7 забележки на пловдивския бизнес към Бюджет 2026
Сдружение „ Бизнесът за Пловдив “, сплотяващо важен кръг от работодатели, бизнесмени и вложители от района, показва съществено безпокойствие и противоречие с оповестения план на Държавен бюджет за 2026 година Това се споделя в публична позиция на бизнес организацията, разпратена до медиите.
След изчерпателен разбор на главните параметри, макрорамката и разходната политика, считаме, че препоръчаният бюджет не дава отговор на действителните стопански провокации, пред които е изправена страната. Вместо да обезпечава непоклатимост, предвидимост и тласъци за икономическа интензивност, документът подчертава върху краткосрочно политическо усмиряване за сметка на дълготрайната конкурентоспособност и резистентност на стопанската система.
Основни причини:
1. Липса на стратегическа визия и икономическа логика
Бюджетът е показан като счетоводен документ, а не като инструмент на икономическа политика. Отсъстват ясно обрисувани цели за напредък, продуктивност и добавена стойност. Не са планувани ефикасни тласъци за промишлеността, износа и нововъведенията – трите бранша, които действително движат икономическия прогрес. В същото време се следи механично повишаване на разноските, без обвързване с резултати и успеваемост.
2. Рискована фискална рамка и недостиг, ориентиран към настоящо потребление
Предвижданият недостиг надвишава границите на фискалната резистентност и се образува главно от разноски за прехрана и обществени прехвърляния, а не от финансови вложения. На процедура страната взема заем, с цел да покрива настоящи заплащания, вместо да влага в бъдещето. Подобен модел води до инфлационен напън, спад в кредитния рейтинг и ограничение на частните вложения.
3. Отсъствие на политики за районно развиване и инфраструктура
Пловдив и Южният централен район са измежду най-динамично разрастващите се в България и действително образуват значителен дял от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това, в проектобюджета липсват целеви средства за развиване на индустриални зони, транспортна и обществена инфраструктура, професионално обучение и иновационни центрове. Продължава наклонността на концентрация и занемаряване на районите, които поддържат действителната стопанска система жива.
4. Недостатъчна поддръжка за дребните и междинните предприятия
В документа отсъстват съответни принадлежности за облекчение на административната тежест, достъп до финансиране и отбрана на заетостта в бранша на МСП. В подтекста на високи лихви и пазарна неустановеност, неналичието на ограничения за еластичност и оцеляване на дребния бизнес е сериозен пропуск.
5. Липса на успеваемост и надзор върху обществените разходи
Увеличението на разноските за администрация и обществени заплащания не е съпроводено с индикатори за ефикасност. Отсъстват структурни промени в администрацията, опазването на здравето и образованието – основни системи за всяка съвременна страна. Бизнесът не може да поддържа бюджет, който трансферира следствията от неефективното ръководство върху данъкоплатците, без гаранции за възстановяване на качеството на обществените услуги.
6. Липса на предвидимост и разговор с действителната икономика
Проектът на бюджета е квалифициран без действителни съвещания с работодателските организации и сдруженията на бизнесмените, в нарушаване на правилата на гласност и партньорство. Решения, взети „ на мрачно “, подкопават доверието на вложителите и задълбочават несигурността в бизнес средата.
7. Несъгласие с плануваното нарастване на осигуровките и данъчното облагане на дивидентите
Предложеното повишение на осигурителната тежест съставлява директен удар върху конкурентоспособността на българските предприятия и върху пазара на труда. В условия на ниска продуктивност и стеснен човешки запас, всяко нарастване на осигурителните ставки води до растеж на разноските за труд, понижаване на тласъците за легална претовареност и пренасочване на капитал към неофициалния бранш.
Вместо да предизвиква заетостта и предприемачеството, тази мярка ще задълбочи дефицита на работна мощ и ще сложи спомагателен напън върху дребните и междинните предприятия.
Същевременно, нарастването на налога върху дивидентите е стъпка в противоположна на капиталовата логичност посока. Повишаването на данъчното облагане на облагите, разпределени сред притежателите, демотивира реинвестиране, лимитира предприемаческия риск и обезкуражава привличането на капитал. Това е изключително неподходящо в миг, когато България би трябвало да се стреми към задържане и разширение на частните вложения, а не към изтласкването им към други юрисдикции.
Подобни решения не водят до стабилно повишаване на приходите в бюджета, а до закъснение на растежа, понижаване на капиталовата интензивност и приключване на предприемаческа сила.
Предложенията на съдружие " Бизнесът за Пловдив " са да се преразгледат приоритетите в разходната част – редуциране на неефективните разноски и ориентиране на средства към инфраструктура, обучение, нововъведения и действителна поддръжка за бизнеса. Фискална дисциплинираност и бистрота – ограничение на недостига посредством непоколебим надзор върху обществените поръчки и административните разноски. Предвидима данъчна среда – отвод от чести промени в данъчната и осигурителната политика, непоклатимост в средносрочен проект и отбрана на правилото за ниско данъчно задължение. Реална децентрализация и поддръжка за районите – ясно написани стратегии и бюджети за развиването на основни стопански центрове като Пловдив. Партньорство сред страна и бизнес – основаване на непрекъснат съвещателен механизъм сред Министерството на финансите и представителните бизнес организации.
България има потребност от рационален, транспарантен и самодеен бюджет, който да предизвиква напредък, вложения и предприемачество. Настоящият план не извършва тези цели – той поддържа инерция, само че не задава посока.
В миг, когато икономическите провокации изискват храброст, визия и отговорност, държавният бюджет не трябва да бъде инструмент за краткосрочно балансиране, а стратегическа рамка за развиване.
Бизнесът е подготвен да бъде сътрудник – само че не и безгласен наблюдаващ на решения, които усилват тежестта върху бизнесмените и подкопават фундамента на растежа. Сдружение “Бизнесът за Пловдив “ приканва за виновен разговор, експертен метод и същински новаторски дух, който да трансформира обществените финанси в мотор, а не в спънка за икономическото бъдеще на България, се споделя още в позицията.
След изчерпателен разбор на главните параметри, макрорамката и разходната политика, считаме, че препоръчаният бюджет не дава отговор на действителните стопански провокации, пред които е изправена страната. Вместо да обезпечава непоклатимост, предвидимост и тласъци за икономическа интензивност, документът подчертава върху краткосрочно политическо усмиряване за сметка на дълготрайната конкурентоспособност и резистентност на стопанската система.
Основни причини:
1. Липса на стратегическа визия и икономическа логика
Бюджетът е показан като счетоводен документ, а не като инструмент на икономическа политика. Отсъстват ясно обрисувани цели за напредък, продуктивност и добавена стойност. Не са планувани ефикасни тласъци за промишлеността, износа и нововъведенията – трите бранша, които действително движат икономическия прогрес. В същото време се следи механично повишаване на разноските, без обвързване с резултати и успеваемост.
2. Рискована фискална рамка и недостиг, ориентиран към настоящо потребление
Предвижданият недостиг надвишава границите на фискалната резистентност и се образува главно от разноски за прехрана и обществени прехвърляния, а не от финансови вложения. На процедура страната взема заем, с цел да покрива настоящи заплащания, вместо да влага в бъдещето. Подобен модел води до инфлационен напън, спад в кредитния рейтинг и ограничение на частните вложения.
3. Отсъствие на политики за районно развиване и инфраструктура
Пловдив и Южният централен район са измежду най-динамично разрастващите се в България и действително образуват значителен дял от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това, в проектобюджета липсват целеви средства за развиване на индустриални зони, транспортна и обществена инфраструктура, професионално обучение и иновационни центрове. Продължава наклонността на концентрация и занемаряване на районите, които поддържат действителната стопанска система жива.
4. Недостатъчна поддръжка за дребните и междинните предприятия
В документа отсъстват съответни принадлежности за облекчение на административната тежест, достъп до финансиране и отбрана на заетостта в бранша на МСП. В подтекста на високи лихви и пазарна неустановеност, неналичието на ограничения за еластичност и оцеляване на дребния бизнес е сериозен пропуск.
5. Липса на успеваемост и надзор върху обществените разходи
Увеличението на разноските за администрация и обществени заплащания не е съпроводено с индикатори за ефикасност. Отсъстват структурни промени в администрацията, опазването на здравето и образованието – основни системи за всяка съвременна страна. Бизнесът не може да поддържа бюджет, който трансферира следствията от неефективното ръководство върху данъкоплатците, без гаранции за възстановяване на качеството на обществените услуги.
6. Липса на предвидимост и разговор с действителната икономика
Проектът на бюджета е квалифициран без действителни съвещания с работодателските организации и сдруженията на бизнесмените, в нарушаване на правилата на гласност и партньорство. Решения, взети „ на мрачно “, подкопават доверието на вложителите и задълбочават несигурността в бизнес средата.
7. Несъгласие с плануваното нарастване на осигуровките и данъчното облагане на дивидентите
Предложеното повишение на осигурителната тежест съставлява директен удар върху конкурентоспособността на българските предприятия и върху пазара на труда. В условия на ниска продуктивност и стеснен човешки запас, всяко нарастване на осигурителните ставки води до растеж на разноските за труд, понижаване на тласъците за легална претовареност и пренасочване на капитал към неофициалния бранш.
Вместо да предизвиква заетостта и предприемачеството, тази мярка ще задълбочи дефицита на работна мощ и ще сложи спомагателен напън върху дребните и междинните предприятия.
Същевременно, нарастването на налога върху дивидентите е стъпка в противоположна на капиталовата логичност посока. Повишаването на данъчното облагане на облагите, разпределени сред притежателите, демотивира реинвестиране, лимитира предприемаческия риск и обезкуражава привличането на капитал. Това е изключително неподходящо в миг, когато България би трябвало да се стреми към задържане и разширение на частните вложения, а не към изтласкването им към други юрисдикции.
Подобни решения не водят до стабилно повишаване на приходите в бюджета, а до закъснение на растежа, понижаване на капиталовата интензивност и приключване на предприемаческа сила.
Предложенията на съдружие " Бизнесът за Пловдив " са да се преразгледат приоритетите в разходната част – редуциране на неефективните разноски и ориентиране на средства към инфраструктура, обучение, нововъведения и действителна поддръжка за бизнеса. Фискална дисциплинираност и бистрота – ограничение на недостига посредством непоколебим надзор върху обществените поръчки и административните разноски. Предвидима данъчна среда – отвод от чести промени в данъчната и осигурителната политика, непоклатимост в средносрочен проект и отбрана на правилото за ниско данъчно задължение. Реална децентрализация и поддръжка за районите – ясно написани стратегии и бюджети за развиването на основни стопански центрове като Пловдив. Партньорство сред страна и бизнес – основаване на непрекъснат съвещателен механизъм сред Министерството на финансите и представителните бизнес организации.
България има потребност от рационален, транспарантен и самодеен бюджет, който да предизвиква напредък, вложения и предприемачество. Настоящият план не извършва тези цели – той поддържа инерция, само че не задава посока.
В миг, когато икономическите провокации изискват храброст, визия и отговорност, държавният бюджет не трябва да бъде инструмент за краткосрочно балансиране, а стратегическа рамка за развиване.
Бизнесът е подготвен да бъде сътрудник – само че не и безгласен наблюдаващ на решения, които усилват тежестта върху бизнесмените и подкопават фундамента на растежа. Сдружение “Бизнесът за Пловдив “ приканва за виновен разговор, експертен метод и същински новаторски дух, който да трансформира обществените финанси в мотор, а не в спънка за икономическото бъдеще на България, се споделя още в позицията.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ