няма по какъв начин да се случи за 52 дни. За 52 дни обаче да върнеш над 32 хиляди гласа си е едно малко достижение. Защото идеологическата черна дупка, в която попадна Българска социалистическа партия, направи следното: отхвърли доста гласоподаватели да гласоподават, а други потеглиха да търсят себе си във " Възраждане ", " Меч ", " Величие " и къде ли още не. Тяхното връщане въобще няма да е елементарно, тъй като Българска социалистическа партия би трябвало да се отърве от комплекса си, че някой път приказва прекомерно коренно и по този начин подплашва митичната външна страна. Видя се, че рецесията издуха перифериите - през днешния ден имаме неполитическа борба на твърди ядра, а вотът не се мери с предлагана политика, а с гръмки изречения и туптене в гърдите.
Българска социалистическа партия няма правото да бъде като останалите партии и би трябвало да осъзнае най-важното. Нейните гласоподаватели желаят тя да не се опасява да бъде коренно лява, и то там, където е значимо - в удара по икономическите фундаменти на системата. В гневната отбрана на елементарните хора, жертви на безкрайната употреба, изразяваща се в най-ниските приходи в целия Европейски Съюз. Левите желаят Българска социалистическа партия да участва в огромните интернационалните тематики на обществото - войната в Украйна, геноцида в Близкия изток. Така малко по малко се връща идеологическо доверие. Но дано да бъдем почтени - в случай че Българска социалистическа партия беше траяла да губи гласове, през днешния ден щяхме да приказваме за напълно друго. Фактът, че имаме опция да предпишем рецепта за бъдещо държание, демонстрира, че тези избори в действителност обърнаха наклонността. И в политически, а и в абстрактен проект.
Завръщане в бъдещето
Както към този момент казахме, резултатът на Българска социалистическа партия не е мотив за гръмване на бутилки с шампанско, само че пък дава добра основа за предстоящ напредък. Българска социалистическа партия с години изостави своите локални структури, които западаха от ден на ден и повече, а точно те бяха гръбнакът на триумфите преди. Очевидно е, че с изключение на политическа следва и доста партийна работа, тъй като другояче този напредък на гласове ще остане безрезултатен.
Въпреки че, в случай че Българска социалистическа партия успее да се трансформира в действителност в лява партия на действието и застане в действителност в отбрана на работещите хора, то организационните проблеми няма да тежат толкоз доста и да влачат лявата коалиция към дъното.
На тези избори Българска социалистическа партия съумя да се сдобри със самата себе си, със своята история и минало, а единствено по този начин може да се създаде здравословна политика. А фактът, че левицата се завръща на политическия терен като смислена мощ, може да се види най-добре отразен във възклицанията и охканията на десните полумислители.
Ден след изборите проф. Евгений Дайнов изпъшка пред БНР, че Българска социалистическа партия може да бъде тласната и към ГЕРБ, и към Движение за права и свободи, въобще на всички места. Идеологът на некъпаните елитаристи пет пари не даваше, че неговите лични любимци въодушевено разтриваха шкембето на Пеевски, с цел да получат утвърждението му и неговото съдействие. Той превантивно гърми по другите, с цел да прикрие безчестието на десницата.
Българска социалистическа партия на този избор реализира и друга тиха победа. Колкото и опити да бяха направени, партията не бе пришита към Пеевски и корпоративното крило на българската политика. И това е разследване от новопоявилия се политически гръбнак на концепциите. Когато го имаш, въобще не може да те тормозят дребните плюнки на тролове, както и всички медийни интрижки на някогашната председателка.
Българска социалистическа партия на този избор не съумя да получи огромен подтик. Но по този начин е много по-добре. Бързите победи приключват нещастно и трагично - единствено вижте Политическа партия или Има Такъв Народ освен това. Единственият логичен напредък е, когато постепенно, отчитайки грешките, заставаш пред гласоподавателите и печелиш доверието още веднъж. Свободното рухване спря. Сега единствено от нас зависи да разперим криле още веднъж.
Какво по-хубаво от това?
Снимка БТА
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ