Седалищният нерв е най-дългият и най-дебелият нерв в човешкото тяло,

Седалищният нерв е най-дългият и най-дебелият нерв в човешкото тяло, а ширината му тук-там доближава до 2 см. Той получава нервните си нишки от Л4, Л5, S1, S2 коренчета, които образуват лумбосакралния плексус, минава през тазовата празнина, седалищната област и задната повърхнина на бедрото и посредством двата си крайни клона – тибиален и перонеален нерв, доближава до подбедрицата и цялото ходило. Това го прави предразположен на разнообразни неподходящи въздействия. Това сподели доцент доктор Сашка Желязкова, невролог.

" Всяко положение, което поврежда нерва, може да докара до неговото инфектиране. Най-честата причина е прилепяне от дискова херния, а при по-възрастни пациенти стеснението на спиналния канал. Спондилолистезата и спондилоартрозата, контузиите, както и мускулният конвулсия също могат да причинят възпалението му ", разяснява още тя.

" Травми на гръбнака, изкривявания от детска възраст, затлъстяването, захарния диабет, тютюнопушенето и естествения развой на стареене подготвят към увреждане на седалищния нерв. Липсата на физическа интензивност (например, работа, обвързвана с дълго стоене на едно място) от една страна или несъразмерната физическа интензивност (носене на тежки предмети, внезапни придвижвания, продължителна работа в неправилна, нефизиологична поза), както и някои типове спорт (борба, гимнастика), въпреки това също усилват риска за увреда на нерва. Продължителното стоене с кръстосани крайници или носенето на високи токчета също могат да увредят нерва ", добави лекарят пред zdrave.to.

" Основните признаци при инфектиране на седалищния нерв са изтръпване, парене и остра, мощна като прерязване от нож спонтанна болежка, локализирана в кръста, седалищната област, задно-страничната повърхнина на бедрото, задната част на подбедрицата и стъпалото. Болките се ускоряват при кихане, кашляне, разпъване или прилепяне на нерва. Движенията в поясната област се лимитират, трансформира се позата (с навеждане напред или встрани) и походката (болният крайник е леко сгънат в колянната става, при вървене пациентът накуцва). Пациентите се усещат най-добре в легнало състояние по тил, с леко свити в колената и тазобедрените стави крайници.  Рядко се развива мускулна уязвимост в стъпалото със затруднено стъпване на пета. Симптомите могат да отзвучат и непринудено, като в началото назад развиване претърпява болката в кръста, а най-после тази в подбедрицата и стъпалото ", разяснява неврологът.