Стига сте седели, по-лошо е от пушенето!
„ Седенето е новото пушене – в случай че то е над 8 часа на ден, усилва сърдечносъдовия риск с над 120%. Той нараства внезапно при седене над 4-6 часа на ден “, обясни проф. доктор Иван Груев, следващ ръководител на Дружеството на кардиолозите в България.
Той бе един от лекторите на Longevity Forum, който показва разнообразни тактики за реализиране на дългоденствие при положително качество на живот, проведен от в. " Капитал " и представен от " OFFNews ".
Проф. Груев посочи ролята на спорта и физическата интензивност за здравето на сърцето. „ Сърдечносъдовите болести остават проблем номер 1 в България, продължителността на живота на българските мъже е най-ниската в Европейски Съюз и това се дължи на тези болести.
Ако изпълняваме 8 елементарни неща, измежду които задоволителна физическа интензивност, прекъсване на пушенето, здравословен метод на хранене, познаване и преодоляване на рискови фактори като липиди, захар, високо кръвно, ще имаме повече пълноценни години живот “, сподели специалистът.
По думите му казусът с ранната смъртност у нас се дължи на сърдечносъдовото стареене. „ Не можем да спрем стареенето, само че би трябвало да го оставим да бъде физиологичен развой “, сподели още проф. Груев.
На помощ идва спортът, който потвърдено удължава живота. Необходими са извършения за устойчивост, които да се съчетават с тези за мощ, тъй като с годините се губи мускулна маса, акцентира той. Кардиологът показа разнообразни разновидности за физическо натоварване съгласно сърдечносъдовото заболяване, както и комплекс за здрави хора с различно ниво на активност.
Акад. проф. доктор Иван Миланов, ръководител на Българското сдружение по неврология посочи факторите за положително мозъчно здраве.
„ Голям проблем у нас е инсултът, главната причина за неврологичната смъртност. Причината е, че българинът е самоуверен: „ Имам високо кръвно, само че инсултът на мен няма да ми се случи “. Вече е признат Националният проект за инсулта, има и нова клинична пътека „ Преходно нарушаване на мозъчното кръвообращение “ за положенията, които още не са инсулт, само че без лекуване ще станат “, изясни той.
Тези ограничения би трябвало да подобрят ранното разкриване и лекуване на рисковите фактори, както и обсега на актуалното лекуване на инсулт и прединсултни положения.
Акад. Миланов прегледа и новостите при диагностиката и лекуването на паркинсона, мигрената и множествената склероза. Има нови лечения и при миастения гравис, алцхаймер, латерална миотрофична склероза. „ Много сме надалеч още от това човек да бъде в чудесно мозъчно здраве, като живее по-дълго. Имаме по-належащи проблеми за решение като инсулта “, означи акад. Миланов.
„ Зрение и остаряване в положително здраве “ бе тематиката на проф.д-р Ива Петкова, дм, ръководител на Българското сдружение по ретинология. Не единствено качеството на живот, само че и самото оцеляване е обвързвано със зрението.
„ Около 73% с предотвратима загуба на зрението са над 50 година На 1-во място е катарактата поради положителните резултати от лекуването. При глаукомата обаче не е по този начин, поврежда се зрителният нерв. Макулната недъгавост и диабетната ретинопатия също са предизвикателство “, сподели тя и добави, че рискът от интензивен когнитивен спад, меланхолия и обществена изолираност е с 47% е по-висок при хора със зрителни увреждания.
Недостиг на подготвен личен състав, несиметричен достъп до профилирана помощ, недефинираната до дъно роля на оптометристите, слабата здравна просветеност са измежду главните проблеми при преодоляването на очната заболеваемост у нас.
Проф. доктор Вихра Миланова, шеф на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ " Александровска ", народен съветник по психиатрия, показа тематиката „ Ментално здраве. Тревожност и меланхолия – по какъв начин да се оправим “.
„ В последните години психологичното здраве се трансформира от персонален въпрос в част от ръководството на стратегическия човешки капитал. 12 милиарда работни дни се губят всяка година в света в резултат на меланхолия и тревога по данни на СЗО “, сподели тя.
Хормонът на напрежението кортизол при дълготрайно влияние води до забавено деяние, отмалялост, нарушаване на паметта. Присъствие с понижен потенциал – това е скритата икономическа цена на тези проблеми. 1 на 6 души с психологичен проблем в Европа, в България видимо те са по-малко, само че в действителност става дума за по-късно разкриване на казуса.
По думите ѝ неналичието на сън и осведомителното претоварване усилват тревогата. Работодателите посредством ранно различаване и достъп до помощ могат доста да подобрят обстановката. Психичното здраве е основният запас за опазване на положителното качество на живота в актуалните общества, препоръча проф. Миланова.
Той бе един от лекторите на Longevity Forum, който показва разнообразни тактики за реализиране на дългоденствие при положително качество на живот, проведен от в. " Капитал " и представен от " OFFNews ".
Проф. Груев посочи ролята на спорта и физическата интензивност за здравето на сърцето. „ Сърдечносъдовите болести остават проблем номер 1 в България, продължителността на живота на българските мъже е най-ниската в Европейски Съюз и това се дължи на тези болести.
Ако изпълняваме 8 елементарни неща, измежду които задоволителна физическа интензивност, прекъсване на пушенето, здравословен метод на хранене, познаване и преодоляване на рискови фактори като липиди, захар, високо кръвно, ще имаме повече пълноценни години живот “, сподели специалистът.
По думите му казусът с ранната смъртност у нас се дължи на сърдечносъдовото стареене. „ Не можем да спрем стареенето, само че би трябвало да го оставим да бъде физиологичен развой “, сподели още проф. Груев.
На помощ идва спортът, който потвърдено удължава живота. Необходими са извършения за устойчивост, които да се съчетават с тези за мощ, тъй като с годините се губи мускулна маса, акцентира той. Кардиологът показа разнообразни разновидности за физическо натоварване съгласно сърдечносъдовото заболяване, както и комплекс за здрави хора с различно ниво на активност.
Акад. проф. доктор Иван Миланов, ръководител на Българското сдружение по неврология посочи факторите за положително мозъчно здраве.
„ Голям проблем у нас е инсултът, главната причина за неврологичната смъртност. Причината е, че българинът е самоуверен: „ Имам високо кръвно, само че инсултът на мен няма да ми се случи “. Вече е признат Националният проект за инсулта, има и нова клинична пътека „ Преходно нарушаване на мозъчното кръвообращение “ за положенията, които още не са инсулт, само че без лекуване ще станат “, изясни той.
Тези ограничения би трябвало да подобрят ранното разкриване и лекуване на рисковите фактори, както и обсега на актуалното лекуване на инсулт и прединсултни положения.
Акад. Миланов прегледа и новостите при диагностиката и лекуването на паркинсона, мигрената и множествената склероза. Има нови лечения и при миастения гравис, алцхаймер, латерална миотрофична склероза. „ Много сме надалеч още от това човек да бъде в чудесно мозъчно здраве, като живее по-дълго. Имаме по-належащи проблеми за решение като инсулта “, означи акад. Миланов.
„ Зрение и остаряване в положително здраве “ бе тематиката на проф.д-р Ива Петкова, дм, ръководител на Българското сдружение по ретинология. Не единствено качеството на живот, само че и самото оцеляване е обвързвано със зрението.
„ Около 73% с предотвратима загуба на зрението са над 50 година На 1-во място е катарактата поради положителните резултати от лекуването. При глаукомата обаче не е по този начин, поврежда се зрителният нерв. Макулната недъгавост и диабетната ретинопатия също са предизвикателство “, сподели тя и добави, че рискът от интензивен когнитивен спад, меланхолия и обществена изолираност е с 47% е по-висок при хора със зрителни увреждания.
Недостиг на подготвен личен състав, несиметричен достъп до профилирана помощ, недефинираната до дъно роля на оптометристите, слабата здравна просветеност са измежду главните проблеми при преодоляването на очната заболеваемост у нас.
Проф. доктор Вихра Миланова, шеф на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ " Александровска ", народен съветник по психиатрия, показа тематиката „ Ментално здраве. Тревожност и меланхолия – по какъв начин да се оправим “.
„ В последните години психологичното здраве се трансформира от персонален въпрос в част от ръководството на стратегическия човешки капитал. 12 милиарда работни дни се губят всяка година в света в резултат на меланхолия и тревога по данни на СЗО “, сподели тя.
Хормонът на напрежението кортизол при дълготрайно влияние води до забавено деяние, отмалялост, нарушаване на паметта. Присъствие с понижен потенциал – това е скритата икономическа цена на тези проблеми. 1 на 6 души с психологичен проблем в Европа, в България видимо те са по-малко, само че в действителност става дума за по-късно разкриване на казуса.
По думите ѝ неналичието на сън и осведомителното претоварване усилват тревогата. Работодателите посредством ранно различаване и достъп до помощ могат доста да подобрят обстановката. Психичното здраве е основният запас за опазване на положителното качество на живота в актуалните общества, препоръча проф. Миланова.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ