Повечето енергийни фирми са възприели идеите и целите за устойчиво развитие, но показателите остават слаби
Седемдесет и пет % от обществените сдружения са интегрирали тематиките за устойчивостта в бизнес модела си. 90 на 100 имат построена система за вътрешен надзор, а 23 % регистрират рисковете, свързани с устойчивостта. Това уточни доцент Марина Стефанова от Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски " по време на представянето на отчет на Центъра за устойчиви финанси и енергетика (Зелен център), извършено в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Докладът показва информация за екологичните, обществените и управническите (ESG) аспекти от активността на българските сдружения през 2023 година.
68 % от сдруженията регистрират климатичните промени, 16 на 100 рапортуват излъчвания, а 13 % - потребление на възобновима сила. Почти половината (49 на сто) имат съответни екологични цели. В същото време 100 % са приели Кодекс за положително корпоративно ръководство, а единствено 5 % - антикорупционни ограничения.
От 96 енергийни сдружения, 43 % са огромни. 74 на 100 от всички оперират в региона на производството и разпределението на сила и газ, като 54 % извършват условията за докладване. " Тук има безусловно дупки в съществуването на данни ", разяснява доцент Стефанова, представена от Българска телеграфна агенция. По думите ѝ индикаторите за резистентност са слаби - и то съвсем във всички посоки.
Само 40 % от енергийните сдружения интегрират устойчивостта в бизнес моделите си. 7 на 100 регистрират излъчвания по Обхват 1 и 2, 2 % – по Обхват 3, а едвам 8 % оповестяват данни за потребление на възобновима сила. Емисиите от Обхват 1 обгръщат директни излъчвания от оборудванията на дадена организация, Обхват 2 обгръща излъчвания от електрическа енергия, закупена от организацията, а Обхват 3 обгръща други непреки излъчвания, в това число тези от общи снабдители, прецизира Българска телеграфна агенция.
Проф. Даниела Бобева от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките показа частта от отчета, отдадена на банковия бранш. Банките са разграничени в две групи - първата включва петте най-големи, а втората - всички останали.
Сред първата група 100 % дават отговор на регулаторните условия, акцентира проф. Бобева. 90 на 100 оповестяват информация за ръководство на околната среда, 84 % - за корпоративно ръководство, а 75 % - за обществена отговорност. Сред останалите банки 49 % дават информация за ръководство на околната среда. Според проф. Бобева административната тежест за банките е извънредно огромна. По думите й банките се оправят чудесно с провокациите, само че тази тежест би трябвало да бъде понижена на европейско равнище.
Средното равнище на осъществяване на условията за обявяване на нефинансова информация измежду държавните предприятия е 57 %. От тях 81 на 100 извършват официално условията, а 61 % - съдържателно. Това съобщи проф. доктор Спартак Керемидчиев от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките. По думите му това значи, че е реализирано малко повече от половината от нужното равнище. Той посочи, че има обилни разлики по браншове и сред обособените предприятия – при едни равнището на осъществяване е едвам 12 %, а при други доближава до 88 %. Най-добра оповестеност се следи във връзка с човешките запаси. " Някои предприятия непринудено одобряват екологични стандарти ", регистрира проф. Керемидчиев.
Изпълнителният шеф на Българската фондова борса Маню Моравенов заяви, че на 11 юни ще се организира конференция на Комисията за финансов контрол, ориентирана главно към корпоративното ръководство и устойчивостта. В рамките на събитието още веднъж ще има панел, в който ще бъде показан отчетът на Зеления център.
