Седмата неделя след Великден е посветена на 318-те свети отци,

Седмата неделя след Великден е отдадена на 318-те свети отци, взели участие в Първия космополитен събор. Съборът е призован в 325 година в град Никея (днес Изник, източно от Бурса, Турция), с цел да се опълчи на ереста на Арий (арианство). Сред видните участници в него са епископите - Александър Александрийски, Атанасий Велики, Евстатий Антиохийски, Макарий Йерусалимски, Пафнутий, Спиридон, Николай и други, разкзва Българска телеграфна агенция. Отците на събора дефинирали значими понятия на православното християнско обучение и изключително тези, които се отнасят до второто лице на Светата Троица - Син Божи, въплътил се в Богочовека Иисус Христос. Съставени са и първите седем члена на Символа на вярата, късото ревю на вярата.

Свети Никита бил добре просветен свещеник, прочут с добродетелите си. По-късно станал свещеник на град Халкидон (днес Кадъкьой в азиатската част на Истанбул) и ръководел паството си с персонален образец на идеален живот и неуморно добротворство измежду отрудените хора, които се нуждаели от разтуха, протекция и помощ. Заради отбраната на иконопочитанието и изобличаването на императора иконоборец Лъв Арменец, свещеник Никита бил пратен на изгнание, където и умрял.

Свещеник Стефан от село Пенкьовци, Трънско, живял в XV-XVI век. Поради турско принуждение избягал първо в София, а сетне във Влашко. Там жена му умряла и той приел монашество с името Софроний. Завърнал се оттук Дунава и живял в манастир край Русе (вероятно пещерния Басарбовски манастир), където се подвизавал с пост, молитва и лепта. Няколко години след гибелта му монасите намерили тялото му нетленно и го сложили в ракла за поклонение. Житието му написал българският литератор поп Пею, създател на житието на свети Георги Софийски Нови (пострадал през 1515 г.).