Закон срещу корупцията или нов провал? Юрист предупреждава за правен хаос и празноти
Това сподели за БНР юрист Атанас Черногорски – някогашен чиновник в Антикорупционната комисия и КПКОНПИ – във връзка препоръчаните от служебния министър Андрей Янкулов разпореждания за противодействието на корупцията измежду лица, заемащи обществени длъжности.
„ В проектозакона е записано, че за корупция се смятат единствено дейности, разказани в Наказателния кодекс и то избрани дейности, само че има нови форми на корупция и на взаимозависимост, които не попадат в тези хипотези и не подлежат на наказателна отговорност “, изясни той.
В Преходните и заключителните разпореждания на този закон би трябвало да се разшири обсега и смисъла на термина и лицата, които могат да са детайли или съставка от корупцията. Пример давам – в случай че има форма на корупция, при която се трансферира недвижимо или недвижимо имущество и то се трансферира на трето лице, което попада в кръга на родственици по серебрена или по правена линия до четвърта степен. Това в настоящия план не е залегнало.
Крайно време към този момент, в случай че ще вършим действителна битка с корупцията, формалният термин „ вътрешно разбиране “, който е залегнал и в този проектозакон, да бъде към този момент избран. Тоест този термин би трябвало да откри своята легална формулировка.
Според юриста не е потребно и предлагането всяка година да има друг началник и председателстващ на комисията за битка с корупцията, тъй като всеки от нейните членове ще има друго виждане и методика за работа. В закона би трябвало да се даде и повече сигурност на проверяващите чиновници.
„ Те са самостоятелни, работят по вътрешно разбиране, само че в идващия миг всяка година подлежат на атестации и спомагателна инспекция, която е субективна. Трябва да бъдат изчистени критериите по какъв начин ще бъдат оценени с оглед да не се докара до: „ Работиш прекомерно добре, заради което ще бъдеш осъден, или ще те махнем “.
Няма и изчистени разпореждания докога проверяващите правят инспекция, по кое време рапортуват материалите на прокуратурата и от кой миг тази прокуратура знае за инспекцията:
„ Те би трябвало да бъдат обезпечени до кой избран стадий от инспекцията могат да правят дейности по следствието сами. От друга страна, има недостатъчност, защото се написа, че всички дейности по следствието са по Наказателно-процесуален кодекс, единствено че са им включени оперативно-издирвателни функционалности. Тези оперативно- издирвателни функционалности, някои типове, не постоянно попадат в хипотезата на процесуалните разпореждания на Наказателно-процесуален кодекс. Изключая специфичните разследващи средства. Правен вакуум се появява кой и по кое време ще знае за тази инспекция. Другият юридически вакуум е, че според този проектозакон, прокурорите и съдиите няма да подлежат на следствие от този орган. Тогава кой управлява тях? “.
Липсата на качествена битка с корупцията се дължи на това, че законите се вършат „ бързо, на крайник “:
Новите ръководещи имат воля за битка с корупцията, само че „ отчасти не виждам кадровия капацитет, който да извърши тези дейности “.
Проблем на ПБ е, че в партията има внедрени от други две партии фрагменти и тя би трябвало „ да се очисти от тези фрагменти “ и „ да потърсят експерти, а не хора, които са службогонци или по този начин наречените „ хамелеони “, които се пребоядисват с всеки ръководещ “.
„ Другият проблем, който биха имали те, е, че сега стъпват в минно поле и няма потребен ход. Въпросът е да стъпят на по-малко мощна мина “.
Недостатъци в дефиницията на корупцията
Според юриста в плана се вижда сериозен проблем: корупционните дейности са сведени главно до такива, които към този момент са категорично разказани в Наказателния кодекс. Това обаче, по думите му, оставя отвън обсега нови и по-сложни форми на взаимозависимост и въздействие, които действително съществуват, само че не носят наказателна отговорност.
Той акцентира, че законът би трябвало да бъде по-широк и да обхване повече хипотези, тъй като в противоположен случай остава „ продънен “ откъм действителните механизми на корупцията.
Разширяване на обсега и „ скритите “ форми на въздействие
Черногорски дава образец с случаи, при които имущество – в това число недвижима благосъстоятелност – се трансферира към трети лица, свързани с корупционния развой. Особено когато става дума за родственици до четвърта степен по права или съребрена линия.
По думите му точно такива хипотези липсват в настоящия план, което основава благоприятни условия за заобикаляне на закона посредством официално законни, само че действително корупционни схеми.
Липса на ясна формулировка на „ вътрешно разбиране “
Юристът слага акцент и върху термина „ вътрешно разбиране “, който е заложен в плана, само че не е ясно дефиниран. Според него това основава риск от друго пояснение и субективизъм при използването на закона.
Той упорства терминът да бъде легално избран, с цел да няма разнообразни тълкования в практиката.
Организация и управление на антикорупционната комисия
Критика е отправена и към концепцията за годишна промяна на управлението на комисията. Според него това би довело до липса на последователност, разнообразни методики на работа и неустойчивост в институцията.
Това съгласно него въздейства директно върху успеваемостта на битката с корупцията и основава учредителен безпорядък.
Гаранции за проверяващите чиновници
Важен акцент е подложен и върху статута на проверяващите.
„ Те са самостоятелни, работят по вътрешно разбиране, само че в идващия миг всяка година подлежат на атестации и спомагателна инспекция, която е субективна. Трябва да бъдат изчистени критериите по какъв начин ще бъдат оценени с оглед да не се докара до: „ Работиш прекомерно добре, заради което ще бъдеш осъден, или ще те махнем “.
Според него неналичието на ясни и справедливи критерии за оценка може да докара до напън върху чиновниците и до демотивация.
Проблеми с процедурите и прокурорски надзор
Според Черногорски има неясноти по отношение на процеса на работа – по кое време стартира инспекция, по кое време завършва и по кое време се предава информация на прокуратурата.
„ Те би трябвало да бъдат обезпечени до кой избран стадий от инспекцията могат да правят дейности по следствието сами. От друга страна, има недостатъчност, защото се написа, че всички дейности по следствието са по Наказателно-процесуален кодекс, единствено че са им включени оперативно-издирвателни функционалности. Тези оперативно- издирвателни функционалности, някои типове, не постоянно попадат в хипотезата на процесуалните разпореждания на Наказателно-процесуален кодекс. Изключая специфичните разследващи средства. Правен вакуум се появява кой и по кое време ще знае за тази инспекция. Другият юридически вакуум е, че според този проектозакон, прокурорите и съдиите няма да подлежат на следствие от този орган. Тогава кой управлява тях? “.
Правен вакуум и надзор върху магистратите
Един от най-сериозните проблеми, съгласно него, е неналичието на механизъм за надзор върху прокурори и съдии, които остават отвън обсега на органа.
Това, по думите му, основава „ юридически вакуум “, в който не е ясно кой и по какъв начин ще упражнява надзор върху тези основни фигури в системата.
Политически коментар и кадрови проблеми
В умозаключение той отбелязва, че неналичието на успеваемост в битката с корупцията идва и от прибързаното законодателство, което се прави „ на крайник “.
Новите ръководещи, съгласно него, имат политическа воля, само че не и задоволително квалифициран кадрови запас.
Той разяснява и вътрешнопартийни проблеми:
„ Проблем на ПБ е, че в партията има внедрени от други две партии фрагменти и тя би трябвало „ да се очисти от тези фрагменти “ и „ да потърсят експерти, а не хора, които са службогонци или по този начин наречените „ хамелеони “, които се пребоядисват с всеки ръководещ “.
И обобщава, че обстановката е извънредно комплицирана:
Още вести четете в: България, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News„ Другият проблем, който биха имали те, е, че сега стъпват в минно поле и няма потребен ход. Въпросът е да стъпят на по-малко мощна мина “.
