Сдружение Потомци на бежанци и преселници от територията на РС Македония и приятели: Обръщение до албанската общност в РС Македония
СДРУЖЕНИЕ " ПОТОМЦИ НА БЕЖАНЦИ И ПРЕСЕЛНИЦИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА районен съд МАКЕДОНИЯ И ПРИЯТЕЛИ "
ДО АЛБАНСКАТА ОБЩНОСТ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И НЕЙНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ
ДО РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА АКРЕДИТИРАНИ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ, БЪЛГАРИЯ, АЛБАНИЯ И КОСОВО
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА АЛБАНСКАТА ОБЩНОСТ, ЖИВЕЕЩА В РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ,
Повод да се обърнем към Вас като Ваши съседи и другари, чиито предшественици са водили в предишното обща битка против османските и сръбските поробители, са някои от сегашните изявления на политически водачи на северномакедонските албанци. От ръководещата партия ВЛЕН се декларира, че българската общественост няма да се включва в конституцията, защото България нямала постоянно държавно управление и нямало с кого да се беседва. От до неотдавна ръководещата партия ДУИ се стартира концепцията, че „ македонците би трябвало да имат положителни връзки с албанците, другояче ще бъдат погълнати от сърбите, българите и гърците “.
Смятаме, че тези изявления не подхождат на предизборните обещания на албанските партии, ориентирани са против участието на районен съд Македония в Европейския съюз, против ползите на албанците на Балканите и срешу албано-българското другарство, с което в последна сметка се обслужват сръбските ползи – нещо, което намерено се прави от настоящето държавно управление и президент на районен съд Македония. Едва ли сте не запомнили, че при започване на 90-те госпожа Гордана Силяновска-Давкова намерено се изказваше срещу разпадането на Югославия и се противопоставяше на желанието за самостоятелност на обособените югославски републики. А тази година, към този момент като президент на районен съд Македония, по време на нейно посещаване в Сърбия разгласи, че от двете страни на сръбско-северномакедонската граница живеят сърби! Ние знаем за какво не загатна за македонските българи. Но се питаме за какво не загатна и Вас, северномакедонските албанци? Или Вие се примирявате с това игнориране? Питаме се и за какво не реагирате по връзки на изявленията на настоящето държавно управление в Скопие против построяването на Паневропейски кулоар № 8? Знаем за фантазията на Белград да се отстрани всяко съдействие с България, само че този кулоар свързва и Албания, стига до Италия. Смятате ли, че тези страни нямат интерес от построяването му, или желаете да ги обречете на несвързаност и по този метод да се заплаши сигурността в нашия район, с цел да може Белград да осъществя своите проекти за „ Сръбски свят “?! Питаме се за какво не реагират против приключването от Скопие на класифицирана информация на НАТО към Белград?!
По отношение на посочените изказвания на някои настоящи албански политически водачи би трябвало ясно да кажем, че настояването частта от българския народ да се включи в конституцията на районен съд Македония, аналогично на всички останали елементи от нации, включително и албанския, е искане на нейни жители с българска еднаквост, а не на България. Това е поискано, тъй като такова е държавното устройство на районен съд Македония. Съгласно настоящата конституция, „ жителите на Република Македония “ са „ македонският народ, както и жителите, живеещи в нейните граници, които са част от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, босненския народ “. Изключването на части от други нации е в основата на тяхното дискриминиране.
За първи път още през лятото на 1992 година водачът на партията на обединените македонци Ванчо Весков съобщи, че „ най-голямата неточност в този миг е, че се отстрани помощта на македонците от целия свят, а най-много от България, чието самочувствие е българско… В Р. Македония се прави дискриминация на тези хора заради българското им съзнание. Преследват се даже тези, които се усещат българи и във Вардарска Македония. Р. Македония би трябвало да признае тези българи, които живеят на нейна територия “. За това му изявление Ванчо Весков бе подложен на гонене. На 15 септември 1992 година пред дома му с ловна пушка бе погубен неговия двегодишен наследник Александър Весков. Тогава Ванчо Весков съобщи, че е очаквал този случай да се случи с него. Полицията не откри причинителя на убийството и защото репресиите върху В. Весков не престанаха, той бе заставен да напусне Р. Македония и да емигрира в Нова Зеландия. За страдание това не е единствената насилствена гибел в този случай!
Къде тук виждате искане от България и какво значение има какво е българското държавно управление? Нима когато през избрани интервали от предишното Албания под югославски напън не е защитавала ползите на косовските албанци, косовският проблем не е съществувал? Косово се е борило за самостоятелност без значение какво е било албанското държавно управление!
Що се отнася до посланието на ДУИ, вършим аналог все едно сърбите да кажат, че косоварите би трябвало да имат положителни връзки с тях, тъй като албанците ще ги обхванат! Налага се да напомним, че югославският деспот Тито се опита да сътвори и косовски език. Тогава Албания на Енвер Ходжа реши да оказва помощ на страдащите албанци в Югославия, само че косовците, които са геги, не станаха тоски, макар че албанският литературен език е основан на тоска говорите. За нас не е ясно по какъв начин българите ще погълнем северномакедонците, откакто разликите сред говорите в България и Северна Македония са доста по-малки, в сравнение с сред гега и тоска говорите на албанския език. Дори и през днешния ден в случай че албанците не минават през единна просветителна система, гегите и тоските не се схващат. Ние нямаме подобен проблем. Всеки притежател на западните български приказва се схваща добре и в източните български говорни области и назад. Поради тази причина вероятността българите да погълнем северномакедонците е доста по-малка, в сравнение с тоските да обхванат гегите. Затова призоваваме албанските лидари да се грижат за албанските проблеми и да остават нашите да си ги решаваме ние.
Ние считаме, че при създалата се конюнктура албанското единение е застрашено, тъй като Албания и районен съд Македония са в общ преговорен пакет за еврочленство, само че с отхвърли на Скопие да се реформира, с цел да не скъсва връзките със Сърбия, обрича на изолираност и Тирана. За да отговорим на това предизвикателство, ние настояваме пред европейските институции Албания и районен съд Македония да бъдат разграничени и Тирана да стартира независимо договаряния за еврочленство, с цел да може по този метод най-малко отчасти да се стабилизира балканския геополитически хоризонтал.
Относно непожеланата от самите македонци грижа на ДУИ към тях заявяваме, че сходно изявление опонира на албанските обичаи. Напомняме, че във всички печатни албански издания, включително и албански вестници, излизали в Скопие до 1912 година, албанците назовават нас – своите съседи – единствено и само българи. (Bullgarët dhe serbët në artikujt e gazetës “Shkupi ” (1911-1912). Shkup/Скопjе/Skopje, 2023. 265) Налага се да напомним, че когато през 1942 година Албания организира броене на популацията в днешна западна районен съд Македония, бяха регистрирани 72_745 българи, като те да вземем за пример са болшинство в подпрефектура Царев извор (Ресенско), префектура Корча. (Tokat e liruara 1941-1944. Përmbledhje dokumentesh. III. Shkup, 2016. 115-117) От тези българи към момента има живи, само че през днешния ден на нито един не се дава правото да се заявява като подобен. Те второкласен жители ли са?
Описаните връзки на другарство сред македонски българи и македонски албанци продължиха и през интервала на общите ни битки против режима в комунистическа Югославия. Напомняме, че през 60-те години измежду македонската албанска общественост стартират полемики за българо-албанските взаимоотношения. Този развой от ден на ден тревожеше югославските служби и стартира всеобщо следене на албанските интелектуалци. През 1969 година в кафене „ Пирин “ в Скопие УДБА засича диалог сред Сейди Креизи и Хамид Битик, в който настояват, че централна и източна Македония са обитаеми с българи и че не съществува македонска националност. Тогава е задържан и Фета Елмази от Кичево, който също твърди, че не съществувала македонска нация и че това население е българско. (Приложение 1)
Особено тежка е ориста на писателя и публицист Мехмет Али Ходжа – редактор на списание „ Детска наслада “. Той е наказан на 5 години непоколебим тъмничен затвор поради това, че е отрекъл съществуването на „ македонска “ националност, заради което е оспорил правото на Македонската академия на науките и изкуствата да носи това име. В хода на делото излиза наяве, че в издателство „ Македонска книга “ и в клуба на писателите Мехмет Ходжа неведнъж е водил сходни диалози, в които „ отхвърля македонското национално, културно и историческо благосъстояние и отивал до там, че оправдавал великобългарските аспирации, с които македонците не се признават като нация “. (Приложение 2)
Ние изричаме своята признателност към Рамадан Риза Садику от Битоля, който на 15 април 1969 година изпрати протестно писмо до ректора на Университета в Чикаго във връзка гостуването на основателя на скопската писмена норма Блаже Конески в Чикагския университет. В това писмо Р. Садику написа: „ Твърде сюрпризиран бях, че комунистическите управляващи в Югославия започнаха денационализация над българското население в Македония… Бидейки очевидец като албански преподавател из всякакви села, а за малко време и в град Битоля, на това, което властта прави против македонските българи, а имайки поради и проявленията на упоменатия Блаже Конески, към който в този момент се е подигнал обществен въпрос, по съвест счетох за вярно да Ви уведомя… Никога преди установяването на комунистическата власт в Югославия не бяхме чували за някаква македонска националност и за македонски език… От епохи насам ние, македонските албанци, познаваме тези славяни единствено като българи, и езикът им сме наричали български, както и самите те са го наричали “. (Приложение 3)
Очевидно на този митинг е обърнато внимание от страна на ректора на Чикагския университет, тъй като той изпраща отговор, в който се пробва да оправдае постъпката си. Р. Садику обаче отхвърля посочените доводи като несъстоятелни и на 27 август 1969 година изпраща второ писмо. В него на псевдонаучните изказвания опълчва личните си усещания: „ Аз – като преподавател в Македония под югославска власт и гражданин в тази област до наскоро, зная, че локалното славянско население е българско и езикът му е български “. За да удостовери правотата си, цитира материал на скопския официоз „ Нова Македония “ от 8 март 1969 година, в който е оповестена констатация на държавна комисия, която ревизира по какъв начин обществото се отнася към формалния език. „ Оказва се, че даже учителите, които го преподават на младежта, си приказват с нея в учебно заведение на домашния акцент. А служителите си служат и в формалната си преписка с една смешна неразбория от локални диалекти, от хърватски или сръбски изрази, примесени с думи и новоскалъпени изрази от този „ книжовен “ език “. Поради тази причина Р. Садику е уверен, че „ творението на Блаже Конески и нему сходни някои лица е нещо смешно, да не кажа и унизително за домашното общество “. (Приложение 4)
Най-критична политическа оценка от страна на албанците за сръбския македонизъм обаче е направена през 1971 година, когато в септемврийския брой на водещия албански чуждестранен вестник „ Фламури “ се акцентира, че в югославска Македония са измислени „ нова “ македонска националност и черква.
Това най-ново съдействие сред македонските българи и македонските албанци е дало своите плодове. Още през 1947 година македонските българи в свободния свят поддържат митингите на албанците против опитите на Югославия да погълне Албания. Във в. „ Македонска естрада “ са оповестени няколко десетки публикации в поддръжка на битката на албанците против югославската политика. През 1958 година роденият в Скопие, само че живеещ като бежанец в Бъфало албанец доктор Джан Маркони, изпраща поздрави до конгреса на МПО, в които пожелава „ независимост на всички потиснати националности в една свободна и демократична Македония “. През 1962 година Дж. Маркони посещава 41-вия конгрес на македонските българи, който се организира в Бъфало и произнесе тирада. В нея обръща внимание за заслугите на някои албанци католици към идеята на македонските българи като сестра Алоати или някои албански учители в българските католически учебни заведения в Солун и Цариград. (Приложение 5) Следващата година в Бъфало се организира церемониал във връзка деня на лоялността. Местната организация на македонските българи взима решение да взе участие дружно с представителите на албанската общественост. Българо-албанската група е най-аплодирана от публиката, заради което е класирана преди всичко в състезанието по манифестация. (Приложение 6)
На фона на изнесените данни, същинско неразбиране провокират сегашните позиции на някои албански политически водачи в Скопие. Държим да подчертаем, че ние не оспорваме нито македонската, нито косовската еднаквост. Смятаме, че всеки човек има правото самичък да взема решение какъв е и какъв език приказва. Ние желаеме да защитим човешкото право на тези жители на Северна Македония, които са съхранили своята историческа българска еднаквост, да имат правото свободно да я изявяват. Отнемането на това човешко право не е двустранен спор с България, а е същността на дългогодишния вътрешен спор в районен съд Македония. Нашата организация, представляваща ползите на потомци на преселници и бежанци от районен съд Македония, в никакъв случай няма да отстъпи от отстояването на това човешко право, което е залегнало в признатата от Европейски Съюз преговорна рамка за районен съд Македония.
Уважаеми представители на албанската общественост в районен съд Македония. Изборът на пътя, по който ще върви Скопие към своята европейска интеграция, зависи и от Вас! Вие имате правото да вземете своята част от решението дали районен съд Македония ще продължи да следва настоящия път към Белград или ще се избере пътя към Европа.
С почитание и приятелски поздрави:
СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ: проф. Трендафил Митев, доцент Спас Ташев, Илия Стояновски
СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров
София, 30 август 2024 г.
ДО АЛБАНСКАТА ОБЩНОСТ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И НЕЙНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ
ДО РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА АКРЕДИТИРАНИ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ, БЪЛГАРИЯ, АЛБАНИЯ И КОСОВО
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА АЛБАНСКАТА ОБЩНОСТ, ЖИВЕЕЩА В РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ,
Повод да се обърнем към Вас като Ваши съседи и другари, чиито предшественици са водили в предишното обща битка против османските и сръбските поробители, са някои от сегашните изявления на политически водачи на северномакедонските албанци. От ръководещата партия ВЛЕН се декларира, че българската общественост няма да се включва в конституцията, защото България нямала постоянно държавно управление и нямало с кого да се беседва. От до неотдавна ръководещата партия ДУИ се стартира концепцията, че „ македонците би трябвало да имат положителни връзки с албанците, другояче ще бъдат погълнати от сърбите, българите и гърците “.
Смятаме, че тези изявления не подхождат на предизборните обещания на албанските партии, ориентирани са против участието на районен съд Македония в Европейския съюз, против ползите на албанците на Балканите и срешу албано-българското другарство, с което в последна сметка се обслужват сръбските ползи – нещо, което намерено се прави от настоящето държавно управление и президент на районен съд Македония. Едва ли сте не запомнили, че при започване на 90-те госпожа Гордана Силяновска-Давкова намерено се изказваше срещу разпадането на Югославия и се противопоставяше на желанието за самостоятелност на обособените югославски републики. А тази година, към този момент като президент на районен съд Македония, по време на нейно посещаване в Сърбия разгласи, че от двете страни на сръбско-северномакедонската граница живеят сърби! Ние знаем за какво не загатна за македонските българи. Но се питаме за какво не загатна и Вас, северномакедонските албанци? Или Вие се примирявате с това игнориране? Питаме се и за какво не реагирате по връзки на изявленията на настоящето държавно управление в Скопие против построяването на Паневропейски кулоар № 8? Знаем за фантазията на Белград да се отстрани всяко съдействие с България, само че този кулоар свързва и Албания, стига до Италия. Смятате ли, че тези страни нямат интерес от построяването му, или желаете да ги обречете на несвързаност и по този метод да се заплаши сигурността в нашия район, с цел да може Белград да осъществя своите проекти за „ Сръбски свят “?! Питаме се за какво не реагират против приключването от Скопие на класифицирана информация на НАТО към Белград?!
По отношение на посочените изказвания на някои настоящи албански политически водачи би трябвало ясно да кажем, че настояването частта от българския народ да се включи в конституцията на районен съд Македония, аналогично на всички останали елементи от нации, включително и албанския, е искане на нейни жители с българска еднаквост, а не на България. Това е поискано, тъй като такова е държавното устройство на районен съд Македония. Съгласно настоящата конституция, „ жителите на Република Македония “ са „ македонският народ, както и жителите, живеещи в нейните граници, които са част от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, босненския народ “. Изключването на части от други нации е в основата на тяхното дискриминиране.
За първи път още през лятото на 1992 година водачът на партията на обединените македонци Ванчо Весков съобщи, че „ най-голямата неточност в този миг е, че се отстрани помощта на македонците от целия свят, а най-много от България, чието самочувствие е българско… В Р. Македония се прави дискриминация на тези хора заради българското им съзнание. Преследват се даже тези, които се усещат българи и във Вардарска Македония. Р. Македония би трябвало да признае тези българи, които живеят на нейна територия “. За това му изявление Ванчо Весков бе подложен на гонене. На 15 септември 1992 година пред дома му с ловна пушка бе погубен неговия двегодишен наследник Александър Весков. Тогава Ванчо Весков съобщи, че е очаквал този случай да се случи с него. Полицията не откри причинителя на убийството и защото репресиите върху В. Весков не престанаха, той бе заставен да напусне Р. Македония и да емигрира в Нова Зеландия. За страдание това не е единствената насилствена гибел в този случай!
Къде тук виждате искане от България и какво значение има какво е българското държавно управление? Нима когато през избрани интервали от предишното Албания под югославски напън не е защитавала ползите на косовските албанци, косовският проблем не е съществувал? Косово се е борило за самостоятелност без значение какво е било албанското държавно управление!
Що се отнася до посланието на ДУИ, вършим аналог все едно сърбите да кажат, че косоварите би трябвало да имат положителни връзки с тях, тъй като албанците ще ги обхванат! Налага се да напомним, че югославският деспот Тито се опита да сътвори и косовски език. Тогава Албания на Енвер Ходжа реши да оказва помощ на страдащите албанци в Югославия, само че косовците, които са геги, не станаха тоски, макар че албанският литературен език е основан на тоска говорите. За нас не е ясно по какъв начин българите ще погълнем северномакедонците, откакто разликите сред говорите в България и Северна Македония са доста по-малки, в сравнение с сред гега и тоска говорите на албанския език. Дори и през днешния ден в случай че албанците не минават през единна просветителна система, гегите и тоските не се схващат. Ние нямаме подобен проблем. Всеки притежател на западните български приказва се схваща добре и в източните български говорни области и назад. Поради тази причина вероятността българите да погълнем северномакедонците е доста по-малка, в сравнение с тоските да обхванат гегите. Затова призоваваме албанските лидари да се грижат за албанските проблеми и да остават нашите да си ги решаваме ние.
Ние считаме, че при създалата се конюнктура албанското единение е застрашено, тъй като Албания и районен съд Македония са в общ преговорен пакет за еврочленство, само че с отхвърли на Скопие да се реформира, с цел да не скъсва връзките със Сърбия, обрича на изолираност и Тирана. За да отговорим на това предизвикателство, ние настояваме пред европейските институции Албания и районен съд Македония да бъдат разграничени и Тирана да стартира независимо договаряния за еврочленство, с цел да може по този метод най-малко отчасти да се стабилизира балканския геополитически хоризонтал.
Относно непожеланата от самите македонци грижа на ДУИ към тях заявяваме, че сходно изявление опонира на албанските обичаи. Напомняме, че във всички печатни албански издания, включително и албански вестници, излизали в Скопие до 1912 година, албанците назовават нас – своите съседи – единствено и само българи. (Bullgarët dhe serbët në artikujt e gazetës “Shkupi ” (1911-1912). Shkup/Скопjе/Skopje, 2023. 265) Налага се да напомним, че когато през 1942 година Албания организира броене на популацията в днешна западна районен съд Македония, бяха регистрирани 72_745 българи, като те да вземем за пример са болшинство в подпрефектура Царев извор (Ресенско), префектура Корча. (Tokat e liruara 1941-1944. Përmbledhje dokumentesh. III. Shkup, 2016. 115-117) От тези българи към момента има живи, само че през днешния ден на нито един не се дава правото да се заявява като подобен. Те второкласен жители ли са?
Описаните връзки на другарство сред македонски българи и македонски албанци продължиха и през интервала на общите ни битки против режима в комунистическа Югославия. Напомняме, че през 60-те години измежду македонската албанска общественост стартират полемики за българо-албанските взаимоотношения. Този развой от ден на ден тревожеше югославските служби и стартира всеобщо следене на албанските интелектуалци. През 1969 година в кафене „ Пирин “ в Скопие УДБА засича диалог сред Сейди Креизи и Хамид Битик, в който настояват, че централна и източна Македония са обитаеми с българи и че не съществува македонска националност. Тогава е задържан и Фета Елмази от Кичево, който също твърди, че не съществувала македонска нация и че това население е българско. (Приложение 1)
Особено тежка е ориста на писателя и публицист Мехмет Али Ходжа – редактор на списание „ Детска наслада “. Той е наказан на 5 години непоколебим тъмничен затвор поради това, че е отрекъл съществуването на „ македонска “ националност, заради което е оспорил правото на Македонската академия на науките и изкуствата да носи това име. В хода на делото излиза наяве, че в издателство „ Македонска книга “ и в клуба на писателите Мехмет Ходжа неведнъж е водил сходни диалози, в които „ отхвърля македонското национално, културно и историческо благосъстояние и отивал до там, че оправдавал великобългарските аспирации, с които македонците не се признават като нация “. (Приложение 2)
Ние изричаме своята признателност към Рамадан Риза Садику от Битоля, който на 15 април 1969 година изпрати протестно писмо до ректора на Университета в Чикаго във връзка гостуването на основателя на скопската писмена норма Блаже Конески в Чикагския университет. В това писмо Р. Садику написа: „ Твърде сюрпризиран бях, че комунистическите управляващи в Югославия започнаха денационализация над българското население в Македония… Бидейки очевидец като албански преподавател из всякакви села, а за малко време и в град Битоля, на това, което властта прави против македонските българи, а имайки поради и проявленията на упоменатия Блаже Конески, към който в този момент се е подигнал обществен въпрос, по съвест счетох за вярно да Ви уведомя… Никога преди установяването на комунистическата власт в Югославия не бяхме чували за някаква македонска националност и за македонски език… От епохи насам ние, македонските албанци, познаваме тези славяни единствено като българи, и езикът им сме наричали български, както и самите те са го наричали “. (Приложение 3)
Очевидно на този митинг е обърнато внимание от страна на ректора на Чикагския университет, тъй като той изпраща отговор, в който се пробва да оправдае постъпката си. Р. Садику обаче отхвърля посочените доводи като несъстоятелни и на 27 август 1969 година изпраща второ писмо. В него на псевдонаучните изказвания опълчва личните си усещания: „ Аз – като преподавател в Македония под югославска власт и гражданин в тази област до наскоро, зная, че локалното славянско население е българско и езикът му е български “. За да удостовери правотата си, цитира материал на скопския официоз „ Нова Македония “ от 8 март 1969 година, в който е оповестена констатация на държавна комисия, която ревизира по какъв начин обществото се отнася към формалния език. „ Оказва се, че даже учителите, които го преподават на младежта, си приказват с нея в учебно заведение на домашния акцент. А служителите си служат и в формалната си преписка с една смешна неразбория от локални диалекти, от хърватски или сръбски изрази, примесени с думи и новоскалъпени изрази от този „ книжовен “ език “. Поради тази причина Р. Садику е уверен, че „ творението на Блаже Конески и нему сходни някои лица е нещо смешно, да не кажа и унизително за домашното общество “. (Приложение 4)
Най-критична политическа оценка от страна на албанците за сръбския македонизъм обаче е направена през 1971 година, когато в септемврийския брой на водещия албански чуждестранен вестник „ Фламури “ се акцентира, че в югославска Македония са измислени „ нова “ македонска националност и черква.
Това най-ново съдействие сред македонските българи и македонските албанци е дало своите плодове. Още през 1947 година македонските българи в свободния свят поддържат митингите на албанците против опитите на Югославия да погълне Албания. Във в. „ Македонска естрада “ са оповестени няколко десетки публикации в поддръжка на битката на албанците против югославската политика. През 1958 година роденият в Скопие, само че живеещ като бежанец в Бъфало албанец доктор Джан Маркони, изпраща поздрави до конгреса на МПО, в които пожелава „ независимост на всички потиснати националности в една свободна и демократична Македония “. През 1962 година Дж. Маркони посещава 41-вия конгрес на македонските българи, който се организира в Бъфало и произнесе тирада. В нея обръща внимание за заслугите на някои албанци католици към идеята на македонските българи като сестра Алоати или някои албански учители в българските католически учебни заведения в Солун и Цариград. (Приложение 5) Следващата година в Бъфало се организира церемониал във връзка деня на лоялността. Местната организация на македонските българи взима решение да взе участие дружно с представителите на албанската общественост. Българо-албанската група е най-аплодирана от публиката, заради което е класирана преди всичко в състезанието по манифестация. (Приложение 6)
На фона на изнесените данни, същинско неразбиране провокират сегашните позиции на някои албански политически водачи в Скопие. Държим да подчертаем, че ние не оспорваме нито македонската, нито косовската еднаквост. Смятаме, че всеки човек има правото самичък да взема решение какъв е и какъв език приказва. Ние желаеме да защитим човешкото право на тези жители на Северна Македония, които са съхранили своята историческа българска еднаквост, да имат правото свободно да я изявяват. Отнемането на това човешко право не е двустранен спор с България, а е същността на дългогодишния вътрешен спор в районен съд Македония. Нашата организация, представляваща ползите на потомци на преселници и бежанци от районен съд Македония, в никакъв случай няма да отстъпи от отстояването на това човешко право, което е залегнало в признатата от Европейски Съюз преговорна рамка за районен съд Македония.
Уважаеми представители на албанската общественост в районен съд Македония. Изборът на пътя, по който ще върви Скопие към своята европейска интеграция, зависи и от Вас! Вие имате правото да вземете своята част от решението дали районен съд Македония ще продължи да следва настоящия път към Белград или ще се избере пътя към Европа.
С почитание и приятелски поздрави:
СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ: проф. Трендафил Митев, доцент Спас Ташев, Илия Стояновски
СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров
София, 30 август 2024 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ