Огньове, разрушени сгради и... нищо особено. Защо избухнаха протестите във Франция
Счупени витрини, ограбени магазини, хиляди задържани. Поводът е едно ликвидиране. Само няколко месеца след края на митингите поради пенсионната промяна във Франция французите още веднъж излязоха на улиците - този път поради отношението на полицията към хората с имигрантски генезис.
Да прекараш няколко часа, затворен в мол, тъй като на открито е рисково. Причината - митинг. А оценката за случилото се - " нищо изключително ", тъй като колата ти не е била подпалена.
Случката е от началото на април, когато огромна част от французите се борят против пенсионната промяна на президента на Франция Еманюел Макрон , която усилва пенсионната възраст от 62 на 64 години .
Мястото е Страсбург , а поради предстоящите демонстрации лекциите в университета са анулирани. Макар да стои надалеч от центъра на града, Аделин Мюлер , френска студентка, попада на протестиращите.
" В един миг видяхме група от 20-30 индивида , облечени в черно, с маски и с противогази. Бяха запалени няколко кофи за отпадък, само че незабавно бяха изгасени от други хора ", споделя тя пред Свободна Европа.
Аделин и приятелите ѝ вземат решение, че на открито е рисково, по тази причина отиват в близкия мол. Скоро по уредбата се чува, че вратите му ще бъдат затворени и всеки би трябвало да реши дали желае да остане или да си тръгне. В продължение на няколко часа молът и хората вътре остават затворени.
" Не мисля, че на открито беше кой знае какво. Просто трябваше да предпазят (магазините) за всеки случай - нищо изключително. Колата ми да вземем за пример беше в Страсбург и тя беше наред ", споделя Аделин.
Само няколко месеца по-късно Франция още веднъж е. През последната седмица убийството на 17-годишен французин с алжирски генезис от служител на реда провокира гнева на доста хора в цяла Франция. Те се бориха против полицейското принуждение с принуждение.
Появиха се фрагменти на протестиращи, които чупят витрини на магазини, ограбват ги и палят огньове. След близо седмица на яростни митинги, обстановката във Франция в този момент се успокоява. Но наподобява въпрос на време да се стигне до идващ унищожителен протест.
" Не го одобрявам за обикновено, значимо е да пазиме правата си, само че това не е проява, това е просто разрушение ", споделя Аделин за метода, по който се стачкува.
Справедливост за Наел
Демонстрациите, които започнаха във вторник предходната седмица, бяха провокирани от известието за в парижкото предградие Нантер .
Кадри от случая, снимани от минувач, демонстрират двама служители на реда, застанали от страната на водача на автомобил. Единият от тях стреля с револвера си по лидера. Впоследствие служителят на реда споделя, че е стрелял, тъй като се е страхувал, че момчето може да прегази някого с колата. Срещу униформения се води публично следствие за съзнателно ликвидиране.
Причината за митингите обаче се корени по-надълбоко. Предградия като Нантер обичайно са обитаеми от хора от малцинствен генезис. По данни на националния статистически институт на Франция през 2018 година там една четвърт от жителите са били имигранти. Френски деятели от дълго време настояват, че полицията третира цветнокожите по друг метод.
Властите обаче отхвърлят случилото се е да е на расова основа. В петък представител на Елисейския замък акцентира, че при убийството на момчето става дума за " самостоятелен акт ", който не съставлява полицията като цяло.
Запалени коли и развалени здания
Протестите започнаха на 28 юни . Веднага по-късно се появиха видеа на хора, които палят коли, чупят стъкла на здания, грабят магазини и влизат в яростни конфликти с полицията. Още първата вечер бяха задържани 400 индивида . До събота общият брой набъбна до 2000 , написа CNN, цитирайки Министерството на вътрешните работи на Франция.
По данни на BBC в четвъртък са били подпалени 1900 автомобила , а 500 здания са били развалени или подпалени.
Насилието накара френските управляващи да отговорят с твърди ограничения. В четвъртък над 40 000 служители на реда бяха мобилизирани да патрулират в градовете в цялата страна. В петък броят им се усили до 45 000 .
От началото на размириците протестиращите повредиха и се пробваха да подпалят няколко кметства във Франция. В събота запалена кола се вряза в къщата на кмет на парижко предградие. Ранени бяха жена му и едното от двете му деца, които са спели по време на случая.
В обществените мрежи се появиха и видеа на футболни агитки, които патрулират в Лион в опит да спрат протестиращите.
В неделя родственици на Наел приканиха за мир. Баба му упрекна стачкуващите, че употребяват гибелта на младежа като опрощение и ги прикани да спрат да унищожават обществена благосъстоятелност, заяви френската телевизия BFMTV.
Вероятно тези апели доведоха до. В неделя вечерта са подпалени единствено 297 автомобила и 34 здания .
Полицията обаче предизвести, че не може да се счита, че това е краят на митингите и силите ѝ ще останат мобилизирани и в идващите няколко дни. В понеделник се състоя и проява, предвождана от кмета, чиято къща беше атакувана от протестиращите.
" Демокрацията беше атакувана ", сподели той за CNN. " Повече от всеки път нашата република и нейните чиновници са застрашени и атакувани ".
Протестът и французите
Протестите и битката за независимост и правдивост са част от френската просвета и политика. Още през 18 век французите влизат в историята с един всеобщ “протест ” - Революцията от 1789 година Оттогава насам те неколкократно са показвали, че в случай че страната не се ръководи в интерес на обществото съгласно тях, то обществото ще отвърне уместно.
Тогава страната е ръководена от Луи XVI и Мария Антоанета . Безразсъдната политика води до задължения, а това - до увеличение на налозите на елементарните хора. На 14 юли 1789 година избухва принуждение, което трансформира ориста на Франция вечно. Три години и половина по-късно кралят е обезглавен.
Феодализмът е отстранен и е оповестена Декларацията за правата на индивида и жителя, последвана от първата конституция на страната. След първата гражданска война следва и втора. Тогава крал Шарл X е свален от власт. Той е сменен от различен монарх - Луи Филип , който след това също е заставен да се отдръпна.
През 20 век политическата сцена наподобява по друг метод, само че митингите остават част от публичното схващане. През 1936 година да вземем за пример във Франция са проведени демонстрации, които водят до подписването на „ Матиньонските съглашения ”. С тях за първи път вкарва солидно обществено законодателство. Работниците получават правото да се сплотяват в синдикати, заплатите им са увеличени, а след това работната седмица е понижена от 48 на 40 часа и са въведенш две седмици заплатен отпуск.
През 1968 година друга проява трансформира образа на Франция. Тя стартира като митинг на студентите поради несъразмерното полицейско наличие в Сорбоната. Впоследствие се трансформира в борба на младите против остарелите обществени полезности на Франция. Пътищата в столицата са окупирани. Калдъръмените улици са изкопани, а стачкуващите хвърлят павета по полицията. Гневът стига и до заводите. Този митинг води до разформироване на националното заседание и привикване на парламентарни избори.
Два от най-мащабните митинги, проведени през последните години, обаче не водят до мечтаните резултати. И двата са поради противоречие с пенсионната промяна. Първият е през 2010 година поради политиката, водена някогашния президент на Франция Никола Саркози , с която пенсионната възраст е избрана на 62 години. Вторият - поради решението на държавното управление на Макрон я да усили на 64 години.
Да прекараш няколко часа, затворен в мол, тъй като на открито е рисково. Причината - митинг. А оценката за случилото се - " нищо изключително ", тъй като колата ти не е била подпалена.
Случката е от началото на април, когато огромна част от французите се борят против пенсионната промяна на президента на Франция Еманюел Макрон , която усилва пенсионната възраст от 62 на 64 години .
Мястото е Страсбург , а поради предстоящите демонстрации лекциите в университета са анулирани. Макар да стои надалеч от центъра на града, Аделин Мюлер , френска студентка, попада на протестиращите.
" В един миг видяхме група от 20-30 индивида , облечени в черно, с маски и с противогази. Бяха запалени няколко кофи за отпадък, само че незабавно бяха изгасени от други хора ", споделя тя пред Свободна Европа.
Аделин и приятелите ѝ вземат решение, че на открито е рисково, по тази причина отиват в близкия мол. Скоро по уредбата се чува, че вратите му ще бъдат затворени и всеки би трябвало да реши дали желае да остане или да си тръгне. В продължение на няколко часа молът и хората вътре остават затворени.
" Не мисля, че на открито беше кой знае какво. Просто трябваше да предпазят (магазините) за всеки случай - нищо изключително. Колата ми да вземем за пример беше в Страсбург и тя беше наред ", споделя Аделин.
Само няколко месеца по-късно Франция още веднъж е. През последната седмица убийството на 17-годишен французин с алжирски генезис от служител на реда провокира гнева на доста хора в цяла Франция. Те се бориха против полицейското принуждение с принуждение.
Появиха се фрагменти на протестиращи, които чупят витрини на магазини, ограбват ги и палят огньове. След близо седмица на яростни митинги, обстановката във Франция в този момент се успокоява. Но наподобява въпрос на време да се стигне до идващ унищожителен протест.
" Не го одобрявам за обикновено, значимо е да пазиме правата си, само че това не е проява, това е просто разрушение ", споделя Аделин за метода, по който се стачкува.
Справедливост за Наел
Демонстрациите, които започнаха във вторник предходната седмица, бяха провокирани от известието за в парижкото предградие Нантер .
Кадри от случая, снимани от минувач, демонстрират двама служители на реда, застанали от страната на водача на автомобил. Единият от тях стреля с револвера си по лидера. Впоследствие служителят на реда споделя, че е стрелял, тъй като се е страхувал, че момчето може да прегази някого с колата. Срещу униформения се води публично следствие за съзнателно ликвидиране.
Причината за митингите обаче се корени по-надълбоко. Предградия като Нантер обичайно са обитаеми от хора от малцинствен генезис. По данни на националния статистически институт на Франция през 2018 година там една четвърт от жителите са били имигранти. Френски деятели от дълго време настояват, че полицията третира цветнокожите по друг метод.
Властите обаче отхвърлят случилото се е да е на расова основа. В петък представител на Елисейския замък акцентира, че при убийството на момчето става дума за " самостоятелен акт ", който не съставлява полицията като цяло.
Запалени коли и развалени здания
Протестите започнаха на 28 юни . Веднага по-късно се появиха видеа на хора, които палят коли, чупят стъкла на здания, грабят магазини и влизат в яростни конфликти с полицията. Още първата вечер бяха задържани 400 индивида . До събота общият брой набъбна до 2000 , написа CNN, цитирайки Министерството на вътрешните работи на Франция.
По данни на BBC в четвъртък са били подпалени 1900 автомобила , а 500 здания са били развалени или подпалени.
Насилието накара френските управляващи да отговорят с твърди ограничения. В четвъртък над 40 000 служители на реда бяха мобилизирани да патрулират в градовете в цялата страна. В петък броят им се усили до 45 000 .
От началото на размириците протестиращите повредиха и се пробваха да подпалят няколко кметства във Франция. В събота запалена кола се вряза в къщата на кмет на парижко предградие. Ранени бяха жена му и едното от двете му деца, които са спели по време на случая.
В обществените мрежи се появиха и видеа на футболни агитки, които патрулират в Лион в опит да спрат протестиращите.
В неделя родственици на Наел приканиха за мир. Баба му упрекна стачкуващите, че употребяват гибелта на младежа като опрощение и ги прикани да спрат да унищожават обществена благосъстоятелност, заяви френската телевизия BFMTV.
Вероятно тези апели доведоха до. В неделя вечерта са подпалени единствено 297 автомобила и 34 здания .
Полицията обаче предизвести, че не може да се счита, че това е краят на митингите и силите ѝ ще останат мобилизирани и в идващите няколко дни. В понеделник се състоя и проява, предвождана от кмета, чиято къща беше атакувана от протестиращите.
" Демокрацията беше атакувана ", сподели той за CNN. " Повече от всеки път нашата република и нейните чиновници са застрашени и атакувани ".
Протестът и французите
Протестите и битката за независимост и правдивост са част от френската просвета и политика. Още през 18 век французите влизат в историята с един всеобщ “протест ” - Революцията от 1789 година Оттогава насам те неколкократно са показвали, че в случай че страната не се ръководи в интерес на обществото съгласно тях, то обществото ще отвърне уместно.
Тогава страната е ръководена от Луи XVI и Мария Антоанета . Безразсъдната политика води до задължения, а това - до увеличение на налозите на елементарните хора. На 14 юли 1789 година избухва принуждение, което трансформира ориста на Франция вечно. Три години и половина по-късно кралят е обезглавен.
Феодализмът е отстранен и е оповестена Декларацията за правата на индивида и жителя, последвана от първата конституция на страната. След първата гражданска война следва и втора. Тогава крал Шарл X е свален от власт. Той е сменен от различен монарх - Луи Филип , който след това също е заставен да се отдръпна.
През 20 век политическата сцена наподобява по друг метод, само че митингите остават част от публичното схващане. През 1936 година да вземем за пример във Франция са проведени демонстрации, които водят до подписването на „ Матиньонските съглашения ”. С тях за първи път вкарва солидно обществено законодателство. Работниците получават правото да се сплотяват в синдикати, заплатите им са увеличени, а след това работната седмица е понижена от 48 на 40 часа и са въведенш две седмици заплатен отпуск.
През 1968 година друга проява трансформира образа на Франция. Тя стартира като митинг на студентите поради несъразмерното полицейско наличие в Сорбоната. Впоследствие се трансформира в борба на младите против остарелите обществени полезности на Франция. Пътищата в столицата са окупирани. Калдъръмените улици са изкопани, а стачкуващите хвърлят павета по полицията. Гневът стига и до заводите. Този митинг води до разформироване на националното заседание и привикване на парламентарни избори.
Два от най-мащабните митинги, проведени през последните години, обаче не водят до мечтаните резултати. И двата са поради противоречие с пенсионната промяна. Първият е през 2010 година поради политиката, водена някогашния президент на Франция Никола Саркози , с която пенсионната възраст е избрана на 62 години. Вторият - поради решението на държавното управление на Макрон я да усили на 64 години.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ