Проучване на Schneider Electric: Европа се нуждае от общоевропейски подход за устойчивото развитие на изкуствения интелект
Schneider Electric, водач в цифровата промяна на енергийното ръководство и автоматизацията, показва ново проучване, отдадено на развиването на изкуствения разсъдък (ИИ) и неговото влияние върху търсенето на електрическа енергия в Европа. Констатациите в отчета „ ИИ и силата в Европа “ демонстрират, че без незабавни и координирани вложения в инфраструктурата, интелигентно ръководство на електрическата енергия и партньорства сред разнообразни браншове Европа рискува да се изправи пред сериозна енергийна рецесия, която може да забави нововъведенията и икономическия прогрес.
Четири сюжета за растежа на изкуствения разсъдък в Европа предвиждат, че до 2030 година потреблението на електрическа енергия може да варира сред 45 и 145 TWh според от взетите решения във връзка с технологии, инфраструктура и регулации. Съчетаването на съвременна инфраструктура с адаптивна регулаторна рамка е от основно значение. Нито едното от двете единствено по себе си не може да подсигурява резистентен изкуствен интелект. Координираните дейности и в двете направления основават условия за резистентен напредък. Темпът на декарбонизация на електроенергийните мрежи и систематичната успеваемост ще дефинират климатичната траектория на Европа с разрастването на изкуствения разсъдък.
Докладът моделира четири сюжета за разширението на потенциала на центровете за данни и предстоящото енергийно ползване според от разнообразни регулаторни режими. Анализът демонстрира, че до 2030 година потреблението на електрическа енергия, обвързвано с изкуствения разсъдък в Европа, може да поеме по радикално разнообразни пътища – от 45 TWh при лимитирано развиване, през 90 TWh при координирано и стабилно развиване, до 145 TWh при неконтролирана агресия, както и нестабилна траектория, характеризираща се с периодично повтаряне на интервали на рецесия и възобновяване.
В същото време всяка европейска страна ръководи енергийното търсене, подбудено от ИИ, от друга изходна позиция. Държавите с нисковъглеродно електропроизводство и гъвкави запаси, в това число системи за предпазване, гъвкави енергийни мощности и благоприятни условия за пренасочване на натоварвания съумяват да посрещнат растежа на ИИ с минимално нарастване на излъчванията. За разлика от тях енергийните системи, подвластни от изкопаеми горива, регистрират растеж на излъчванията вследствие на цифровото търсене даже при строги стандарти за енергийна успеваемост.
Проучването открива, че с цел да се реализира резистентност в развиването на изкуствения разсъдък, страните се нуждаят от координирани дейности в три съществени измерения: създаване на инфраструктура в задатък по отношение на търсенето посредством ускорено внедряване на постоянни и гъвкави мощности и съвременни, адаптивни електроенергийни системи; въвеждане на адаптивна регулаторна рамка с тригери, които регистрират адекватността, и динамично ръководство на присъединението към мрежата; както и ускорение на декарбонизацията на електроенергийните мрежи посредством консолидиране на натоварванията от ИИ в подобаващ систематичен подтекст, който подкрепя нисковъглеродни интервенции с единни стандарти за успеваемост на ниво Европейски Съюз.
„ Европа има неповторимата опция да заеме водеща позиция в устойчивото развиване на изкуствения разсъдък. В момента тя разполага с под 5% от международната изчислителна инфраструктура – доста под каузи си от световния Брутният вътрешен продукт “, съобщи Лоран Батай, изпълнителен вицепрезидент „ Европейски интервенции “ в Schneider Electric. „ Това проучване ясно демонстрира, че с цел да разгърнем цялостния капацитет на ИИ и по едно и също време с това да реализираме климатичните си цели, е нужна взаимна работа за ускорение на процесите, по-бързо и опростено присъединение към електроенергийната мрежа и спомагателни вложения в декарбонизирани енергийни мощности. Електроенергията е гръбнакът на цифровото бъдеще на Европа и в случай че бъде ръководена по верния метод, можем да реализираме триумф по едно и също време в цифровия и енергийния преход. “
„ Енергийната траектория на ИИ не е предопределена – тя зависи от решенията, които вземаме през днешния ден, в три основни области: технологии, регулации и инфраструктура “, добави Реми Паку, шеф „ Изследвания в региона на устойчивостта “ в Schneider Electric и водещ създател на отчета. „ Изследването демонстрира какъв брой е значимо развиването на ИИ технологиите да върви ръка за ръка с разширението на електроенергийната инфраструктура и с адаптивни регулации, отговарящи на действителните условия. Устойчивият ИИ в Европа е изпълним, само че единствено посредством целеустремен дизайн, а времевият прозорец за деяние ще се стеснява, в случай че не бъдат подхванати осъзнати и координирани дейности на континента. “
Специални благодарности към Томас льо Гоф, помощник по право и технологии в Télécom Paris и теоретичен помощник в CERRE, чиито експертни знания в региона на регулацията на ИИ, цифровото право и политиките за резистентност способстват към съавторството на проучването. Фонс Вайнховен, доцент в университета в Твенте, дава основния си опит в динамичното редовно моделиране, употребявано при построяването на сюжетите и разбора на противоположната връзка. Благодарности и към Сомя Джоши, шеф „ Изследвания “ в Института по околна среда в Стокхолм, за експертните насоки във връзка с ръководството и междусекторните подходи.
