Сделката с ЧЕЗ – трети дубъл
Сделката за продажба на българските активи на ЧЕЗ е към този момент в третата си година и по нищо не наподобява по-близо до привършване. За този интервал се спрягат три компании като евентуални купувачи - " Фючър енерджи ", " Инерком " и Еврохолд. Първата банкрутира в края на 2018 година, втората има подписан прелиминарен контракт, само че не съумява да извърши изискванията по него и продавачът се отхвърля, следва да стане ясно каква ще е участта на третата. Единствената константа в тази история е отношението на ръководещите към сходна договорка, което е лишено от всевъзможен възторг.
До края на 2018 година държавното управление не демонстрира безусловно никаква обществена заинтригуваност към бъдещето на компания, която доставя с електрическа енергия и обезпечава мрежови услуги на към 1/3 от обществото. Такъв интерес се заражда едвам при започване на 2019 година след медийни изявления и политически изявления по отношение на терзания за бъдещата договорка с " Инерком ". В резултат на това единствено за към седмица държавното управление минава от едната прекаленост - уверения, че не може да се меси в частна договорка, до другата - решение да придобие ръководещ дял в активите на ЧЕЗ. Ситуацията сега наподобява сходна - на фона на медийни офанзиви държавното управление твърди, че няма отношение към договорката.
Като се има поради, че и двете компании са обществени сдружения, е обикновено към договорката да няма доста предварителна информация и да се спекулира. За сметка на това договорката обичайно е обект на утвърждение от два регулатора - Комисия за финансов контрол и Комисия за защита на конкуренцията, а от май 2018 година и на Комисия за енергийно и водно контролиране. С други думи страната разполага с всички принадлежности, с цел да отбрани ползите на обществото, поради основната роля на ЧЕЗ България в обществения и бизнес живот в страната.
Същевременно повдигането на доста звук и непрекъснатите спекулации към продажбата на активите на компанията има тъкмо противоположния резултат. Нещо повече - държанието на държавното управление при подписване на предварителния контракт сред ЧЕЗ и " Инерком " внася спомагателен и забележителен риск, който може да се е оказал непреодолима спънка при обезпечаване на финансиране на договорката.
Заедно с това се вменяват обвързване на Комисията за енергийно и водно контролиране да " позволява покупко-продажби по предписание с дялове и акции, представляващи повече от 20 на 100 от капитала на търговски сдружения, които реализират лицензионна активност по транспорт и систематизиране на електрическа [...] с оглед гарантиране сигурността на доставките, отбраната на националната сигурност и публичния ред " (Закон за енергетиката, член 21, алинея 1, т. 23а). С това деяние ръководещите косвено демонстрираха, че нямат доверие, че самостоятелният енергиен регулатор ще прави ефикасен контрол и надзор над сдруженията на ЧЕЗ, чиято активност е напълно контролирана, което може да заплаши доставките на електрическа сила. С други думи държавното управление ясно сподели, че каквото и да прави регулаторът, законът доста бързо може да бъде изменен, тъй че да усложни и даже изкриви регулаторната активност.
Нещо повече - измененията в закона влизат в действие на 8 май 2018 година, а към момента не са признати ясни критерии на законово равнище, на база на които регулаторът може да утвърди или отхвърли дадена договорка. Оттогава до в този момент Законът за енергетиката е променян във всеки месец от 2018 година, както и през февруари и май 2019 година, само че в нито един случай тематиката за критериите не е повдиган. Сега това към този момент е неизбежно, само че най-вероятно ще бъде направено преждевременно, голословно и без нужното публично разискване, което е следващият политически риск.
Всъщност тази договорка не би трябвало да се радва на чак толкоз огромен интерес, защото става въпрос за контролирана активност в която сдруженията, без значение от притежателя им, имат мощно лимитирани благоприятни условия за осъществяване на бизнес политика, спрямо останалите браншове. Независимо кой е притежател на ЧЕЗ Електро, в случай че сдружението реши да спре тока на битов или небитов консуматор на контролирания пазар - без основателна причина, написана ясно в законовите и подзаконовите нормативни актове, както и в общите условия на сдружението - това е нарушение на лицензионната му активност и следва лишаване на лиценза. Същото се отнася за ЧЕЗ Разпределение - то не може да ограничи подаването на електрическа сила нито до контролирания, нито до свободния пазар, с изключение на при основателни аргументи като в гореописания случай, тъй като, още веднъж, губи лиценза си.
Ако отнемането на лиценза на сдруженията може да докара до нарушение на сигурността на доставките, Комисията за енергийно и водно контролиране назначава необикновен търговски шеф (чл. 83, алинея 1 от наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката). Особеният търговски шеф продължава реализирането на лицензионната активност до прекачване на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант. При този случай обаче (за разлика от актуалната обстановка, в която се трансформира само собствеността на фирмите с лиценз за избрана активност, само че не се трансформират изискванията на лиценза) енергийният регулатор прави инспекция по отношение на опцията на новия притежател да прави лицензионната активност.
Фокусът сега би трябвало да е върху няколко съществени неща:
Разполага ли купувачът с задоволително средства както за довеждане докрай на договорката, по този начин и за застраховане на лицензионната активност? Това включва финансиране на първичното прекачване на акциите, както и следващи оферти за изкупуване на акциите от миноритарните акционери, рефинансиране на задължения. Към това се прибавя и капиталовата активност на сдружението, която планува вложения в размер на към 184 млн. лева през 2019 и 2020 година
Може ли договорката да докара до нарушение на пазарните връзки в бранша?
Всичко останало е в ръцете на енергийния регулатор, който разполага с задоволително законови принадлежности, с цел да прави ефикасен контрол и надзор над лицензираните сдружения. Ако пък някой има подозрение, че подобен не се прави, следва да се приведат съответните доказателства и да се вземат ограничения, каквито също има планувани.
Вдигането на звук и политическото вмешателство в бизнес връзки (в случая прекачване на собственост) не пази публичния интерес. Напротив - това утежнява бизнес средата и обезкуражава вложителите, от което в следствие страда обществото. /money.bg
До края на 2018 година държавното управление не демонстрира безусловно никаква обществена заинтригуваност към бъдещето на компания, която доставя с електрическа енергия и обезпечава мрежови услуги на към 1/3 от обществото. Такъв интерес се заражда едвам при започване на 2019 година след медийни изявления и политически изявления по отношение на терзания за бъдещата договорка с " Инерком ". В резултат на това единствено за към седмица държавното управление минава от едната прекаленост - уверения, че не може да се меси в частна договорка, до другата - решение да придобие ръководещ дял в активите на ЧЕЗ. Ситуацията сега наподобява сходна - на фона на медийни офанзиви държавното управление твърди, че няма отношение към договорката.
Като се има поради, че и двете компании са обществени сдружения, е обикновено към договорката да няма доста предварителна информация и да се спекулира. За сметка на това договорката обичайно е обект на утвърждение от два регулатора - Комисия за финансов контрол и Комисия за защита на конкуренцията, а от май 2018 година и на Комисия за енергийно и водно контролиране. С други думи страната разполага с всички принадлежности, с цел да отбрани ползите на обществото, поради основната роля на ЧЕЗ България в обществения и бизнес живот в страната.
Същевременно повдигането на доста звук и непрекъснатите спекулации към продажбата на активите на компанията има тъкмо противоположния резултат. Нещо повече - държанието на държавното управление при подписване на предварителния контракт сред ЧЕЗ и " Инерком " внася спомагателен и забележителен риск, който може да се е оказал непреодолима спънка при обезпечаване на финансиране на договорката.
Заедно с това се вменяват обвързване на Комисията за енергийно и водно контролиране да " позволява покупко-продажби по предписание с дялове и акции, представляващи повече от 20 на 100 от капитала на търговски сдружения, които реализират лицензионна активност по транспорт и систематизиране на електрическа [...] с оглед гарантиране сигурността на доставките, отбраната на националната сигурност и публичния ред " (Закон за енергетиката, член 21, алинея 1, т. 23а). С това деяние ръководещите косвено демонстрираха, че нямат доверие, че самостоятелният енергиен регулатор ще прави ефикасен контрол и надзор над сдруженията на ЧЕЗ, чиято активност е напълно контролирана, което може да заплаши доставките на електрическа сила. С други думи държавното управление ясно сподели, че каквото и да прави регулаторът, законът доста бързо може да бъде изменен, тъй че да усложни и даже изкриви регулаторната активност.
Нещо повече - измененията в закона влизат в действие на 8 май 2018 година, а към момента не са признати ясни критерии на законово равнище, на база на които регулаторът може да утвърди или отхвърли дадена договорка. Оттогава до в този момент Законът за енергетиката е променян във всеки месец от 2018 година, както и през февруари и май 2019 година, само че в нито един случай тематиката за критериите не е повдиган. Сега това към този момент е неизбежно, само че най-вероятно ще бъде направено преждевременно, голословно и без нужното публично разискване, което е следващият политически риск.
Всъщност тази договорка не би трябвало да се радва на чак толкоз огромен интерес, защото става въпрос за контролирана активност в която сдруженията, без значение от притежателя им, имат мощно лимитирани благоприятни условия за осъществяване на бизнес политика, спрямо останалите браншове. Независимо кой е притежател на ЧЕЗ Електро, в случай че сдружението реши да спре тока на битов или небитов консуматор на контролирания пазар - без основателна причина, написана ясно в законовите и подзаконовите нормативни актове, както и в общите условия на сдружението - това е нарушение на лицензионната му активност и следва лишаване на лиценза. Същото се отнася за ЧЕЗ Разпределение - то не може да ограничи подаването на електрическа сила нито до контролирания, нито до свободния пазар, с изключение на при основателни аргументи като в гореописания случай, тъй като, още веднъж, губи лиценза си.
Ако отнемането на лиценза на сдруженията може да докара до нарушение на сигурността на доставките, Комисията за енергийно и водно контролиране назначава необикновен търговски шеф (чл. 83, алинея 1 от наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката). Особеният търговски шеф продължава реализирането на лицензионната активност до прекачване на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант. При този случай обаче (за разлика от актуалната обстановка, в която се трансформира само собствеността на фирмите с лиценз за избрана активност, само че не се трансформират изискванията на лиценза) енергийният регулатор прави инспекция по отношение на опцията на новия притежател да прави лицензионната активност.
Фокусът сега би трябвало да е върху няколко съществени неща:
Разполага ли купувачът с задоволително средства както за довеждане докрай на договорката, по този начин и за застраховане на лицензионната активност? Това включва финансиране на първичното прекачване на акциите, както и следващи оферти за изкупуване на акциите от миноритарните акционери, рефинансиране на задължения. Към това се прибавя и капиталовата активност на сдружението, която планува вложения в размер на към 184 млн. лева през 2019 и 2020 година
Може ли договорката да докара до нарушение на пазарните връзки в бранша?
Всичко останало е в ръцете на енергийния регулатор, който разполага с задоволително законови принадлежности, с цел да прави ефикасен контрол и надзор над лицензираните сдружения. Ако пък някой има подозрение, че подобен не се прави, следва да се приведат съответните доказателства и да се вземат ограничения, каквито също има планувани.
Вдигането на звук и политическото вмешателство в бизнес връзки (в случая прекачване на собственост) не пази публичния интерес. Напротив - това утежнява бизнес средата и обезкуражава вложителите, от което в следствие страда обществото. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ