Филип Димитров: Не обещах дъжд от кебапчета, а страдания и трудности
СДС сформира своето първо държавно управление отпред с Филип Димитров, в което влизат представители на всички партии и организации съставляващи обединението и което е подкрепено в Народното събрание от Движение за права и свободи. Филип Димитров застава пред Любен Дилов-син за L'Europeo, с цел да отговори на незадавани до момента въпроси.
" Едно от нещата, които доста издразниха публиката тогава беше, че аз не веднъж твърдях, че би трябвало да си извървим пътя през пустинята. Тогава си припомням по какъв начин хората наскачаха и заговориха за това, че вместо да обещая утре-вдругиден да завалят кебапчета от небето аз приказвам за някакви премеждия и компликации. Че желая да ги повеждам през пустинята 40 години. Общо взето даването на реалистистична преценка не постоянно се приема добре. Времената когато един министър председател споделя, че дава обещание единствено кръв, пот и сълзи са минали ", изясни Димитров.
" Много хора си показват декомунизацията като уволнение на някого. Това, което споменахте - искане на доверие е доста по-висока степен на знак на декомунизация от това кой си уволнил. Доста хора не съумяха да продължат да действат по метода, по който са функционирали преди, само че има някои стандарти, които би трябвало да бъдат спазени. Не може да казваш, че държиш на декомунизацията и да не уважаваш избора, който хората са създали. Не може да твърдиш, че искаш институциите да работят и да не отчиташ обстоятелствата, че когато един кабинет изгуби болшинството си, той би трябвало да се бори. Борбата се показва в това, че искаш доверие, вероятно отиваш на избори, де да бяхме отишли тогава, тъй като самата истина е, че когато аз желаех избор на доверие Съюз на демократичните сили имаше 42% поддръжка, което в електорални числа значи безусловно болшинство ", разяснява първият министър председател на Съюз на демократичните сили.
" Това не се случи, тъй като имаше доста люде, които в този миг избраха да се върнат обратно, в сравнение с да продължат нататък. Навремето бях казвал, че ние се опитваме да прелетим над пропастта, което в голямо желание, само че сякаш малко са хората, на които им се лети. В последна сметка разсъдъкът е този, който споделя, че гигантските скокове нормално не съумяват, само че въпреки всичко би трябвало да се стартира, тъй като в случай че го няма тласъкът, за един подобен огромен прескок, няма метод и да се изпълзи по пътя. Ако задачата е да пропълзиш, най-вероятно няма да се стигне до средата ", сподели още той.
Източник: Евроком
" Едно от нещата, които доста издразниха публиката тогава беше, че аз не веднъж твърдях, че би трябвало да си извървим пътя през пустинята. Тогава си припомням по какъв начин хората наскачаха и заговориха за това, че вместо да обещая утре-вдругиден да завалят кебапчета от небето аз приказвам за някакви премеждия и компликации. Че желая да ги повеждам през пустинята 40 години. Общо взето даването на реалистистична преценка не постоянно се приема добре. Времената когато един министър председател споделя, че дава обещание единствено кръв, пот и сълзи са минали ", изясни Димитров.
" Много хора си показват декомунизацията като уволнение на някого. Това, което споменахте - искане на доверие е доста по-висока степен на знак на декомунизация от това кой си уволнил. Доста хора не съумяха да продължат да действат по метода, по който са функционирали преди, само че има някои стандарти, които би трябвало да бъдат спазени. Не може да казваш, че държиш на декомунизацията и да не уважаваш избора, който хората са създали. Не може да твърдиш, че искаш институциите да работят и да не отчиташ обстоятелствата, че когато един кабинет изгуби болшинството си, той би трябвало да се бори. Борбата се показва в това, че искаш доверие, вероятно отиваш на избори, де да бяхме отишли тогава, тъй като самата истина е, че когато аз желаех избор на доверие Съюз на демократичните сили имаше 42% поддръжка, което в електорални числа значи безусловно болшинство ", разяснява първият министър председател на Съюз на демократичните сили.
" Това не се случи, тъй като имаше доста люде, които в този миг избраха да се върнат обратно, в сравнение с да продължат нататък. Навремето бях казвал, че ние се опитваме да прелетим над пропастта, което в голямо желание, само че сякаш малко са хората, на които им се лети. В последна сметка разсъдъкът е този, който споделя, че гигантските скокове нормално не съумяват, само че въпреки всичко би трябвало да се стартира, тъй като в случай че го няма тласъкът, за един подобен огромен прескок, няма метод и да се изпълзи по пътя. Ако задачата е да пропълзиш, най-вероятно няма да се стигне до средата ", сподели още той.
Източник: Евроком
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ