Счупено: Поредното убийство
Счупено е, уважаеми читатели. Много счупено. Кое ли? Това, че новината за откритите разчленени мъж и жена при Негован е централната в най-големите медии от всевъзможен тип в България.
Защо не би трябвало да е? Защото това е частен случай! Това е покруса, касаеща едно семейство и по-близки родственици и другари. Ужасна, влудяваща и доста, доста мрачна. Но това не е вест, отговаряща на изискването да бъде от публичен интерес т.е. засягаща огромна част от живеещите в България. А тези вести – от публичен интерес, са най-важните!
Такива вести, които НЕ станаха водещи на много места, претендиращи да са пример поради високата си гледаемост/читаемост/слушаемост, имаше задоволително. Например – течът на персонални данни от ДСК. Засегнати са 33 500 души – надалеч повече от случая с убийството. Председателят на Комисията за отбрана на персоналните данни Венцислав Караджов изясни за какъв брой чувствителни данни става въпрос – и за разлика от случая с хакерската офанзива против Национална агенция за приходите не побърза да каже по какъв начин заплахата се преувеличава. Не се – тъй като никой от тези 33 500 души сигурно не желае непознати хора да знаят какъв брой са му парите, какъв брой и къде са му парцелите, по какъв начин наподобява, какво му е здравословното положение – всичко належащо, с цел да може някой злоумишлен да навреди и да му се размине! И по този начин - за 33 500 души, множеството от които сигурно имат фамилии, близки, другари... Съжалявам, повече, в сравнение с в тази ситуация с Негован!
Но даже този теч мъчно се мери с информацията, че след цялото зрелище " олигарсите ме набутаха с тераса " Пламен Георгиев владее испански език колкото Бойко Борисов има орден от олимпиада по лингвистика. А Георгиев е комплициран от Борисов на пост, който дефинира лицето на страната България т.е. на всички нас – колкото сме останали, още имаме няколко милиона. Така че такава излагация ни касае доста директно – публичен интерес. Не е прочувствено разтърсващо като това да бъде погубен и разчленен някой и по-късно задъхани репортер/ки да тичат и да питат „ Как се чувствате? “, обаче е с последици. Защото току виж отидеш зад граница, да вземем за пример по работа в Испания и испанският ти партньор/клиент се окаже подразбрал, че в има и български Карлсон на покрива – дали пък няма да почне да се чуди за какво прави бизнес с теб, българин си като Георгиев, нали?
И още образци мога да дам – въпреки че за един се колебаех, тъй като незабавно някой ще каже, че върша реклама на медията, в която работя. Но това не омаловажава обстоятелството, че съм безусловно уверен, че изявлението на Десислава Иванчева и Биляна Петрова за Actualno.com с изказванията по какъв начин прокуратурата също си има мизи за " такса успокоение " е публично значима тематика! Обществено значима тематика е и изказванието, че настоящ общински консултант от ГЕРБ в София ги е заплашил, че " ще ви заключим ". За опазване на здравето плащаме най-малко по два пъти, за правораздаване също ли? И що за правораздаване е право, като точка номер едно в него е " дай, че да дадем "?
Нетолкова от дълго време един народен представител – проф. Иво Христов, сподели, че 80% от българите са дебили. Последваха възмутени реакции, нароиха се афектирани. Истината, обаче, боли – даже да я споделя човек, който по принцип би те било гнус дори да заплюеш. А с цел да се отглеждат дебили, е значимо първо да си отгледаш медии – нали няКОЙ би трябвало да възпитава дебилите. Възпитанието става просто – стимулираш най-първичните им страсти и усеща, а не мисленето. Ами да – какъв брой е по-значимо да се ужасиш и даже разплачеш по какъв начин някакви изверги са гръмнали и разчленили стара двойка, в сравнение с да мислиш дали в България да има или няма органи, които да търсят отговорност за вихрещия се на всички места бандитизъм – или даже да мислиш по какъв начин може да стане по този начин, че да в действителност да има такива органи като работещи ПРОКУРАТУРА и СЪД? Първото няма да ти повлияе на живота отвън късия прочувствен стрес, само че второто може да го промени много - а и освен твоят живот!
За край, в края на емисията, една вест – никоя страна не е прокопсала без същинска правосъдна система и медии, които да обръщат внимание първо на публичния интерес. И нашата няма.
Автор: Ивайло Ачев
Защо не би трябвало да е? Защото това е частен случай! Това е покруса, касаеща едно семейство и по-близки родственици и другари. Ужасна, влудяваща и доста, доста мрачна. Но това не е вест, отговаряща на изискването да бъде от публичен интерес т.е. засягаща огромна част от живеещите в България. А тези вести – от публичен интерес, са най-важните!
Такива вести, които НЕ станаха водещи на много места, претендиращи да са пример поради високата си гледаемост/читаемост/слушаемост, имаше задоволително. Например – течът на персонални данни от ДСК. Засегнати са 33 500 души – надалеч повече от случая с убийството. Председателят на Комисията за отбрана на персоналните данни Венцислав Караджов изясни за какъв брой чувствителни данни става въпрос – и за разлика от случая с хакерската офанзива против Национална агенция за приходите не побърза да каже по какъв начин заплахата се преувеличава. Не се – тъй като никой от тези 33 500 души сигурно не желае непознати хора да знаят какъв брой са му парите, какъв брой и къде са му парцелите, по какъв начин наподобява, какво му е здравословното положение – всичко належащо, с цел да може някой злоумишлен да навреди и да му се размине! И по този начин - за 33 500 души, множеството от които сигурно имат фамилии, близки, другари... Съжалявам, повече, в сравнение с в тази ситуация с Негован!
Но даже този теч мъчно се мери с информацията, че след цялото зрелище " олигарсите ме набутаха с тераса " Пламен Георгиев владее испански език колкото Бойко Борисов има орден от олимпиада по лингвистика. А Георгиев е комплициран от Борисов на пост, който дефинира лицето на страната България т.е. на всички нас – колкото сме останали, още имаме няколко милиона. Така че такава излагация ни касае доста директно – публичен интерес. Не е прочувствено разтърсващо като това да бъде погубен и разчленен някой и по-късно задъхани репортер/ки да тичат и да питат „ Как се чувствате? “, обаче е с последици. Защото току виж отидеш зад граница, да вземем за пример по работа в Испания и испанският ти партньор/клиент се окаже подразбрал, че в има и български Карлсон на покрива – дали пък няма да почне да се чуди за какво прави бизнес с теб, българин си като Георгиев, нали?
И още образци мога да дам – въпреки че за един се колебаех, тъй като незабавно някой ще каже, че върша реклама на медията, в която работя. Но това не омаловажава обстоятелството, че съм безусловно уверен, че изявлението на Десислава Иванчева и Биляна Петрова за Actualno.com с изказванията по какъв начин прокуратурата също си има мизи за " такса успокоение " е публично значима тематика! Обществено значима тематика е и изказванието, че настоящ общински консултант от ГЕРБ в София ги е заплашил, че " ще ви заключим ". За опазване на здравето плащаме най-малко по два пъти, за правораздаване също ли? И що за правораздаване е право, като точка номер едно в него е " дай, че да дадем "?
Нетолкова от дълго време един народен представител – проф. Иво Христов, сподели, че 80% от българите са дебили. Последваха възмутени реакции, нароиха се афектирани. Истината, обаче, боли – даже да я споделя човек, който по принцип би те било гнус дори да заплюеш. А с цел да се отглеждат дебили, е значимо първо да си отгледаш медии – нали няКОЙ би трябвало да възпитава дебилите. Възпитанието става просто – стимулираш най-първичните им страсти и усеща, а не мисленето. Ами да – какъв брой е по-значимо да се ужасиш и даже разплачеш по какъв начин някакви изверги са гръмнали и разчленили стара двойка, в сравнение с да мислиш дали в България да има или няма органи, които да търсят отговорност за вихрещия се на всички места бандитизъм – или даже да мислиш по какъв начин може да стане по този начин, че да в действителност да има такива органи като работещи ПРОКУРАТУРА и СЪД? Първото няма да ти повлияе на живота отвън късия прочувствен стрес, само че второто може да го промени много - а и освен твоят живот!
За край, в края на емисията, една вест – никоя страна не е прокопсала без същинска правосъдна система и медии, които да обръщат внимание първо на публичния интерес. И нашата няма.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ