Сделката на Nvidia с AI стартъпа Groq, която на практика

Сделката на Nvidia с AI стартъпа Groq, която на процедура съставлява усвояване, повдигна въпроси по отношение на задачите на пазарния водач в региона на изкуствения разсъдък. За да избегне бюрократичните процедури за утвърждение от регулаторните органи и антимонополните следствия, Nvidia извърши договорката под прикритието на придобиване на неизключителен лиценз за технологията на Groq. В резултат на договорката основният личен състав на Groq се реалокира в Nvidia, до момента в който останалата част от екипа, водена от финансовия шеф на стартъпа ще продължи да ръководи инфраструктурата на GroqCloud и надали ще успее да резервира предходната конкурентоспособност на стартъпа.

Малко по-рано Nvidia подписа сходна договорка, като на процедура погълна стартъпа Enfabrica, занимаващ се с създаването на интерконектори. В случая с последния се говореше, че договорката е на стойност 900 млн. $ – огромна сума за стартъп в ранен стадий, само че рационална в актуалната среда, както написа EE Times. Groq е по-голям стартъп, само че и цената на договорката е доста по-висока – 20 милиарда $ при последна оценка на стартъпа от 6,9 милиарда $.

Докато договорката на Enfabrica евентуално е била най-малко частично за наемане на личен състав, то за Groq такава огромна сума не наподобява оправдана, в случай че става въпрос единствено за наемане на квалифицирана работна ръка. Възможно е Nvidia да възнамерява да създава чипове Groq. Главният изпълнителен шеф на Nvidia Дженсън Хуанг ги загатва в имейл до чиновниците:

„ Планираме да интегрираме процесори Groq с ниска инертност в архитектурата на Nvidia AI Factory, разширявайки платформата, с цел да обслужва още по-широк набор от задания за AI инференция и работни натоварвания в действително време. “

По време на CES 2026 обаче Хуанг съобщи, че технологията Groq няма да бъде част от главното портфолио на Nvidia за центрове за данни.

„ Groq е доста, доста друга и не чакам нещо да размени това, което вършим с Vera Rubin и идващото ни потомство. Въпреки това бихме могли да прибавим нейната технология по метод, който да усъвършенства последователно нещо, което светът към момента не е съумял да направи. “

каза той

Съдейки по израза „ бихме могли “, Nvidia към момента не е решила изцяло какво ще прави с активите на Groq. Технологията на Groq ще може да взема решение проблеми, които са отвън обсега на Vera Rubin, по-специално свръхбърза инференция в действително време. Възможно е Nvidia да създава и внедрява чипове Groq като независимо решение в центъра за данни. Въпреки че Хуанг приказва за консолидиране на чиповете Groq с архитектурата AI Factory на Nvidia, това към момента наподобява малко пресилено, защото допуска признанието на Nvidia, че нейните графични процесори не са напълно подобаващи за някои работни натоварвания. Въпреки това Дженсън Хуанг още един път акцентира на CES 2026, че гъвкавостта на графичните процесори ще бъде задоволителна за всяко работно натоварване. Съобщението за ускорителите Rubin CPX обаче допуска по-скоро противоположното.

Groq разполага със личен софтуерен стек, само че е мъчно да се каже какъв брой добър е той. Повторното стартиране на технологията Groq като артикул на Nvidia ще изисква доста работа по софтуера, а цялостната интеграция в софтуерната екосистема може да се окаже доста сложна. По-реалистичен вид може да бъде потреблението на чиплет Groq в композиция с по-голям GPU за справяне с избрани натоварвания, само че даже тогава софтуерът ще бъде спънка, тъй като хардуерът е фундаментално несъответстващ с CUDA.

Това поражда въпроса: „ Какво има Groq, което Nvidia няма? “. Един от отговорите може да бъде детерминизмът – концепцията зад архитектурата LPU на Groq, която компанията се пробва да наложи в автомобилната промишленост през 2020 година. Детерминизмът има обилни преимущества за приложения, които изискват функционална сигурност, в това число роботиката – Хуанг приказва за „ приложения в действително време “ в упоменатото нагоре писмо. За постигнаето на тази цел обаче, Nvidia ще би трябвало да промени реториката си, признавайки, че нейните ускорители не постоянно са подобаващи за крайни калкулации.

Във всеки случай Nvidia разполага с големи запаси и екип от квалифицирани експерти. Ако желае да сътвори AI ускорител, фокусиран върху SRAM, а не върху HBM, това би коствало доста по-малко от 20-те милиарда $, които заплати за Groq.

Според анализаторите на EE Times, с изключение на лицензирането на технологията и наемането на експерти от Groq, в решението за закупуване на стартъпа са изиграли роля и търговски фактори. Groq има обширни партньорски връзки с огромни компании от страните от Персийския залив. Стартъпът има и съглашения за „ върховен AI “ в други страни, което може да се е сторило привлекателно за Nvidia. Въпреки това, един от главните причини в интерес на покупката на Groq до момента беше, че това е изцяло жизнеспособна и евтина опция на Nvidia за създаване на суверенна AI инфраструктура.

Покупката на Groq може да се изясни и с желанието да се попречи на един от клиентите-хиперскалатори да купи Groq, било то поради хардуерната интелектуална благосъстоятелност или към този момент разгърнатата инфраструктура. Това може да бъде Meta, Microsoft или даже OpenAI, чиито проекти за основаване на лично AI съоръжение към момента са в стадий на подготовка или към този момент имат сдържан триумф, до момента в който Гугъл към този момент е подготвен да отстъпи своите TPU ускорители, а AWS с Trainium въпреки всичко е подготвена да си сътрудничи с Nvidia във връзка с хардуера.