Яхти по лунната пътека - фестивалът на ветрилата във Варна очаква своите гости
Сдружение „ За образован напредък “, Варна, кани гостите на града на „ Фестивал на ветрилата “. Фестивалът ще се състои по време на регата, което ще даде опция на посетителите да се срещнат и беседват персонално с ветроходци. Проектът към този момент получи утвърждение и финансиране от програмата – публично виновна самодейност на Vivacom, която дава безплатна финансова помощ на организациите и концепциите, които вършат положително, сближават хората и развиват локалните общности. А ето ни показа шефът на фестивала Антоанета Георгиева:
Г-жо Георгиева, бихте ли разказали малко повече за фестивала, който следва да осъществите във Варна? Какви събития включва?
Предстои да се случи един неповторим фестивал отдаден на морската тема и ветроходството. Той ще бъде в интервала 20-22 август на Морска гара Варна и е по план на Vivacom - Регионален грант. Основната ни цел е да проведем актуален морски фестивал навън, по реформаторски метод, с стратегия включваща фото галерия, арт базар, работилници по изкуства, корабоплаване с ветроходна яхта, като концепцията е да променим образа на крайбрежната среда, което да способства за обогатяването на морската просвета на деца, младежи и възрастни.
Какво е забавно да знаем за ветроходството, което би било забавно за гостите на фестивала?
Гостите на фестивала ще имат опция да плават на ветроходна яхта и да създадат първите стъпки на корабоплаване под ветрила. Успоредно по време на Фестивала ще се организира и една от най- атрактивните регати: регата Пълнолуние, когато всички посетители ще могат да следят по какъв начин се случва едно морско съревнование от брега до морето, а след което да се любуват на ветроходните яхти, които плават по лунната морска пътека, залеза на Слънцето и изгрева на Луната.
Как сходен фестивал би могъл да повлияе позитивно на образа на крайбрежната среда във Варна?
Да, добър въпрос и една болна тематика за мен, а и за множеството варненци, по отношение на образа на крайбрежната среда в нашата Морска столица и по-конкретно новата пешеходна зона на Пристанището и Морската гара. Там на респект е всичко друго, само че не и морето. Атракциите, направени за хората, от дълго време не се разграничават от тези във всеки един град. Липсва духът, липсва чувството за море. Давайки опция на хората да видят морския живот от близко посредством Фестивала на ветрилата, да се допрян до същността на нещата, да видят по какъв начин се преплитат изкуство, просвета, спорт и море пред очите им - имаме вяра, че това би събудило интереса им към този необхватен свят и сигурно би трансформирало гледната им точка към нашето благосъстояние - морето.
Антоанета Георгиева е уредникът на събитието
Наследили сте интереса си към ветроходството от дядо ви, какво ще ни разкажете за него и по какъв начин той съумя да предизвика интерес във вас?
Дядо ми е първият българин обиколил света с ветроходна яхта в далечната 1976-77 г.- капитан Георги Георгиев. Малката яхта, с която прави това самотно околосветско корабоплаване се споделя " Кор Кароли " и през днешния ден се намира във Военноморския музей във Варна.Той е бил човек, предан напълно на морето, мнозина са израснали с книгата му " Околосветското корабоплаване на Кор Кароли " и са се въодушевили от неговия героизъм, като се отдадат на ветроходството. Аз съм родена в годината, когато той е умрял и в действителност не съм го познавала, само че за мен, а и за целия български народ, е оставил едно голямо завещание от послания, които постоянно си напомням и ме стимулират. Едно от тях е: " Да одобри българинът морето в своя обичай и просвета и да го употребява за културен отдих, да разшири още повече региона на неговото приложение ".
Днес ветроходството за мен е наследствена задача, изключително да се приобщават повече младежи към този спорт, занятие, специалност и занимание. В последните години развихме Ветроходна академия " Кор Кароли " с тази концепция да образоваме хора на ветроходство в прелестното ни Черно море, което също, сякаш не го познаваме задоволително, а то е фантастично от ниската соленост на водата до присъщата къса вълна и обхванато в планини.
След студентски стажове и юношески продан по просветителни стратегии в Съединени американски щати и Европа сте решили да се върнете назад в страната - с какви мисли и хрумвания избрахте завръщането към Варна?
Първо избрах България, обичам родината си и имам вяра, че от нас самите зависи тя да бъде едно прелестно място за живеене. А Варна е неповторима, тъй като има море. Живяла съм в София, само че не ми хареса - няма море, където да гледаш в безкрайния наследник небосвод, да останеш уединено със себе си и да се вдъхновяваш. Когато живеех в Съединени американски щати се местих в разнообразни щатове, само че постоянно на брега на океана. Обичам да пътувам, да опознавам разнообразни места и култури, само че няма по-хубаво да се върнеш вкъщи. Вярвам, че и за всеки младеж е доста потребно да поживее известно време в чужбина, с цел да се научи на дисциплинираност и отговорност в работата си, а след това да ги приложи в страната си.
Какво липсва на града, с цел да може да има оня образ, който заслужава? И по какъв начин, в случай че се прояви оптимизъм, би трябвало да наподобява той в близко бъдеще; най-малко във вашите показа?
По-горе споделих за неналичието на морски образ в крайбрежната среда. Друг значителен проблем на града е слабата известност на водните спортове измежду деца и подрастващи, което се дължи на незадоволително познаване на другите дисциплини и неналичието на задоволително поддръжка от държавните и общински институции. Ето да вземем за пример ветроходството е един от най-скъпите спортове в международен мащаб. Когато се образоват деца, не може да се ползва правилата на всеобщия спорт.
Друг значим акцент е опазването на морето от замърсяване и изхвърляне на боклуци, намаляването на потреблението на еднократни опаковки и пластмасови произведения за развлечение, които заплашват морската еко система. Отново ще дам образец: когато съм на кея непрекъснато виждам някои риболовци да хвърлят цигарите си в морето. Не ме питайте какъв брой пъти съм им правила забележки. Чудя се, по какъв начин не се замислят, че една изхвърлена цигара освен лишава стотици години, с цел да се разгради, а рибите доста постоянно я бъркат за храна, гълтам я, умират, изяждат ги други риби, а след това риболовците я улавят и в този кръговрат консумираме фасове...
Спомням си, неотдавна другари проведоха моминско празненство на яхта и ме попитаха какъв брой балони да купят. Помолих ги да не го вършат, тъй като балоните в морето се пукат, а остатъците им попадат във водата. Ето такива обикновени неща могат да трансформират доста образа на града, посредством знания за морска просвета и отговорност на обществото.
Какви са другите начинания, които вашето съдружие провежда или възнамерява в бъдеще?
Ние сме ориентирани към младежите и в това да построяваме морската им просвета. Сега ни следва да публикуваме електронно и печатно издание " Наръчник за морската просвета " в различен план, който младежи студенти написаха за техните връстници. Също по този начин, Варна е огромен учебен център с шест университета и всяка година доста младежи от страната избират да продължат образованието си там, точно теглени към морето. Когато дойдат в морския град, множеството от тях не го познават като опция за отдих и спорт отвън плажа, както и не помнят, че морето, въпреки и доста красиво, е естествена буря и би трябвало да се почита. Правили сме състезания по тематиката и тук е значимо да споделя, че " Фестивал на ветрилата " е абстрактен план на Гергана Дърлева, която е и негов началник. С Гери се запознахме като победител в един от състезанията ни, още веднъж за морската просвета в младежката възраст, мина образование по ветроходство и няма да не помни по какъв начин пристигна с нарисувана схема за това по какъв начин желае да наподобява крайбрежната среда на Варна. И тъкмо в това е смисълът на активността ни: да запалителен някой толкоз доста, че самичък да желае да промени средата, в която живее към по-добро. С Гери анализирахме, мислихме и когато се появи районния грант на Vivacom й споделих " Хайде, действай, напиши го, имаш моята поддръжка и ще оказвам помощ, тъй като имам вяра, че ще се получи нещо доста положително ".
Г-жо Георгиева, бихте ли разказали малко повече за фестивала, който следва да осъществите във Варна? Какви събития включва?
Предстои да се случи един неповторим фестивал отдаден на морската тема и ветроходството. Той ще бъде в интервала 20-22 август на Морска гара Варна и е по план на Vivacom - Регионален грант. Основната ни цел е да проведем актуален морски фестивал навън, по реформаторски метод, с стратегия включваща фото галерия, арт базар, работилници по изкуства, корабоплаване с ветроходна яхта, като концепцията е да променим образа на крайбрежната среда, което да способства за обогатяването на морската просвета на деца, младежи и възрастни.
Какво е забавно да знаем за ветроходството, което би било забавно за гостите на фестивала?
Гостите на фестивала ще имат опция да плават на ветроходна яхта и да създадат първите стъпки на корабоплаване под ветрила. Успоредно по време на Фестивала ще се организира и една от най- атрактивните регати: регата Пълнолуние, когато всички посетители ще могат да следят по какъв начин се случва едно морско съревнование от брега до морето, а след което да се любуват на ветроходните яхти, които плават по лунната морска пътека, залеза на Слънцето и изгрева на Луната.
Как сходен фестивал би могъл да повлияе позитивно на образа на крайбрежната среда във Варна?
Да, добър въпрос и една болна тематика за мен, а и за множеството варненци, по отношение на образа на крайбрежната среда в нашата Морска столица и по-конкретно новата пешеходна зона на Пристанището и Морската гара. Там на респект е всичко друго, само че не и морето. Атракциите, направени за хората, от дълго време не се разграничават от тези във всеки един град. Липсва духът, липсва чувството за море. Давайки опция на хората да видят морския живот от близко посредством Фестивала на ветрилата, да се допрян до същността на нещата, да видят по какъв начин се преплитат изкуство, просвета, спорт и море пред очите им - имаме вяра, че това би събудило интереса им към този необхватен свят и сигурно би трансформирало гледната им точка към нашето благосъстояние - морето.
Антоанета Георгиева е уредникът на събитието
Наследили сте интереса си към ветроходството от дядо ви, какво ще ни разкажете за него и по какъв начин той съумя да предизвика интерес във вас?
Дядо ми е първият българин обиколил света с ветроходна яхта в далечната 1976-77 г.- капитан Георги Георгиев. Малката яхта, с която прави това самотно околосветско корабоплаване се споделя " Кор Кароли " и през днешния ден се намира във Военноморския музей във Варна.Той е бил човек, предан напълно на морето, мнозина са израснали с книгата му " Околосветското корабоплаване на Кор Кароли " и са се въодушевили от неговия героизъм, като се отдадат на ветроходството. Аз съм родена в годината, когато той е умрял и в действителност не съм го познавала, само че за мен, а и за целия български народ, е оставил едно голямо завещание от послания, които постоянно си напомням и ме стимулират. Едно от тях е: " Да одобри българинът морето в своя обичай и просвета и да го употребява за културен отдих, да разшири още повече региона на неговото приложение ".
Днес ветроходството за мен е наследствена задача, изключително да се приобщават повече младежи към този спорт, занятие, специалност и занимание. В последните години развихме Ветроходна академия " Кор Кароли " с тази концепция да образоваме хора на ветроходство в прелестното ни Черно море, което също, сякаш не го познаваме задоволително, а то е фантастично от ниската соленост на водата до присъщата къса вълна и обхванато в планини.
След студентски стажове и юношески продан по просветителни стратегии в Съединени американски щати и Европа сте решили да се върнете назад в страната - с какви мисли и хрумвания избрахте завръщането към Варна?
Първо избрах България, обичам родината си и имам вяра, че от нас самите зависи тя да бъде едно прелестно място за живеене. А Варна е неповторима, тъй като има море. Живяла съм в София, само че не ми хареса - няма море, където да гледаш в безкрайния наследник небосвод, да останеш уединено със себе си и да се вдъхновяваш. Когато живеех в Съединени американски щати се местих в разнообразни щатове, само че постоянно на брега на океана. Обичам да пътувам, да опознавам разнообразни места и култури, само че няма по-хубаво да се върнеш вкъщи. Вярвам, че и за всеки младеж е доста потребно да поживее известно време в чужбина, с цел да се научи на дисциплинираност и отговорност в работата си, а след това да ги приложи в страната си.
Какво липсва на града, с цел да може да има оня образ, който заслужава? И по какъв начин, в случай че се прояви оптимизъм, би трябвало да наподобява той в близко бъдеще; най-малко във вашите показа?
По-горе споделих за неналичието на морски образ в крайбрежната среда. Друг значителен проблем на града е слабата известност на водните спортове измежду деца и подрастващи, което се дължи на незадоволително познаване на другите дисциплини и неналичието на задоволително поддръжка от държавните и общински институции. Ето да вземем за пример ветроходството е един от най-скъпите спортове в международен мащаб. Когато се образоват деца, не може да се ползва правилата на всеобщия спорт.
Друг значим акцент е опазването на морето от замърсяване и изхвърляне на боклуци, намаляването на потреблението на еднократни опаковки и пластмасови произведения за развлечение, които заплашват морската еко система. Отново ще дам образец: когато съм на кея непрекъснато виждам някои риболовци да хвърлят цигарите си в морето. Не ме питайте какъв брой пъти съм им правила забележки. Чудя се, по какъв начин не се замислят, че една изхвърлена цигара освен лишава стотици години, с цел да се разгради, а рибите доста постоянно я бъркат за храна, гълтам я, умират, изяждат ги други риби, а след това риболовците я улавят и в този кръговрат консумираме фасове...
Спомням си, неотдавна другари проведоха моминско празненство на яхта и ме попитаха какъв брой балони да купят. Помолих ги да не го вършат, тъй като балоните в морето се пукат, а остатъците им попадат във водата. Ето такива обикновени неща могат да трансформират доста образа на града, посредством знания за морска просвета и отговорност на обществото.
Какви са другите начинания, които вашето съдружие провежда или възнамерява в бъдеще?
Ние сме ориентирани към младежите и в това да построяваме морската им просвета. Сега ни следва да публикуваме електронно и печатно издание " Наръчник за морската просвета " в различен план, който младежи студенти написаха за техните връстници. Също по този начин, Варна е огромен учебен център с шест университета и всяка година доста младежи от страната избират да продължат образованието си там, точно теглени към морето. Когато дойдат в морския град, множеството от тях не го познават като опция за отдих и спорт отвън плажа, както и не помнят, че морето, въпреки и доста красиво, е естествена буря и би трябвало да се почита. Правили сме състезания по тематиката и тук е значимо да споделя, че " Фестивал на ветрилата " е абстрактен план на Гергана Дърлева, която е и негов началник. С Гери се запознахме като победител в един от състезанията ни, още веднъж за морската просвета в младежката възраст, мина образование по ветроходство и няма да не помни по какъв начин пристигна с нарисувана схема за това по какъв начин желае да наподобява крайбрежната среда на Варна. И тъкмо в това е смисълът на активността ни: да запалителен някой толкоз доста, че самичък да желае да промени средата, в която живее към по-добро. С Гери анализирахме, мислихме и когато се появи районния грант на Vivacom й споделих " Хайде, действай, напиши го, имаш моята поддръжка и ще оказвам помощ, тъй като имам вяра, че ще се получи нещо доста положително ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ