Седем години продължил бракът на Серап Авджъ с Ясин, през

Седем години траял бракът на Серап Авджъ с Ясин, през които дамата е била подложена на непрекъснато физическо и психическо принуждение. Затова тя нееднократно желала да се разведе, само че всяко споменаване на това желание непроменяемо предизвиквало нови закани и ново принуждение, написа немският " Тагесцайтунг ".

Една нощ през април 2024 година мъжът се прибирал очевидно пийнал и дрогиран и нападнал Серап, до момента в който спяла: удрял я гневно и заплашвал, че ще я хвърли през балкона на жилището им от дванайсетия етаж. Множество синини, следи от парапета на балкона и други пострадвания по тялото и към очите на дамата свидетелстват за насилието. За да се отбрани, Серап сграбчила нож и му нанесла удари, а Ясин по-късно умрял от раните си. Още същата нощ тя била задържана, а прокурорът я обвинил в преднамерено ликвидиране.

Как турското правораздаване се отнася към насилието против дами

Съдебният развой против нея бе следен от представители на придвижването „ Феминистки за Серап “, които пред правосъдната палата издигнаха афиш с надпис: „ Серап е в ареста, тъй като е оживяла “. „ Има доста дами, които наблюдават този развой – тъй като става въпрос и за тяхната лична сигурност “, сподели адвокатката Гюлетер Актепе в заключителната си защита. И в действителност: за мнозина от присъстващите в правосъдната зала същинският въпрос не е каква присъда ще получи обвинената, а по какъв начин турската правосъдна система се отнася към насилието против дами, показва " Тагесцайтунг "..

В началото на декември бе произнесена и самата присъда: съдът не оправда Серап Авджъ. Според него тя е надвишила допустимата самоотбрана. Съдът обаче взема поради обстоятелството, че тя е работила в положение на мощна възбуденост, боязън и суматоха и в последна сметка не ѝ наложи наказване.

От правна позиция обаче това решение се разграничава доста от една оправдателна присъда: действието остава да се смята за нелегално, само че заради особените условия остава ненаказано. Все отново Авджъ бе освободена от следствения арест, написа изданието.

Пропаст сред закона и действителността

За отбраната казусът съставлява христоматиен образец за пропастта, която зее сред закона и действителността. Самозащитата е ясно регламентирана в турското наказателно право. „ Проблемът не е в закона, а в това, че той съвсем в никакъв случай не е годен за дамите “, споделя адвокатката Актепе. В случаите на домашно принуждение постоянно се преглежда единствено съответното действие, а дългогодишната предистория на насилието се пренебрегва, прибавя юристката.

„ Насилието не поражда ненадейно. То се натрупва с течение на времето “, споделя психоложката Лейла Сойдинч от женската правозащитна организация Mor Çatı. За нея казусът Серап Авджъ е характерен образец за домашно принуждение, при което контролът, заканите и похищенията са се натрупали години наред. Особено рисково е, когато стане дума за допустима разлъка. „ Най-голямата заплаха не е по време на самата връзка, а когато дамата реши да си тръгне “, споделя Сойдинч. Това постоянно се възприема от насилника като загуба на надзор, прибавя тя.

Към това се прибавя фактът, че жалбите на жертвите и ограничаващите заповеди на страната не оферират никаква действителна отбрана на дамите. Сойдинч споделя още, че в обстановки на принуждение страхът не е несъразмерна реакция, а изцяло реалистична оценка. И решенията, като това на Серап Авджъ, могат да бъдат разбрани единствено в подтекста на насилието, заканите и чувството, че не си надеждно предпазена, прибавя психоложката.

Турция напусна Истанбулската спогодба

Турция стана първата и към този момент единствена страна от Съвета на Европа, която се отдръпна от Истанбулската спогодба за отбрана на дамите. „ Когато една страна напусне интернационално съглашение за протекция, усещането за отговорност се трансформира - жертвите губят доверие в страната, че може да ги отбрани, а причинителите се усещат окуражени “, споделя Сойдинч, представена от „ Тагесцайтунг “.

Турската журналистка Еврим Кепенек споделя, че не е значимо какви закони съществуват, а дали насилието фактически се преследва. Коментарът ѝ е по отношение на уверенията на управляващите и персонално на президента Реджеп Ердоган, че страната продължава да следва политика на нулева приемливост към насилието против дами, планувана от турския закон.

Предвидените в него ограничения за отбрана, като да вземем за пример ограничаващите заповеди и насилственото изпъждане от взаимното жилище, постоянно въобще не се постановат или не се управляват. Според Лейла Сойдинч резултатът от това е непрекъснато положение на неустановеност за засегнатите.

Съветът на Европа от години подлага на критика неналичието на съответна отбрана и грижи за жертвите на принуждение. В някои градове общинските приюти за дами бяха затворени, показва немското издание. А начинания за правата на дамите, като „ Mor Çatı “, приказват за липса на задоволително финансиране, което дейно отслабва закрилата.

Насилието се възпроизвежда

„ Ако няма ясни последствия след приложимост на принуждение, то се възпроизвежда “ – тези думи на журналистката Еврим Кепенек може би най-добре разказват по какъв начин Турция се отнася към насилието против дами, показва " Тагесцайтунг ".. Дългите правосъдни процеси, изключването на подтекста и смекчаващите виновността условия за причинителите релативизират насилието и трансферират отговорността. По този метод безнаказаността става систематична, споделя тя. „ Мъжкият яд постоянно се счита за оневинен, а женският боязън – за пресилен “, споделя тя пред „ Тагесцайтунг “.

Случаят на Серап Авджъ не е изолиран. Все по-често в последно време стават известни случаи на дами, умъртвили сътрудниците си след дългогодишно принуждение, които по-късно са принудени да дават отговор за действията си пред съда. Имената на Неджибе Йолджу, Чилем Доган и Ясемин Чакал са се трансформирали в знаци на една правосъдна система, която постоянно слага под въпрос правото на дамите за самоотбрана, а в същото време пренебрегва предхождащото принуждение против тях. Ако за такива случаи въобще се научава, то е с помощта на оказвания публичен и медиен напън. Но доста турски дами, жертви на принуждение, въобще не могат да разчитат на публично внимание, се споделя в обявата на " Тагесцайтунг ".