Изядохме златната рибка
Седим на брега и си мрънкаме (това го можем най-добре). Мрънкаме си, че мостът е доста надалеч, а и не е в цвят, който желаеме, а и ту ни е горещина, ту ни е студено, а и какво пà толкоз има от другата страна, че да се пънем да вървим там, въобще… мрънкаме си. И внезапно идва златната рибка и ни пита какво желаеме, че да ни извърши три стремежи. И ние викаме: „ Ква си пà ти, ма! Кви са тия златни люспи, нещо на доста забавна ли се правиш! Ей сà ше видиш кво желаеме ние! “ И я изяждаме. Вместо да ни извърши стремежи, я хапнахме панирана с бира и картофки.
Странно племе – всичко си има, само че не може да се научи да го употребява, супата с вилица все се пробва да яде; и като не успее, търси „ спасители “ да му оказват помощ, вместо да хване лъжицата. Всичко си имаме – природа, условия за земеделие, някакви находища, условия за промишленост, идеално стратегическо разположение (от геополитическа гледна точка), влязохме в най-силния боен съюз и имаме сигурност, влязохме в най-богатия съюз и ни оферират да станем част от единната валута, само че ние се дърпаме, че и за „ излизане “ заговорихме. Всичко наобратно вършим, само че след това някой различен ни е отговорен. Емигрантите ни и те… отишли в Америка да живеят – за путинска партия гласуват… а, де!?
Може би нещо не ни е напълно наред, а?
Има един феномен в последно време – всеобщо негласуващите. Според мен има за кого да гласоподават, само че те си имат друга позиция. Няма неприятно. Да я забележим тая позиция. „ Няма за кого да гласоподавам “.
Като кажеш „ няма за кого да гласоподавам “, представяш ли си целия механизъм, който стои зад това? Как се е стигнало дотук? Какво значи това? Означава ли, че няма политици, за които да гласуваш? Нещо такова излиза, нали?
Че българският народ не е създал и предложил политици, за които да гласуваш, нали по този начин? И какво излиза? Че българският народ някак си си е отговорен за протичащото се, тъй като политиците, нали знаете, не са извънземни, не са швейцарци и не са от Томбукту – те са едни от нас, ние не сме произвели добър материал.
И в този момент какво излиза? Че сами сме си отговорни? Не е хубаво по този начин, не се връзва добре с митологията за дребния, талантлив народ, който е постоянно спиран от международния скрит план, с цел да не стане стопанин на всички земни кълбета.
И преди съм писал, не считам да се потретвам в елементи за това по какъв начин даже викащите „ Съсипаха я тая страна “—като им падне—краднат и въртят далаверки и влизат в обувките на същите, против които са викали; нито ще се впускам отново в това, че на корупцията тук не се гледа с омерзение, а се гледа със злоба (демек: не ме е гняв, че има корупция, а че не мога да се облажа от нея). Това са фактори за затъване, само че не са единствено те. Пак се връщам на златната рибка.
Според мен на последните няколко избора има за кого да се гласоподава, само че племето избира да си гласоподава за старите муцуни, все едно не ги знае какви са.
Как все съумяват да го придумат отново да им се довери? Това наподобява на една от ония връзки, дето мъжът бие дамата всяка седмица и тя, като тръгне да си върви, той я стопира и почва да ѝ се моли и да ѝ дава обещание, че ще се промени. Тя остава и на идващия ден отново е пребита. И другите я гледат и ѝ се чудят що го търпи, а тя лъже, че ѝ е добре.
Странно, тъй като това е същият народ, който – като види вест за домашно принуждение – вика: „ сама си е отговорна, що го е търпяла “. А де…?
Демократичните партии (като Демократична България и ПП), които наподобяват единствените не-ДС-кадри и могат да сложат България на масата на европейското семейство, са постоянно оставени с някакъв хигиеничен най-малко от гласове, тъй че да не могат да ръководят независимо, а да би трябвало да се коалират с метастазите на остарялото Българска комунистическа партия. Те пробваха един път и видяха, че това е отровна формула, тъй като зомбитата на кремъл са непредсказуеми… или по-скоро са ДОСТА предсказуеми и нищо положително не се чака от тях.
Има късмет, има за кого да се гласоподава, само че се налива вода в остарялата мелница, тъй като „ тия не ме кефят, доста са умнокрасиви и жълтопаветни “. А де…? Дойде златната рибка, да ги пита какво желаят, а те я изядоха. И отново, и отново. На идващите избори, след има-няма половин година, ще е същото.
А сред негласуващите също е цялостно с демократи и „ демократи “. Чакащи изцяло съвършения претендент, за който да гласоподават. И все не идва рицарят с белите доспехи, и те все не гласоподават, а в това време съветското прокси Израждане и водачът им Копейкин пълзят все по-нагоре. А вие си стоите у вас и тропайте с краче, че демократите не са съвършени, той и първи ще стане, ще гони публицисти от конференции и за Белене ще се размечтае. И в това време служебните гълъби все по-явно ще ни тикат в ръцете на москва.
Седете си на зад*иците още и мрънкайте, те златните рибки са безкрайни, да знаете, все ще имате втори шансове до безспир, и децата ви – и те. Седете си и вижте по кое време ще се наиграете.
Странно племе – всичко си има, само че не може да се научи да го употребява, супата с вилица все се пробва да яде; и като не успее, търси „ спасители “ да му оказват помощ, вместо да хване лъжицата. Всичко си имаме – природа, условия за земеделие, някакви находища, условия за промишленост, идеално стратегическо разположение (от геополитическа гледна точка), влязохме в най-силния боен съюз и имаме сигурност, влязохме в най-богатия съюз и ни оферират да станем част от единната валута, само че ние се дърпаме, че и за „ излизане “ заговорихме. Всичко наобратно вършим, само че след това някой различен ни е отговорен. Емигрантите ни и те… отишли в Америка да живеят – за путинска партия гласуват… а, де!?
Може би нещо не ни е напълно наред, а?
Има един феномен в последно време – всеобщо негласуващите. Според мен има за кого да гласоподават, само че те си имат друга позиция. Няма неприятно. Да я забележим тая позиция. „ Няма за кого да гласоподавам “.
Като кажеш „ няма за кого да гласоподавам “, представяш ли си целия механизъм, който стои зад това? Как се е стигнало дотук? Какво значи това? Означава ли, че няма политици, за които да гласуваш? Нещо такова излиза, нали?
Че българският народ не е създал и предложил политици, за които да гласуваш, нали по този начин? И какво излиза? Че българският народ някак си си е отговорен за протичащото се, тъй като политиците, нали знаете, не са извънземни, не са швейцарци и не са от Томбукту – те са едни от нас, ние не сме произвели добър материал.
И в този момент какво излиза? Че сами сме си отговорни? Не е хубаво по този начин, не се връзва добре с митологията за дребния, талантлив народ, който е постоянно спиран от международния скрит план, с цел да не стане стопанин на всички земни кълбета.
И преди съм писал, не считам да се потретвам в елементи за това по какъв начин даже викащите „ Съсипаха я тая страна “—като им падне—краднат и въртят далаверки и влизат в обувките на същите, против които са викали; нито ще се впускам отново в това, че на корупцията тук не се гледа с омерзение, а се гледа със злоба (демек: не ме е гняв, че има корупция, а че не мога да се облажа от нея). Това са фактори за затъване, само че не са единствено те. Пак се връщам на златната рибка.
Според мен на последните няколко избора има за кого да се гласоподава, само че племето избира да си гласоподава за старите муцуни, все едно не ги знае какви са.
Как все съумяват да го придумат отново да им се довери? Това наподобява на една от ония връзки, дето мъжът бие дамата всяка седмица и тя, като тръгне да си върви, той я стопира и почва да ѝ се моли и да ѝ дава обещание, че ще се промени. Тя остава и на идващия ден отново е пребита. И другите я гледат и ѝ се чудят що го търпи, а тя лъже, че ѝ е добре.
Странно, тъй като това е същият народ, който – като види вест за домашно принуждение – вика: „ сама си е отговорна, що го е търпяла “. А де…?
Демократичните партии (като Демократична България и ПП), които наподобяват единствените не-ДС-кадри и могат да сложат България на масата на европейското семейство, са постоянно оставени с някакъв хигиеничен най-малко от гласове, тъй че да не могат да ръководят независимо, а да би трябвало да се коалират с метастазите на остарялото Българска комунистическа партия. Те пробваха един път и видяха, че това е отровна формула, тъй като зомбитата на кремъл са непредсказуеми… или по-скоро са ДОСТА предсказуеми и нищо положително не се чака от тях.
Има късмет, има за кого да се гласоподава, само че се налива вода в остарялата мелница, тъй като „ тия не ме кефят, доста са умнокрасиви и жълтопаветни “. А де…? Дойде златната рибка, да ги пита какво желаят, а те я изядоха. И отново, и отново. На идващите избори, след има-няма половин година, ще е същото.
А сред негласуващите също е цялостно с демократи и „ демократи “. Чакащи изцяло съвършения претендент, за който да гласоподават. И все не идва рицарят с белите доспехи, и те все не гласоподават, а в това време съветското прокси Израждане и водачът им Копейкин пълзят все по-нагоре. А вие си стоите у вас и тропайте с краче, че демократите не са съвършени, той и първи ще стане, ще гони публицисти от конференции и за Белене ще се размечтае. И в това време служебните гълъби все по-явно ще ни тикат в ръцете на москва.
Седете си на зад*иците още и мрънкайте, те златните рибки са безкрайни, да знаете, все ще имате втори шансове до безспир, и децата ви – и те. Седете си и вижте по кое време ще се наиграете.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ