WWF: Прилагането на закона може да спаси Седемте рилски езера |
Седемте рилски езера умират и единствено бързо и прецизно използване на закона може да им даде късмет за живот, сигнализира интернационалната природозащитна организация WWF. Нанесени са доста увреждания и пораства броят на нарушаванията, които постановат всеобщият, механизиран достъп до езерата да бъде преустановен, декларират от WWF.
Замърсяването на езерата, водещо до заблатяването им, е тежък екологичен проблем, за който от дълго време сигнализират природозащитни организации. Проблемът е и във фокуса на дирекцията на Национален парк " Рила ". Еутрофикацията потвърдено е породена от дългогодишното всеобщо наличие на хора в циркуса на Седемте рилски езера. В последните години изискванията за локалната екосистема са в допълнение влошени поради непрестанно растящият човешки напън, обезпечен от лифта, прокаран до езерата, както и от противозаконните джипове-таксита, които качват искащи да посетят мястото.
Добре е, че управата на националния парк припознава казуса, споделя Добромир Добринов от WWF. За страдание обаче определеният метод за решаването му се оказва доста неправилен, учреден е на противозаконни практики и ще докара до в допълнение увреждане на парка. Изграждането на нова туристическа инфраструктура с тежка техника, без да бъдат в профил аргументите за казуса, единствено го утежнява, добавя Добринов.
Според WWF нарушаванията на законите при реализация на плана на парковата дирекция за запазване на езерата са следните:
1. Подходът на парковата дирекция да се търси отбрана на екосистемите, опазвани в националния парк, посредством човешка интервенция, нарушаваща тяхната непринуденост, е фундаментално неправилен. Той директно опонира на член 18 от Закона за предпазените територии (ЗЗТ): съществена цел на националните паркове е гарантиране протичане на естествените процеси в екосистемите и биологичното многообразие. Съгласно член 21 от същия закон в националните паркове се не разрешава нарушение на естественото положение на водни площи, водни течения, техните крайбрежия и прилежащи територии, с изключение на в случаи на заплаха от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални вреди. В несъгласие на това дирекцията на парка планува създаване на пътеки от дребни камъни и разполагане на дървени парапети в прилежащи територии на езерата и по този метод е в директно нарушаване на посочения режим на парка.
2. Не е издадена заповед на министъра на околната среда и водите за одобряване на механически план за описаните в плана на парка действия.
На 11 септември тази година парковата дирекция организира среща със заинтригуваните страни, на която увери, че няма да се повреждат естествени местообитания, опазвани в Защитена зона " Рила ", съвпадаща с границите на парка, само че не сподели къде тъкмо ще са новите каменни пътеки по отношение на местообитанията. На срещата стана ясно, че изпълнителите възнамеряват да употребяват скали и камъни от региона, с цел да изградят натрошена настилка за въпросните пътеки. Това е голямо количество скален материал, който ще се отнеме от територията на парка и ще трансформира региона в строителна площадка. По този метод предпазената територия и предпазената зона ще бъдат в допълнение повредени, а представителите на типове, които употребяват за леговище камъните или търсят там храна, ще бъдат унищожени. Това постанова изводът, че планът на Национален парк " Рила " евентуално ще повреди естественото местообитание, за чието сякаш възстановяване е направен, както и други естествени местообитания и типове, опазвани в Защитена зона „ Рила " и в националния парк, разяснява Добринов.
Реалните законови принадлежности за решаването на казуса с човешкия напън и контрола са следните:
1. Спиране на лифта от хижа Пионерска до хижа Рилски езера. То може да бъде осъществено от министъра на околната среда и водите на съображение член 79, алинея 1, т. 2 от Закон за защитените територии. Нарушението не е от в този момент - строителство на горната лифтова станция в рамките на парка е осъществено в нарушаване на възбраната за ново строителство в националните паркове по член 21, т. 1 от Закон за защитените територии.
2. Спиране на всички увреждащи парка действия. Министърът на околната среда и водите може да спре плана на парковата дирекция, употребата на лифта от хижа „ Пионерска " до хижа „ Рилски езера ", както и придвижването на всички транспортни средства по пътя от " Пионерска " до границите на парка, като се изключи тези, употребявани от държавни служби. Той може да направи това посредством акт за използване на административна насила на съображение член 121, алинея 2 от Закона за биологичното многообразие - при пораждане на непосредствена заплаха от увреждане или заличаване на предпазени зони или на части от тях. Разпоредбата на член 121 е транспозиция от Директивата за местообитания на Европейски Съюз, която обезпечава невиждано равнище на отбрана, държи сметка единствено за съществуването на заплаха от увреждане на предпазена зона, без значение дали дейностите, водещи до такова влияние, се правят във или отвън териториалните граници на предпазената зона, без значение какви актове за реализация на проекти, стратегии, планове и капиталови оферти са издадени, дали те са законосъобразни и прочие съображения от сходен темперамент.
3. Маркиране на пътеките за прилагане в прилежащите територии на езерата единствено с багра, нанесена на камъни на несъмнено разстояние един от различен по периферията на определената пътека.
4. Засилен надзор при придвижването на посетителите по новомаркираните пътеки.
Замърсяването на езерата, водещо до заблатяването им, е тежък екологичен проблем, за който от дълго време сигнализират природозащитни организации. Проблемът е и във фокуса на дирекцията на Национален парк " Рила ". Еутрофикацията потвърдено е породена от дългогодишното всеобщо наличие на хора в циркуса на Седемте рилски езера. В последните години изискванията за локалната екосистема са в допълнение влошени поради непрестанно растящият човешки напън, обезпечен от лифта, прокаран до езерата, както и от противозаконните джипове-таксита, които качват искащи да посетят мястото.
Добре е, че управата на националния парк припознава казуса, споделя Добромир Добринов от WWF. За страдание обаче определеният метод за решаването му се оказва доста неправилен, учреден е на противозаконни практики и ще докара до в допълнение увреждане на парка. Изграждането на нова туристическа инфраструктура с тежка техника, без да бъдат в профил аргументите за казуса, единствено го утежнява, добавя Добринов.
Според WWF нарушаванията на законите при реализация на плана на парковата дирекция за запазване на езерата са следните:
1. Подходът на парковата дирекция да се търси отбрана на екосистемите, опазвани в националния парк, посредством човешка интервенция, нарушаваща тяхната непринуденост, е фундаментално неправилен. Той директно опонира на член 18 от Закона за предпазените територии (ЗЗТ): съществена цел на националните паркове е гарантиране протичане на естествените процеси в екосистемите и биологичното многообразие. Съгласно член 21 от същия закон в националните паркове се не разрешава нарушение на естественото положение на водни площи, водни течения, техните крайбрежия и прилежащи територии, с изключение на в случаи на заплаха от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални вреди. В несъгласие на това дирекцията на парка планува създаване на пътеки от дребни камъни и разполагане на дървени парапети в прилежащи територии на езерата и по този метод е в директно нарушаване на посочения режим на парка.
2. Не е издадена заповед на министъра на околната среда и водите за одобряване на механически план за описаните в плана на парка действия.
На 11 септември тази година парковата дирекция организира среща със заинтригуваните страни, на която увери, че няма да се повреждат естествени местообитания, опазвани в Защитена зона " Рила ", съвпадаща с границите на парка, само че не сподели къде тъкмо ще са новите каменни пътеки по отношение на местообитанията. На срещата стана ясно, че изпълнителите възнамеряват да употребяват скали и камъни от региона, с цел да изградят натрошена настилка за въпросните пътеки. Това е голямо количество скален материал, който ще се отнеме от територията на парка и ще трансформира региона в строителна площадка. По този метод предпазената територия и предпазената зона ще бъдат в допълнение повредени, а представителите на типове, които употребяват за леговище камъните или търсят там храна, ще бъдат унищожени. Това постанова изводът, че планът на Национален парк " Рила " евентуално ще повреди естественото местообитание, за чието сякаш възстановяване е направен, както и други естествени местообитания и типове, опазвани в Защитена зона „ Рила " и в националния парк, разяснява Добринов.
Реалните законови принадлежности за решаването на казуса с човешкия напън и контрола са следните:
1. Спиране на лифта от хижа Пионерска до хижа Рилски езера. То може да бъде осъществено от министъра на околната среда и водите на съображение член 79, алинея 1, т. 2 от Закон за защитените територии. Нарушението не е от в този момент - строителство на горната лифтова станция в рамките на парка е осъществено в нарушаване на възбраната за ново строителство в националните паркове по член 21, т. 1 от Закон за защитените територии.
2. Спиране на всички увреждащи парка действия. Министърът на околната среда и водите може да спре плана на парковата дирекция, употребата на лифта от хижа „ Пионерска " до хижа „ Рилски езера ", както и придвижването на всички транспортни средства по пътя от " Пионерска " до границите на парка, като се изключи тези, употребявани от държавни служби. Той може да направи това посредством акт за използване на административна насила на съображение член 121, алинея 2 от Закона за биологичното многообразие - при пораждане на непосредствена заплаха от увреждане или заличаване на предпазени зони или на части от тях. Разпоредбата на член 121 е транспозиция от Директивата за местообитания на Европейски Съюз, която обезпечава невиждано равнище на отбрана, държи сметка единствено за съществуването на заплаха от увреждане на предпазена зона, без значение дали дейностите, водещи до такова влияние, се правят във или отвън териториалните граници на предпазената зона, без значение какви актове за реализация на проекти, стратегии, планове и капиталови оферти са издадени, дали те са законосъобразни и прочие съображения от сходен темперамент.
3. Маркиране на пътеките за прилагане в прилежащите територии на езерата единствено с багра, нанесена на камъни на несъмнено разстояние един от различен по периферията на определената пътека.
4. Засилен надзор при придвижването на посетителите по новомаркираните пътеки.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ