Потомци на македонските бежанци с писмо до Сарацин, за да му напомни, че в РС Македония няма българско малцинство.
Сдружение Потомци на бежанци и преселници от територията на районен съд Македония и другари с писмо до специфичния делегат на немското държавно управление за Западните Балкани.
Всичко по тематиката: Отношенията България - районен съд Македония 1152
Публикуваме без редакторска интервенция:
УВАЖАЕМИ Г-Н САРАЦИН,
Повод за нашето послание е Ваше изявление, взето от Александър Андреев и оповестено на 19 юни 2023 година в българския вестник „ Капитал “. Вие заявявате, че „ имайки поради многочислените, в това число и прочувствени, напрежения сред България и Северна Македония, нашата (на Германия, б.н.) цел беше да създадем у македонската страна увереността, че могат да подхващат тази крачка във връзка с българското малцинство “. На друго място в същото изявление Вие още веднъж казвате, че „ по отношение на резолюцията (на Бундестага за признание на „ македонския език “, б.н.), тя има редица разнообразни аспекти. Най-важно обаче е следното: Германия желае да направи всичко належащо, с цел да бъдат сполучливо признати измененията в Конституцията на Северна Македония, които вписват в тази конституция българското малцинство “.
Нашето съдружие е основано от лица, произлизащи от групата на над 400 хиляди български жители, потомци на бежанци или преселници от територията на днешна Република Северна Македония, които от своя страна са част от към 1,3 млн. български жители, които сами заявяват своя генезис от географската област Македония. Решихме да се обърнем към Вас на 2 август – датата, на която през 1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание. Това е най-масовото въстание за независимост на Македония и Одринска (Южна) Тракия. Въстанието е вдигнато главно от българи, като към тях се причисляват и известна част от влашкото (арумънското) и албанското население. Всички документи на въстаниците са написани на литературен български език.
Като заинтригувана организация, изразяваща директно ползите на част от популацията на днешна Северна Македония, ние сме надълбоко обезпокоени от това, че Вие говорите за българско малцинство в Северна Македония. Както е известно, в нейната конституция отсъства категорията „ малцинство “. По отношение на бъдещите промени следва вписването на частта от българския народ, която дружно с частите от други нации, живее на територията на Северна Македония.
Ние изчаквахме да забележим какво ще бъде развиването на този проблем, само че със страдание установяваме, че Вашите послания се възприемат преднамерено от настоящи политици в Северна Македония и стават детайл от властващия от края на 1944 година до през днешния ден език на омразата против всичко, обвързвано с България. Така да вземем за пример на 25 юли министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи се изрече сериозно, че все по-голям брой жители на Северна Македония се заявяват като българи и аплайват за приемане на българско поданство, което е поданство на страна, член на Европейски Съюз. Г-н Османи декларира: „ Няма по-голяма побългаряване от ваденето на (български, б.н.) паспорт, броят стига до 100 000, вследствие на забавянето на интеграциите. Вписването на българите в Конституцията е формализиране на обстоятелството, че става дума за два разнообразни народа. За първи път в Конституцията ще имаме македонски народ като болшинство и част от българския народ като малцинство “.
Ние сме възмутени, че в това изявление за следващ път обект на офанзива от страна на властта са българите, до момента в който против северномакедонските албанци, които получават поданство на Албания и Косово или против северномакедонските сърби, които получават поданство на Сърбия, няма никакви възражения.
Въпреки че българският и немският народ имат напълно разнообразни исторически ориси и насъбран опит, сред двата народа могат да се установяват и някои аналози. В обява на Die Presse от 10 ноември 2018 година се споделя, че „ Австрия е учредена през 1918 година като немска национална страна “. Тук бихме желали да посочим, че по същото време, според данните от последното броене в Османската империя през 1906 година, което е публично, защото тази страна над 500 години владее географската област Македония, общият брой на българите е 762 754 души. По същото време българите са представлявали болшинството от популацията в по-голямата част от територията, която през днешния ден влиза в състава на Северна Македония. Прилагаме като приложения данни за някои градове и региони.
Когато през 1913 година Сърбия завладя днешната територия на Северна Македония и стартира прогонването на нашите предшественици, там са закрити 761 български черкви с 833 свещеници, както и 641 български учебни заведения с 1013 учители. Общо в географската област Македония след 1913 година са закрити над 1300 български черкви с 73 български манастира, 7 български владици и 1310 български свещеници, а също по този начин 1370 български учебни заведения с 2266 учители. Българските учители и свещеници, в голямото си болшинство локални лица, са прогонени или избити.
На базата на тези данни можем да приемем, че при започване на ХХ в. Австрия в социокултурно отношение е била немска, а географската област Македония и най-много тази част от нея, влезнала в състава на днешна Северна Македония, в социокултурно отношение е била българска.
Въпреки че понастоящем броят на австрийските жители, чувстващи се германци, е по-малък от броя на тези, които се усещат австрийци, никой не назовава австрийските германци „ немско малцинство “ в Австрия. В Австрия като малцинства са показани бургенландско-хърватската етническа група, словенската етническа група, унгарската етническа група, чешката етническа група, словашката етническа група или ромската такава, само че не е признато да се приказва за локално „ немско малцинство “. Днешното самоопределяне на австрийските жители не въздейства върху интерпретацията на предишното, в Австрия никой не преследва австрийските германци, а и самите австрийци не отхвърлят принадлежността си към немското социокултурно пространство. Между лицата, които се усещат австрийци и тези, които се усещат австрийски германци, няма етнокултурни разлики.
С оглед на обективните обстоятелства от предишното, „ българско малцинство “ в Северна Македония може да има дотолкоз, доколкото в Австрия има „ немско малцинство “. Държим да подчертаем, че през днешния ден сред жителите на Северна Македония, които се усещат македонци, и тези, които се усещат българи, няма етнокултурни разлики. Те имат една и съща просвета, приказват един и същи език, само че го назовават с разнообразни имена. За македонците той е македонски и ние не възразяваме против това. Но от съхранилите българското си съзнание той продължава да се назовава български, по този начин както е именуван от всички възрожденци, родени в Македония. Тъй като локалните български диалекти имат известни минимални разлики с книжовния български език в България, както немските диалекти имат още по-големи разлики по отношение на книжовния немски в Германия, по-правилно би било кодифицираният в Северна Македония формален език да се назовава от локалните българи македонски български език. Този език, като се изключи изкуствено вмъкнатите в него 6-8% сърбизми, е понятен и за българите в България.
За разлика от Австрия обаче, управляващите в Северна Македония не престават остарялата югославска политика на отказване на каквато и да било българска принадлежност даже и в предишното, заради което не престават и провеждането на тотална репресивна политика в сегашното. Поради тази причина през днешния ден ние желаеме за българите в Северна Македония същите човешки права, каквито имат германците в Австрия! Затова си разрешаваме да перифразираме лозунга, дефиниран от Иван Михайлов, именитият финален началник на основаната през 1893 година Вътрешна македонска революционна организация, от „ Македония – Швейцария на Балканите “, в „ Северна Македония – Австрия на Балканите “!
Въпреки че преброяването на популацията в Северна Македония през 2021 година бе манипулирано и на 20 хиляди души българската етическа принадлежност бе трансформирана в „ българско поданство “, а други 120 хиляди не бяха посетени от преброители и данните за тях бяха въведени служебно, все още от теоретична и практическа позиция няма толкоз огромно значение какъв тъкмо е броят на жителите на Северна Македония с друга степен на предпазване на българското си съзнание. Важното е, че ги има и те не могат да бъдат обсъждани като „ малцинство “ предвид на тяхната многовековна структуроопределяща социокултурна роля, траяла даже и след началото на тяхното принудително прогонване или асимилация.
Понеже считаме, че в Европейски Съюз би трябвало да има безкористна взаимност във връзка с използването на универсалните критерии за човечност, изпращаме нашето послание и до Асоциация на изгонените в Германия, тъй като считаме, че те най-лесно ще ни схванат. Масовото гонене на българите в Македония е от 1913 година Германците в Източна Европа бяха всеобщо прогонени след 1945 година, като югославските управляващи изгониха германците от Банат и по същото време започнаха новата форма на дебългаризация в югославска Македония – политика, която през днешния ден продължава да намира последователност в Северна Македония. Поради тази причина настояваме в Германия да има правилно отношение към българите в Северна Македония – не като към „ национално малцинство “, а като част от българския народ, живееща там. Настояваме също по този начин виновните политически фактори в Германия да положат нужните старания за същинско реформиране на Северна Македония и гарантиране на главните човешки права на българите в нея като главно условие за нейното участие в Европейски Съюз!
Всичко по тематиката: Отношенията България - районен съд Македония 1152
Публикуваме без редакторска интервенция:
УВАЖАЕМИ Г-Н САРАЦИН,
Повод за нашето послание е Ваше изявление, взето от Александър Андреев и оповестено на 19 юни 2023 година в българския вестник „ Капитал “. Вие заявявате, че „ имайки поради многочислените, в това число и прочувствени, напрежения сред България и Северна Македония, нашата (на Германия, б.н.) цел беше да създадем у македонската страна увереността, че могат да подхващат тази крачка във връзка с българското малцинство “. На друго място в същото изявление Вие още веднъж казвате, че „ по отношение на резолюцията (на Бундестага за признание на „ македонския език “, б.н.), тя има редица разнообразни аспекти. Най-важно обаче е следното: Германия желае да направи всичко належащо, с цел да бъдат сполучливо признати измененията в Конституцията на Северна Македония, които вписват в тази конституция българското малцинство “.
Нашето съдружие е основано от лица, произлизащи от групата на над 400 хиляди български жители, потомци на бежанци или преселници от територията на днешна Република Северна Македония, които от своя страна са част от към 1,3 млн. български жители, които сами заявяват своя генезис от географската област Македония. Решихме да се обърнем към Вас на 2 август – датата, на която през 1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание. Това е най-масовото въстание за независимост на Македония и Одринска (Южна) Тракия. Въстанието е вдигнато главно от българи, като към тях се причисляват и известна част от влашкото (арумънското) и албанското население. Всички документи на въстаниците са написани на литературен български език.
Като заинтригувана организация, изразяваща директно ползите на част от популацията на днешна Северна Македония, ние сме надълбоко обезпокоени от това, че Вие говорите за българско малцинство в Северна Македония. Както е известно, в нейната конституция отсъства категорията „ малцинство “. По отношение на бъдещите промени следва вписването на частта от българския народ, която дружно с частите от други нации, живее на територията на Северна Македония.
Ние изчаквахме да забележим какво ще бъде развиването на този проблем, само че със страдание установяваме, че Вашите послания се възприемат преднамерено от настоящи политици в Северна Македония и стават детайл от властващия от края на 1944 година до през днешния ден език на омразата против всичко, обвързвано с България. Така да вземем за пример на 25 юли министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи се изрече сериозно, че все по-голям брой жители на Северна Македония се заявяват като българи и аплайват за приемане на българско поданство, което е поданство на страна, член на Европейски Съюз. Г-н Османи декларира: „ Няма по-голяма побългаряване от ваденето на (български, б.н.) паспорт, броят стига до 100 000, вследствие на забавянето на интеграциите. Вписването на българите в Конституцията е формализиране на обстоятелството, че става дума за два разнообразни народа. За първи път в Конституцията ще имаме македонски народ като болшинство и част от българския народ като малцинство “.
Ние сме възмутени, че в това изявление за следващ път обект на офанзива от страна на властта са българите, до момента в който против северномакедонските албанци, които получават поданство на Албания и Косово или против северномакедонските сърби, които получават поданство на Сърбия, няма никакви възражения.
Въпреки че българският и немският народ имат напълно разнообразни исторически ориси и насъбран опит, сред двата народа могат да се установяват и някои аналози. В обява на Die Presse от 10 ноември 2018 година се споделя, че „ Австрия е учредена през 1918 година като немска национална страна “. Тук бихме желали да посочим, че по същото време, според данните от последното броене в Османската империя през 1906 година, което е публично, защото тази страна над 500 години владее географската област Македония, общият брой на българите е 762 754 души. По същото време българите са представлявали болшинството от популацията в по-голямата част от територията, която през днешния ден влиза в състава на Северна Македония. Прилагаме като приложения данни за някои градове и региони.
Когато през 1913 година Сърбия завладя днешната територия на Северна Македония и стартира прогонването на нашите предшественици, там са закрити 761 български черкви с 833 свещеници, както и 641 български учебни заведения с 1013 учители. Общо в географската област Македония след 1913 година са закрити над 1300 български черкви с 73 български манастира, 7 български владици и 1310 български свещеници, а също по този начин 1370 български учебни заведения с 2266 учители. Българските учители и свещеници, в голямото си болшинство локални лица, са прогонени или избити.
На базата на тези данни можем да приемем, че при започване на ХХ в. Австрия в социокултурно отношение е била немска, а географската област Македония и най-много тази част от нея, влезнала в състава на днешна Северна Македония, в социокултурно отношение е била българска.
Въпреки че понастоящем броят на австрийските жители, чувстващи се германци, е по-малък от броя на тези, които се усещат австрийци, никой не назовава австрийските германци „ немско малцинство “ в Австрия. В Австрия като малцинства са показани бургенландско-хърватската етническа група, словенската етническа група, унгарската етническа група, чешката етническа група, словашката етническа група или ромската такава, само че не е признато да се приказва за локално „ немско малцинство “. Днешното самоопределяне на австрийските жители не въздейства върху интерпретацията на предишното, в Австрия никой не преследва австрийските германци, а и самите австрийци не отхвърлят принадлежността си към немското социокултурно пространство. Между лицата, които се усещат австрийци и тези, които се усещат австрийски германци, няма етнокултурни разлики.
С оглед на обективните обстоятелства от предишното, „ българско малцинство “ в Северна Македония може да има дотолкоз, доколкото в Австрия има „ немско малцинство “. Държим да подчертаем, че през днешния ден сред жителите на Северна Македония, които се усещат македонци, и тези, които се усещат българи, няма етнокултурни разлики. Те имат една и съща просвета, приказват един и същи език, само че го назовават с разнообразни имена. За македонците той е македонски и ние не възразяваме против това. Но от съхранилите българското си съзнание той продължава да се назовава български, по този начин както е именуван от всички възрожденци, родени в Македония. Тъй като локалните български диалекти имат известни минимални разлики с книжовния български език в България, както немските диалекти имат още по-големи разлики по отношение на книжовния немски в Германия, по-правилно би било кодифицираният в Северна Македония формален език да се назовава от локалните българи македонски български език. Този език, като се изключи изкуствено вмъкнатите в него 6-8% сърбизми, е понятен и за българите в България.
За разлика от Австрия обаче, управляващите в Северна Македония не престават остарялата югославска политика на отказване на каквато и да било българска принадлежност даже и в предишното, заради което не престават и провеждането на тотална репресивна политика в сегашното. Поради тази причина през днешния ден ние желаеме за българите в Северна Македония същите човешки права, каквито имат германците в Австрия! Затова си разрешаваме да перифразираме лозунга, дефиниран от Иван Михайлов, именитият финален началник на основаната през 1893 година Вътрешна македонска революционна организация, от „ Македония – Швейцария на Балканите “, в „ Северна Македония – Австрия на Балканите “!
Въпреки че преброяването на популацията в Северна Македония през 2021 година бе манипулирано и на 20 хиляди души българската етическа принадлежност бе трансформирана в „ българско поданство “, а други 120 хиляди не бяха посетени от преброители и данните за тях бяха въведени служебно, все още от теоретична и практическа позиция няма толкоз огромно значение какъв тъкмо е броят на жителите на Северна Македония с друга степен на предпазване на българското си съзнание. Важното е, че ги има и те не могат да бъдат обсъждани като „ малцинство “ предвид на тяхната многовековна структуроопределяща социокултурна роля, траяла даже и след началото на тяхното принудително прогонване или асимилация.
Понеже считаме, че в Европейски Съюз би трябвало да има безкористна взаимност във връзка с използването на универсалните критерии за човечност, изпращаме нашето послание и до Асоциация на изгонените в Германия, тъй като считаме, че те най-лесно ще ни схванат. Масовото гонене на българите в Македония е от 1913 година Германците в Източна Европа бяха всеобщо прогонени след 1945 година, като югославските управляващи изгониха германците от Банат и по същото време започнаха новата форма на дебългаризация в югославска Македония – политика, която през днешния ден продължава да намира последователност в Северна Македония. Поради тази причина настояваме в Германия да има правилно отношение към българите в Северна Македония – не като към „ национално малцинство “, а като част от българския народ, живееща там. Настояваме също по този начин виновните политически фактори в Германия да положат нужните старания за същинско реформиране на Северна Македония и гарантиране на главните човешки права на българите в нея като главно условие за нейното участие в Европейски Съюз!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ