Седем българи достигнаха най-северната точка на Земята
Седем българи с испански лидер потеглят на път до най-северната точка на Земята. За да се придвижат до крайната си цел, те употребяват композиция от въздушен превоз и корабоплаване с яхта. „ Това е един остров, който е съвсем непокътнат от човешката активност и е неповторимо преживяване да си на такова място и в действителност да изпиташ майката природа в същинската й същина. Това, което ние направихме с групата да караме ски на такава локация беше нещо, което нещо занапред стартирам да съзнавам ”, споделя Панайот Видинов. Най-голямото предизвикателство се оказало връзката с останалата част на света. „ Сателитната паница с която ние разполагахме, можеше са се употребява единствено в спряло състояние. Така че ние използвахме постоянно когато бяхме на котва. Качеството бяха извънредно добре, имахме опция да пускаме лайфове ”, споделя планинският лидер Иво Стоилков.
В рамките на седмица групата прекарва огромна част от времето в 12-метрова лодка. „ Няма по какъв начин някой просто да се нацупи и да слезе от лодката и да отиде някъде, просто няма пристанище и към нас една ледена пустота. Беше обвързвано с това хората по какъв начин живеят на едно такова малко пространство като една лодка, която е дълга 12 метра и 80 см а ние сме 8 индивида, и сме затворени огромна част от времето в кают компанията ”, добавя той.
Седемте българи са запалени скиори, само че за пръв път се спускат по спонтанни писти измежду ледени хълмове. Многолюдни моржови фамилии постоянно има вършат компания, до момента в който се прИпичат на брега след сполучлив лов. Привидното успокоение обаче, крие и съществени рискове.
„ Важно е яхтата да може да хвърли на безвредно място котва, да не е прекомерно надълбоко или плитко и да са такива ветровете и леда, че да не се окажем притиснати от леда или от вятъра в брега или в някаква такава обстановка ”, споделя фотографът и уредник Димитър Димитров.
За сходни рискови пътешествия еднообразно значими са хубавичко душeвност и надеждната екипировка.
В рамките на седмица групата прекарва огромна част от времето в 12-метрова лодка. „ Няма по какъв начин някой просто да се нацупи и да слезе от лодката и да отиде някъде, просто няма пристанище и към нас една ледена пустота. Беше обвързвано с това хората по какъв начин живеят на едно такова малко пространство като една лодка, която е дълга 12 метра и 80 см а ние сме 8 индивида, и сме затворени огромна част от времето в кают компанията ”, добавя той.
Седемте българи са запалени скиори, само че за пръв път се спускат по спонтанни писти измежду ледени хълмове. Многолюдни моржови фамилии постоянно има вършат компания, до момента в който се прИпичат на брега след сполучлив лов. Привидното успокоение обаче, крие и съществени рискове.
„ Важно е яхтата да може да хвърли на безвредно място котва, да не е прекомерно надълбоко или плитко и да са такива ветровете и леда, че да не се окажем притиснати от леда или от вятъра в брега или в някаква такава обстановка ”, споделя фотографът и уредник Димитър Димитров.
За сходни рискови пътешествия еднообразно значими са хубавичко душeвност и надеждната екипировка.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ